Израел и Газа. Йемен и Червено море. Ливан, Сирия, Ирак, а сега и Пакистан.
Във всяка една от тези рискови точки, включващи смесица от непредсказуеми въоръжени интереси и актьори, има обща нишка.
Иран.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/IRANIAN ARMY OFFICE
Ислямската република оставя следа в близкоизточните конфликти със своята задкулисна подкрепа на бойците от места като Ливан и Йемен. Както и с преките ракетни удари по цели в Ирак, Сирия и Пакистан.
Подобно на съседите си, Иран се сблъсква с въоръжени сепаратистки движения и терористични групи в конфликти, които лесно преминават границите. Случващото се днес отчасти произтича от десетилетните усилия на страната да възпира заплахите и да подкопава враговете си. Чрез изграждане органи на реда с подобни възгледи в Близкия Изток.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Yahya Arhab
Още от революцията през 1979 г., която превръща Иран в шиитска мюсюлманска теокрация, в страната се насажда чувство за изолация. Но и за обсада.
Постепенно, с помощта на съмишленици, Техеран започва да въоръжава, обучава, финансира, съветва и дори да ръководи няколко движения. Свързват ги общите врагове. И въпреки че ирански военни сили са участвали пряко в Сирия и Ирак, Ислямската република се сражава предимно с отдалечени врагове и чрез подставени лица.
Иранските лидери често определят този подход на действие като напредничава стратегия. Те твърдят, че за да се защити, страната трябва да предприема действия извън своите граници.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Sohail Shahzad
Иран иска да се утвърди като най-мощната сила в региона на Персийския залив. Това превръща Израел и САЩ в нейни основни врагове.
Защо ни е важно?
Близкият Изток се намира в ситуация на растяща нестабилност, граждански войни и ерозия на държавната власт.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Rahat Dar
Регионалните играчи се стремят към разширяване на собствената си власт и омаломощаване на съперниците. Разпадът на по-уязвимите държави води до упадък на националните идентичности в региона и доминация на радикализацията като политически фактор.
В този хаос Иран успешно сформира добре организиран и силно агресивен съюз между регионални държави. Проиранските образувания вече са навсякъде по границите между Ирак, Иран и Средиземно море.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Abedin Taherkenareh
Ефектът е разпалване на регионални безредици и поддържане на продължителни конфликти.
Малко вероятно е обаче тази стратегия да доведе до мечтаната от Иран регионална хегемония. Заради липсата на дипломация, различна от тази на оръжията и наличието на множество, различни от иранските, интереси.
Добави коментар