Забързани и концентрирани върху това да не пропуснем или забравим нещо, често не усещаме колко отдаваме на това да бъдем социални животни.
Много хора смятаха, че след пандемията от Ковид нашето усещане за т.нар. social timing ще се промени. За добро или лошо, старата ни динамика се възстанови и продължава де се развива.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Kimimasa Mayama
Между ежедневните задачи и отговорности обаче, в даден момент всеки от нас се е изправял пред въпросите какво ще се случи, ако просто си остана вкъщи, или светът ще продължи ли да се върти и без мен?
На помощ идва Япония. Чудновата страна с богата култура и множество странни социални феномени, ни дава за пример житейския модел на хората–хикикомори.
Буквално преведено от японски ,,Хикикомори“ означава ,,дърпане навътре, затваряне“, известно също като пълно оттегляне от обществото и търсене на екстремни степени на социална изолация.
Снимка: WIKIPEDIA/By Francesco Jodice
Концепцията е припозната предимно в Япония, въпреки че подобни определения съществуват и на други езици.
Социалният феномен с екстремното социално оттегляне се появява за пръв път сред японските младежи през 90-те години. Това е периодът, в който Япония преживява тежка икономическа криза. Тя възпрепятства много млади хора да постигнат целите си. Мнозина от тях прикриват срама си чрез бягство.
А някои така и не се повяват пред света никога повече!
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Franck Robichon
Понастоящем ,,Хикикомори“ се разглежда като социокултурен феномен на психичното здраве, а не като отделно психично заболяване. Въпреки, че в графата вече са над 1% от населението на страната.
Хикикоморите могат да бъдат категоризирани по няколко признака. Засегнатото лице трябва да се е изолирало в дома си в продължение на най-малко шест месеца. Да бъде откъснато от значими социални взаимоотношения. Да преживява значителен дистрес или функционално дистанциране от задачи, при които се налага да взаимодейства с други хора.
Снимка: Abdulla Binmassam/PIXABAY
Наред с физическата изолация хикикоморите показват пълно психологическо откъсване от социалния свят. Те се изолират от околните, независимо дали са извън дома си или не.
Изследванията показват, че най-често в основата на това поведение се намират преживявания на срам или емоционална травма. Възможно е самата културно-ценностна система на Япония да „хикикоморизира“ по-уязвимото от колективното еднообразие население.
Хикикоморите не успяват, а и не желаят да са като останалите хора. Не всеки от нас може да бъде като тях.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Everett Kennedy Brown
Светът на хикикоморите изглежда много далечен от този на един западен човек. Със сигурност при нас страхът от социален срам не е нещо, което би накарало някой да се откъсне от обществото. Или поне много рядко. Засега. защото поява на хикикомори се регистрира все по-често и извън азиатската държава.
Това, което западният човек може да научи от хикикимори е, че възможността за социална изолация винаги съществува. Без задължително „ползите“ от нейната реализация да „бият“ това, от което бягаме.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Kimimasa Mayama
Със своите чудати феномени Япония понякога ни помага да видим как част от фантазиите ни могат да се материализират в реално време. Дори културите ни да са несъвместими, винаги можем да научим нещо един от друг.
Група реални кикикомори Снимка: ЕПА/БГНЕС/Everett Kennedy Brown
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Много е глупаво да си мислиш ,че като се изолираш от света,проблемите,които не можеш да решиш ще изчезнат от само себе си.Е в това отношение ние българите имаме една много хубава черта -вместо да си крием главите в пясъка,изправяме се срещу проблема и винаги намираме изход,все пак няма да живеем вечно,а тук и сега и живота ни е по-добре да е смислен.