Цял Иран протестира отново, за да отбележи годишнината от смъртта на Махса Амини, 22-годишната жена, починала в ареста на иранската морална полиция, след като е задържана за предполагаемо неправилно носене на хиджаб.
В деня на възпоменанието агенти на държавната сигурност нахлуват в дома на Амини и възпрепятстват родителите на починалото момиче да посетят нейния гроб.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Daniel Irungu
По същия повод Иран също засилва и репресиите срещу дисидентите. Дни преди възпоменателната церемония силите за сигурност предприемат действия за сплашване на гражданите, като открито инсталират камери за наблюдение в родния град на Махса Амини, както и на гробището, където е погребана.
Много се изписа и изговори за цената на човешкия живот в Ислямската република. Особено извън Иран.
Както често се случва по отношение на тази страна, в разглеждането на подобна ситуация има елементи на пожелателно мислене, но и голяма доза практичност. Макар и самите иранци да се шегуват с това колко много идентичности има страната им, ислямската държава засега удържа на натиска.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Abedin Taherkenareh
И все пак промяната постепенно настъпва.
Много иранки, чийто основен девиз сега е ,,нормален живот“, започват да проявяват повече смелост да се разхождат по улиците с напълно непокрити глави. Жени с разнообразни цветни прически работят извън домовете си, без видимо да изпитват страх от силите за сигурност, окупирали ъглите на главните пътни артерии.
Защо ни е важно?
Историята на Махса Амини се е преврнала в движеща сила на протести, водени от жени и момичета в цял Иран, както и отвъд него. Захвърляйки забрадките си в знак на неподчинение, те желаят края на една дисфункционална система, владееща Ислямската република.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Abedin Taherkenareh
Постепенно ,,Движението Махса“ се превръща в най-сериозното предизвикателство за легитимността на управляващите духовници в Иран, откакто те поемат властта през 1979 г. Въпреки заплахата от по-строг правителствен контрол, много граждани вече не желаят да се подчиняват.
През последните 40 години за Ислямската република проблемът с носенето на хиджаб е поставен на идеологическа основа. Той е като червена линия.
Интересното е, че и режимът и младите хора, в действителност имат сходна цел - да не се връщат към това, което някога е било. Но всяка от двете страни избира свой собствен метод за постигането ѝ.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Abedin Taherkenareh
Основният разлика помежду им е наличието на свобода на личния избор.
Мнозина поддръжници на режима си представят загубата на битката за хиджаба като на предателството към родината, а то никого не е било допустимо според правилата на иранската държава. Това се дължи главно на обстоятелството, че образът на жените според иранската политика за дълъг период от време е бил асоцииран с придържане към носенето на хиджаб.
Но докато иранският режим все още вярва в успеваемостта на насилственото прилагане на религиозната догматика, то мисленето на обикновените хора се повлиява по-лесно от нещо, което чувстват по-близки до себе си.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Abedin Taherkenareh
Историята на Махса Амини всъщност не приключва с нейната брутална смърт. Тя продължава да живее чрез масата жени, които продължават да бъдат жертви на жестокостта на един режим. Както и чрез онези, които не се отказват от мечтата си да променят своята държава.
Добави коментар