Вървим към края на 2020 година, която бе неочаквана във всякакъв аспект- aнтиправителствени протести, политическа криза и изпитанието COVID-19. В трудната за обществото ни ситуация във „Важното за теб“ с Ники Кънчев търсим различните гледни точки и експертните мнения по темите, които вълнуват всички ни.
Гостува ни актрисата Милица Гладнишка. Как описва тя ситуацията в България със заглавие на песен или постановка?
„Веднага ми идва наум цитат от една българска песен- „А дали е така, кой ще ни каже“ (бел.ред. песента е „А дали е така“ на Васил Найденов“).
На кого вярва Милица Гладнишка- на антиваксарите, на ваксаджийте, на политиците, на антиполитиците, на протестиращите?
„Работата е там, че живеем във века на фалшивите новини и е много трудно да вярваш на някого, защото не знаеш дали го е казал изобщо“, коментира актрисата и сподели как статии са писани от нейно име по темата за отслабването й. Ти сама си фалшива новина пошегува се Ники Кънчев, на което тя отговори: „Твърде съм добра, за да съм истина“.
„На екран човек изглежда много по едър. Да съм отслабнала 5 кг., но това се случи миналата година. Преди това не мърдах, но хората ми казваха: „Ах, колко сте отслабнала”. По вестниците се пишеха разни диети и хората ми пишеха: „Може ли да ги пробваме? Вярно ли е? Така ли е?”. Това бяха фалшиви диети“.
„Диетата, от която отслабнах включваше работа в театъра от 10 сутринта до 18 часа вечерта, с една лека почивка за обяд, в която не можеш да се натъпчеш, защото ядеш само една супа. След това се връщаш да крещиш, да се търкаляш по сцената. Вечер сме много изморени, пием по една бира и лягаме и така два месеца. Неусетно, в шеги и закачки, репетирахме „Последният човек” на Веселка Кунчева, представление по Джордж Оруел“, разказа актрисата.
Това е и любимата й роля.
„Там играя големия брат. Успявам да наложа волята си на едни мои подопечни, които тренирам да останат без душа, да разсипя съществото им и да ги превърна в роботи. Пиесата се получи много добре с 3D мапинг. С Христо Намлиев направихме музиката и даже ни номинираха за „Икар“. Не спечелихме, но и номинацията е постижение. Създаде се свят на Веселка Кунчева и Мариета Голомехова, където с лудата им фантазия, се получи странно представление, след което публиката мълчеше. Хората бяха разстроени и споделяха колко е ужасен този свят на лъжливи новини, на опростени, неграмотни хора. Тогава възхвалявахме с една песен тип Евровизия „Лотарията” - „Всички сме с едно и също лице”. Беше много яко, направо празник на лотарийния билет“.
И сега сериозно. С подписка стотици творци поискаха промяна на тази ситуация. Милица Гладнишка бе сред тях- защо?
„От година на година виждам едно опростачване и профанизиране на политиците ни. Езикът им е много просташки, неуважителен, неграмотен. Доста често чуваме, че са си купили дипломите. Жестовете, които правят към културата или към населението, изразяват непукизъм и липса на всякакво чувство за срам. Когато ги уличиш в нещо, за тях няма лоша реклама. Това е тяхното мото“, заяви Гладнишка и припомни как председателят на парламента Цвета Караянчева подари килими втора ръка за 60-годишнината на театъра в Кърджали, а след това се похвали, че подарила на старчески домове миналогодишни календари. „Това беше страшен цинизъм. При положение, че аз съм свидетелка и помагам на възрастни хора, знам колко е трудно да живеят".
Не й се живее в страна с такива политици?
„Не ми се живее, защото хора, които са неграмотни, безнравствени, глуповати и изобщо не са експерти в това, което правят, са на челните места и въртят едни големи суми - милиони, милиарди. Къде са тези пари? Улиците, които асфалтират се рушат още по време на самия ремонт. Колкото и да си наивен и глупав, това се вижда и е пред очите ни. Няма как да го подминеш“, коментира тя.
Как коронавирусът се отрази на театъра?
„Ние актьорите сме като хлебарките, ще оцелеем. Неслучайно артистът е много калено животно. Той е много чувствителна душа. Една част от тези души не оцеляват, но в повечето случаи артистът е този, който винаги преобръща ситуацията и я прави в изкуство - пише книга, прави представление заради ситуацията и мислите, които са го налегнали“.
Въпреки ръкоплясканията, актьорът всеки ден е на изпит...
„Колегите на щат разчитат на това режисьорът, който дойде, да ги разпредели, понякога без дори да ги познава. Ние, на свободната практика, също правим кастинги, но и собствени неща - пиеси, концерти“, обясни актрисата и допълни: „Депресия е, когато останеш без средства и без срещата с хората. Ние сме привързани. Това е нашият наркотик и ако няма публика… сцената е мястото, където те харесват, където те одобряват, където ти се възхищават. Понякога в семейството ги няма тези неща“.
„Там си силен, там си водач, лидер. Там аз съм дива! А вкъщи, като не сложа олио и сол на ориза, ставам персон нон грата“.
Помогна ли правителството на артистите?
„На някои от колегите, да. Успяха да вземат творческа стипендия. Много малко взеха някакви пари от проекти. Проблемът генерално е, че спускат пари и дават кратък срок да измислиш проект. И естествено, продуктът, който ще дадеш няма да е от най-добрите, но това не ги интересува. Всъщност, доста хора остават без пари, проектите не се одобряват. По последната програма не са дали пари на почти никой с най-различни обосновки - твърде млад театър, много известни актьори и т.н. Това в крайна сметка е глупаво, защото всички оставаме без работа, независимо дали сме добри или не“, обясни актрисата.
Какви уроци научи Милица Гладнишка в това време?
„Ние сме от поколението, което знае какво е бедност и как да се организираме, когато няма средства, да работим други неща. Била съм сервитьорка, барманка, копирайтър, телефонистка и в дублажа превеждах филми. Каквото мога, не се отчайвам“.
„Ако това продължи ще ни удари доста сериозна криза. Тогава наистина ще трябва да си припомним как се садяха и отглеждаха картофи. Аз знам! Мога да преподавам онлайн уроци по земеделие“.
Снимки: Юлиан Тодоров
А как това време беляза изкуството?
„Ако нещата се поотпуснат, както след война или някаква икономическа криза, ще има страшен бум на развлечения, на яд, на музика, на фойерверки, ако щеш, защото хората ще искат да живеят пълнокръвно и да изпълнят тези 100% живот - купони, срещи и т.н. Ще има един възход в изкуството- разцвет", отговори Гладнишка.
„Започват онлайн концерти, шоу програми… Всичко се измества, защото това е част от човешката природа. Психически баланса да поддържаш себе си и да си добре психически, ти имаш нужда от развлечение, от книга, от музика“.
„Фолкът лекува най-добре. Само като чуеш мелодията скачаш и бузите се зачервяват, очите пламват“, коментира актрисата и разкри, че може да танцува само едно хоро- Дунавско.
На кого се е метнала такава фурия?
„Баба ми е преживяла Втората световна война, труден брак, починали деца… и какво ли не - криза, бедност, но въпреки това винаги пееше. Живееше ѝ се страшно много и разказваше вицове, цитираше наши поети. Обожаваше Вазов, Смирненски и Вапцаров. Въпреки, че е македонка, тя се смята за такава, и обожава българската литература. Майка ми също - страшен войн. В големите кризи тя отглеждаше картофи. Тя беше тромпетистка. На село - лук, грах….Аз от там разбрах как изглежда грахът всъщност. Никога не я е спирало нищо“, отговори актрисата и допълни: „При нас не се мрънка, защото нещата няма да се подобрят и трудно споделяме, когато ни боли. Гледаш сам да се оправиш, защото иначе ти става още по-гадно“.
От какво я боли Милица Гладнишка?
„Боли ме от неуважението към живота - на животни, на хора. Много ме боли, когато страдат възрастни хора, изоставени по селата, защото те са като деца. Много ме боли за изоставените деца. Ние младите хора и на средна възраст сме по-силни и можем да се оправим. Несправедливостта към човека, излишната жестокост към животните и хората е нещо, което може направо да ме разруши. И се е случвало да боледувам с месеци, когато съм гледала някакви клипове, за това сега не ги гледам. Гледам да помагам. Не мога да помогна на всички“.
Актрисата разказа за домашните си любимци, които е спасила от улицата- котето Зина и котаракът Зоро, после кучетата Бела и Роки.
С животните е супер, а с мъжете как е?
„Тях също ги обичам и ги обгрижвам. За мен разделението мъже-жени не е нещо хубаво. Да се хокат едните и другите. Не на всяка цена един мъж е зидар, копае градини, хамалин е и т.н. Всеки човек си има качества и не може да го натискаш само защото е мъж“, отговори Гладнишка и поясни, че не лидира във връзките си. „Като не може да завие крушка или да смени бравата, ще викнем майстор“.
Готова ли е за ролята на майка?
„Събирам съкровища за бъдещите си деца, още от малка, от 20-годишна възраст, за да не пипат моите съкровища. Защото аз знам какво направих със съкровищата на майка ми. Това беше колекция от картички, марки, интересни бижута, всичко беше разпокъсано...Дрехите ѝ ги режехме с ножица само и само да си ги пригодим към нас. От тогава събирам отделни съкровища за моите деца“, сподели тя.
Какво е важното за Милица Гладнишка като човек и като артист?
„Хората да се уважават, да си помагат, ако може да са малко по-търпеливи. Да има повече солидарност, защото сме нетърпеливи, заядливи, лесно обидчиви. Сякаш сме станали големи комплексари, а имаме качества“.
Добави коментар