Северна Македония в ЕС? По-добре не!

16:00, 31 яну 23 / Политика Шрифт:
Александър Димитров

Решението на България да даде зелена светлина за присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз отприщи вълна от враждебни действия от другата страна на границата, която започна със серия от антибългарски протести в Скопие. После езикът на омразата в македонските медии се засили и станахме свидетели на нападения над двата български културни клуба. След палежа на единия от тях извършителят беше заловен, но обществото в западната ни съседка застана на негова страна, заклейми омразните “бугари” и престъплението остана без последствия. Вместо това, македонската държава наказа потърпевшата страна, като прие закон, чрез който принуждава българските културни клубове да сменят имената си. По-късно, по време на срещата между националните отбори на двете държави, беше обруган химнът на Република България, а футболистите ни бяха многократно обиждани на етническа и расова основа…

Наскоро станахме свидетели на поредното престъпление от омраза, извършено в западната ни съседка. Секретарят на българския културен клуб в Охрид Християн Пендиков беше пребит заради българския си произход и самосъзнание. По-плашеща от самия побой обаче, се оказа липсата на реакция от страна на македонските институции. Пострадалият разкри, че е сигнализирал полицията за отправени заплахи по негов адрес дни преди нападението, но действия не са били предприети. Още по-възмутително е, че след побоя служителите на Бърза помощ и органите на реда са отказали да отидат на мястото на инцидента и да окажат помощ на Пендиков.

Цялата поредица от негативни събития говори не за случайност, а за тенденция, и ни кара да се запитаме дали държава, която толерира подобно отношение към представителите на българския етнос, има място в Европейския съюз. Развитието от последните месеци ясно показва, че реалностите не са такива, каквито ги вижда българската дипломация, и е крайно належащо да вземем мерки и да коригираме позицията си по отношение на еврочленството на Скопие. Преди да го направим обаче, ще ни се наложи да се разделим с няколко мита от миналото, които все още оказват силно влияние върху нагласите на обществото ни по отношение на РС Македония.

Мит №1: Македонците са българи

Не, не са. Знам, че с това си твърдение ще предизвикам остра реакция в средите на националистите и най-вече в тези на ВМРО, но нека да бъдем честни. Едни българи не обиждат други българи, като ги наричат българи. Българите не организират антибългарски протести, не горят българското знаме и не нападат българските културни центрове. Те не бият други българи, защото са българи, и не твърдят, че Гоце Делчев е македонец.

Истината е, че с нашите западни съседи някога сме били един народ, но вече не сме. Заслугата за това е на двама диктатори – Тито и Сталин. Не можем да заличим историята, но можем да осъзнаем, че след 1944 г. нещата са се променили необратимо. За тези близо 80 години са се сменили четири поколения, първите от които са живели в условия на тоталитаризъм. През цялото това време македонците са учили различна история и са били закърмени с враждебна идеология спрямо нас. През този период голяма част от българите са били асимилирани и нерядко това се е случвало по насилствен начин.

Както всяка друга нация, така и македонската се е формирала с проливането на много кръв. И за съжаление, в този случай става въпрос за българска кръв. Това обаче не отменя факта, че в Северна Македония все още живеят българи – хора със здрави корени и солидна родова памет, които са устояли на диктатурата и са запазили българското си самосъзнание. Днес те се нуждаят от нашата подкрепа и ние сме длъжни да им я осигурим. Заради тях и заради множеството извършени престъпления през годините държавата ни трябва да настоява за разкриването на архивите на югославските тайни служби, както и да изиска от македонския политически елит да осъди публично действията на някогашната тоталитарна държава.

Мит №2: Дължим подкрепа на македонците

Не, не им дължим нищо. Македонците не са българи и ние не носим отговорност за тяхното бъдеще. Ако искат да постигнат нещо, те трябва да се потрудят и да го заслужат, а ако е необходимо, дори да платят съответната цена. Ние пък трябва да осъзнаем, че дължим подкрепа не на македонската държава, а само на хората с българско самосъзнание, които живеят в нея. Ние сме длъжни да се застъпим за зачитането на техните права, защото сме единствените, които могат и имат интерес да го направят.

Тук някои биха изложили аргумента, че с македонците сме братя и трябва да си помагаме. Истината обаче е друга – с тях не сме толкова близки, колкото си мислим. Те не са наши братя, а по-скоро далечни роднини, които от време на време ни ядосват със своите претенции и поведение. Нека обаче се замислим: колко от нас поддържат връзка с третите си братовчеди и са готови да се откажат от нещо свое в тяхна полза, за да осигурят добруването им? Немного, нали?

Прагматизмът изисква да игнорираме илюзията си за близост и родство и да оставим предразсъдъците си настрана. Нека приемем факта, че македонците са и ще останат наши съседи! Да се опитаме да изградим бъдещите си взаимоотношения с тях на базата на разума и фактите!

Снимка: CanStockPhoto

Мит №3: Северна Македония е приятелска държава

Не, не е. Това, което се случва през последната година не е приятелско отношение и не може да бъде квалифицирано като такова. Да, страната е наш съюзник в НАТО, но всички тук се надяваме, че никога няма да ни се наложи да разчитаме на нея за защитата си.

На практика РСМ е проблемна държава, която продължава да репресира гражданите с българско самосъзнание и системно да нарушава базовите ценности на Европейския съюз. Тя не зачита правото на самоопределение и не осигурява равни права за гражданите си.

Нещо повече, политическите сили в западната ни съседка не са в състояние да постигнат консенсус за вписването на българите като държавотворен народ в Конституцията си, но действат единодушно и в пълен синхрон, когато трябва да приемат спорно законодателство, орязващо правата на хората с българско самосъзнание.

Неудобната истина е, че културните ни клубове в Северна Македония са атакувани не заради техните имена, а защото са български. Приемането на законодателство, което да защити овластеното мнозинство от беззащитното малцинство, пък е точно обратното на ценностите и практиките в Европейския съюз. Това е и поредното доказателство, че РСМ няма място в него.

Мит № 4: Ако не правим постоянни отстъпки, съседите ни ще изпаднат в руската сфера на влияние

Не, няма. Любимата теза на либералните кръгове у нас също не издържа на критика. Нека да бъдем реалисти и да не надценяваме възможностите си. Нашият политически елит е толкова слаб и безпомощен, че не е в състояние да избере дори председателя на Народното събрание. Той няма нито силата, нито капацитета да предизвика промяна в геополитическата ориентация на съседна държава.

Наред с това Северна Македония няма никаква реална възможност да попадне в руската сфера на влияние. От една страна, тя е член на НАТО и изпрати оръжие в помощ на Украйна, като с това си действие попадна в списъка с вражеските държави на Русия. От друга, дипломатическата мощ на Москва днес е сведена до нула по отношение на европейския континент. Тя няма партньори /с изключение на Беларус/ и не е в състояние да използва икономическите си лостове за въздействие.

В този ред на мисли, западната ни съседка няма интерес да попадне в сферата на влияние на Русия. Северна Македония се нуждае от инвестиции, отворени граници и възможности за развитие, а Москва не е в състояние да й предложи нищо от това. Накратко – европейското членство на страната няма алтернатива.

Западната ни съседка обаче трябва да разбере, че пътят към Брюксел е дълъг. Той минава през София, но започва в Скопие. Днес Северна Македония не се бори с България, а със себе си. Тя държи бъдещето си в собствените си ръце. В каква посока ще поеме? Зависи единствено от нейните действия.

 

 Мит №5: Нещата ще се оправят от само себе си

Не, няма. Този път нито “началниците в Брюксел” ще ни решат проблема, нито политиците в Скопие ще ни изненадат с жест на добра воля. Ще трябва да осъзнаем, че е по-добре да вземем нещата в свои ръце и да запретнем ръкави, отколкото да обикаляме европейските столици и да се молим някой да вземе решението вместо нас. В противен случай ще стигнем до споразумение, което не ни устройва, и ще се питаме – „Защо  отново стана така“.

Днес е очевидно, че т.нар. френско предложение не работи. Не защото е френско, а защото беше наложено набързо и под натиск, без да отчете общественото мнение и политическите нагласи в двете държави. Факт е, че дълбоките разделения не се преодоляват лесно. Затова е необходимо  да се подготвим за дълъг и тежък интеграционен процес.

Би било добре, ако дипломатите, и в София, и в Скопие, се вгледат внимателно в продължилия десетилетия спор между Македония и Гърция, защото и двете страни имат какво да научат от него. Съседите ни трябва да са наясно, че разговорите с България ще бъдат още по-трудни, както и че вратата за членството им в ЕС ще бъде отворена едва тогава, когато бъде решен въпросът с правата на македонските българи.

Ние пък ще трябва да се поучим от гърците и да покажем, най-вече на себе си, че сме в състояние да защитим националния си интерес. Това означава да поставим македонското направление като водещо във външната си политика и да насочим всичките си ресурси към него. Задължително е да формулираме ясно исканията си и да ги защитим, както пред македонската страна, така и пред нашите партньори.

Време е българската позиция в преговорите да се коригира, за да отговори на новите реалности. Да спрем да робуваме на митовете и да заложим на прагматизма! А дотогава:

Северна Македония в ЕС? По-добре не!

Поне докато правата на българите там не бъдат защитени.

Ключови думи
Напишете коментар
Коментари: 2
1 Анонимен 16:01, 05 фев 23

Коректно и много точно! Браво!

2 Анонимен 10:55, 06 фев 23

Кратко, точно и ясно. 👏

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама