Подобно на повечето британци, много датчани също са познавали само една кралица през целия си живот. Докато не настъпва време за промяна.
Датската кралица Маргрете II абдикира от трона си в полза на най-големия си син – принц Фредерик.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Ida Marie Odgaard
След повече от 50 години управление, по време на новогодишната си реч, 83-годишната кралица съобщава, че възрастта и здравето ѝ са били сред основните фактори за взимане на подобно решение,
,,Толкова дълго време не минава незабелязано, дори за мен“, казва тя. ,,Времето тече и болестите се увеличават“.
През последните десетилетия кралското семейство на Дания, подобно на британското, до голяма степен има предимно церемоняла роля в управлението на страната. Но на кралица Маргрете II се приписва модернизирането на датската монархия и възстановяването на нейната популярност.
Голяма част от известността на владетелката се основава не само на благородното ѝ потекло, но и на нейната личност и артистичност. Дори след влизане в линията за наследяване на престола, на 13 годишна възраст, тя продължава да преследва интереса си към изкуството и да твори.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Mads Claus Rasmussen
Бъдещият престолонаследник принц Фредерик е част от по-младото поколение кралски особи, чиито животи са безмилостно документирани в медиите. Те имат по-широко разбиране за съвременните теми в обществения дебат. Особено относно борбата срещу изменението на климата.
Докато кралица Маргрете веднъж успява да разстрои учените, заявявайки, че не е убедена, изменението на климата да е пряко причинено от хората, нейният син става известен именно със своята загриженост към проблема.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Thomas Traasdahl
Но тази загриженост на принца към околната среда провокира въпроси, касаещи неговото бъдещо управление. Мнозина датчани намират несъответствие в „екологичната“ позиция на кралските особи и начина им на живот, който се набива на очи с огромни имоти и частни самолети.
Защо ни е важно?
Въпреки че по-голямата част от европейските нации вече се е отказала от монархическото си наследство, все още съществуват 12 кралства и княжества. В тях кралските семейства разполагат с по-малко власт, но продължават да бъдат обект на голям обществен интерес.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Andy Rain
Вероятно най-известното от всички е британското, наскоро поведено от принц Чарлз и съпругата му Камила. Макар и да не са сред най-младите европейски лидери, те поставят началото на поколение монарси от нов тип.
Парадокс на днешното време е, че в момент, в който навлиза нова генерация европейски монаси, най-скептични към церемониалната идея на монархията остават младите граждани. Затова предстоящата промяна, както в Дания, така и в Испания, Швеция и Нидерландия, има потенциал да предизвика дебат, екзистенцилен за някои от европейските нации.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Mads Claus Rasmussen
Смяната на лидерите е необходима във всяко общество. Независимо под каква форма на управление е то. Само времето може да покаже дали монархиите са достатъчно издръжливи, за да оцелеят под натиска на новите идеите.
Освен това популярността на кралските институции винаги е варирала. Като съществуват случаи, в които подкрепата за самия крал или кралица могат да надвишат тази за институцията, базирано на личните им качества.
Добави коментар