"За" или "против" позицията на България след ветото на Нидерландия за Шенген?
През 2011 г. България и Румъния успешно приключиха процеса на оценка по Шенген. Съветът отчете приключването на процеса на оценка в две отделни свои заключения, но в продължение на повече от 11 години не взе решение за премахване на вътрешните граници. Предвид времето, изминало от 2011 г. насам, както и с оглед на укрепването на взаимното доверие и признаването на развитието на шенгенските правила през този период, през март 2022 г. България и Румъния излязоха със съвместна декларация в Съвета. България и Румъния доброволно поканиха координиран от Комисията екип от експерти, който да проучи прилагането на последните новоъведения в областта на шенгенските правила.
Последната ни спънка пред влизането в Шенген е Нидерландия (и евентуално Австрия). Решението на държавата породи множество различни и крайни мнения по въпроса предвид факта, че на практика няма аргументи против, въпреки множеството проблеми около границата и нейната сигурност, както твърди Нидерландия.
Предложения от „ответна реакция тип бойкот“ до тихо и мирно приемане на случилото се роят в медийното пространство
Преди да разберем финалното решение утре (8.12) решихме да поканим Георги Филипов и Филип Цанов в рубриката да съответно дали е адекватна или не реакцията на България в случая.
За участниците:
Георги Филипов е роден на 08.07.1998г в град Бургас. Изучавал е ОКС Бакалавър със специалност Политология в Софийски Университет "Св. Климент Охридски". Завършил е ОКС Магистър в Университета по библиотекознание и информационни технологии със специалност Национална сигурност. Бил е заместник-председател на Студентски клуб на политолога. Интересите включват гарантиране на националния интерес; дипломация; военно дело; връзка между България и Запада.
I. Адекватна ли е позицията на България след ветото на Нидерландия за Шенген?
Г.Ф.: Позицията на България е абсолютно очаквана и разбираема, не заради някакви популистки внушения, но по-скоро заради факта, че това касае националния интерес на страната ни.
Официални документи като Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България ясно дефинират интеграцията ни в Европа като важен елемент на българския национален интерес.
Ф.Ц.: Позицията на България е едностранчива и неадекватна. Хага не допуска България в Шенген по две ясни причини – корупция и организирана престъпност. България не гарантира спазването на принципа на върховенството на правото. Българската държава обаче наблегна на факта, че страната ни изпълнява техническите изисквания за членство в Шенген и следователно позицията на Нидерландия е обусловена от вътрешнополитическа динамика. Действителността е, че тежка корупция и проблеми с организираната престъпност в държава в Шенген могат да предизвикат сериозни проблеми във функционирането на граничния контрол и така да изложат на риск сигурността на цялото Шенгенско пространство.
Снимка: Pixabay
II. Двойни стандарти ли се прилагат в ЕС спрямо различните страни членки?
Г.Ф.: - Другите държави не се управляват от глупави хора, трудно може да се говори за двойни стандарти при положение, че проблемите у нас са видими и Нидерландия и Австрия искат да видят, че се опитваме и постигаме резултати за справянето им.
Трудно може да се говори и за нещо лично против нас поради факта, че България и Румъния заемаме стратегическо географско място в Европа и на Балканския полуостров и е редно да сме изрядни във всяко едно отношение.
Друг важен фактор за ветото е, че в крайна сметка Австрия и Нидерландия се управляват от хора, които искат да се представят добре пред своите избиратели. Ветото е един метод да покажат на своите собствени граждани, че държавата им прилага действия за ограничаване на миграцията.
Ф.Ц.: Илюзията за двойни стандарти в ЕС е всъщност погрешна интерпретация на реалните проблеми във функционирането на ЕС - отчуждението на гражданите от Брюксел, бюрократизацията, нарушаването на принципа на субсидиарността, мудността при вземането на решения и прочее. Но вместо да съдействат за отстраняването им, антиевропейците нагнетяват недоверие и песимизъм за бъдещето на Европейския съюз, като така всъщност задълбочават онова, от което недоволстват.
Основните партии, главно ПЕС, ЕНП и групата на либералите АЛДЕ, трябва да идеологизират своите позиции, за да има ясни решения за европейските проблеми, като създават политическо съревнование, което има свойството да внася разделение в самия блок на антиевропейците и да развенчава митове като двойния стандарт.
Снимка: Pixabay
III. Как би могло да се реагира на анти европейските настроения, които се пораждат от подобни изявления и действия?
Г.Ф.: Антиевропейски настроения винаги е имало у нас, но те никога не са били достатъчно високи, за да дестабилизират държавата ни. Това какво пише анонимен профил в социалните мрежи не значи нищо пред това какъв глас се пуска в избирателните урни. Членството на Република България в Шенген ни се полага и е въпрос на време преди да бъдем приети.
В най-лошия случай ще трябва да почакаме известно време, но българският народ е известен със своята търпеливост и постигането на чудеса в трудни моменти. Приемането ни в Шенгенското пространство ще се случи или чрез външен натиск от други европейски държави спрямо Австрия и Нидерландия, или след реформи с положителни резултати у нас. А може би и с двете.
Ф.Ц.: Фундаменталната причина на антиевропейските настроения не е съвкупността от подобни изявления. Антиевропейското течение се дължи на особеностите на историческата памет. Днешните граждани в огромното си мнозинство не познаваме нито войните и окупацията, нито холокоста, нацистките и ранно-комунистическите диктатури, нито нищетата на 40-те и 50-те години на миналия век.
Възприемаме мира и благоденствието като естествено, дължимо, саморазбиращо се състояние. Обратно, поколенията от първата половина на ХХ век, в чиято персонална памет са вградени катаклизмите на няколко войни и на унищожителните тоталитарни режими, са си давали ясна сметка чия е заслугата да живеят в мир и това разбиране е било в основата на мотивацията им да предприемат, да подкрепят, да участват в процесите на европейската интеграция. Сега господства настоящето – едно самодоволно настояще, което иска да е детерминирано единствено и само от самото себе си. За разлика от предходни етапи в човешката история, неспирно гледаме напред и назад, но без да излизаме от настоящето, което сме направили наш единствен хоризонт. В такава едномерна перспектива е лесно да се загуби представата и убеждението за историческите заслуги и обществената ценност на Европейския съюз. Затова правилната реакция е подчертаното внимание върху историята - наблягането на историческото образование в училищата и напомняне за историческото минало в публичния дискурс.
Национализмът е другият феномен, който обуславя антиевропейските настроения. В същността си национализмът е носталгия по обществото с ясни граници, където социалната солидарност е по-разбираема, по-възможна, по-естествена. Дотам, докъдето антиевропейските настроения са позиция срещу прекалено голямото, прекалено космополитното отворено общество, дотам национализмът е еднопосочен с тях. Тъкмо затова е необходима политическа офанзива от страна на „еврофилите“. С помощта на нови инициативи трябва да се породят нови надежди. На фона на кризите българите трябва да си дадат сметка каква би била ситуацията и последиците без четирите свободи в Шенгенското пространство, без улесненията и икономическите изгоди от еврото, без европейското финансиране за по-бедните страни и региони, без подкрепата за селското стопанство, без възможностите за учените и младежите, осигурявани от Програмата „Еразъм +” и т.н.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар