70% от работодателите търсят хора със средно специално образование, едва 18% - висшисти
10:51, 29 юни 15
25
1115
Шрифт:
Калфин обясни още, че младежката безработица в България е около средните европейски равнища, но у нас е най-голям процентът на хората, които са трайно извън пазара на труда и извън обучението. Това, според министър Калфин означава, че безработицата не е толкова икономически, колкото структурен проблем. Според него дори след оживяването на икономиката у нас ще остане една група от хора, които ще останат извън трудовия пазар. Калфин спомена и скорошно изследване на Агенцията по заетостта, според което около 13% от фирмите имат готовност за разкриване на работни места.
„Изследването показва, че около 60% от работодателите смятат, че знанията, получени в образованието изобщо не са достатъчни, което означава, че това, което образованието произвежда като специалисти, не отговаря на изискванията на бизнеса. 52% от работодателите смятат, че новопостъпилите при тях не могат да носят самостоятелна отговорност, 48% не могат да работят в екип“, обясни министърът.
Калфин посочи, че в българския бизнес най-голямо е търсенето на млади хора със средно и средно специално образование.
„50% от работодателите имат нужда от работници със средно специално образование – завършено средно и придобита професия. Още 20% са готови при наличие на средно образование да не търсят професионални знания, а сами да подготвят. 18% от работодателите търсят висшисти“, каза Калфин. Той обясни още, че бизнесът има нужда от хора, които след завършване на гимназия директно да започнат да работят. Голям остава проблемът с ниско образованите, които нямат шанс ако не довършат образованието си и не придобият професия“, каза Калфин.
Председателят на БСК Божидар Данев се съгласи с казаното от министъра, като обясни, че в България младите хора предпочитат да са чиновници.
„Постоянно намаляват младежите със средно и средно специално образование. Икономиката започва да търси хора, които са на средното равнище. Огромна част от хората, завършващи висше образование са в сектори, от които българската икономика не изпитва нужда и не се търсят на пазара на труда – право, икономика, социални науки. Няма математици, инженери, подготвени хора в медицинския сектор. Младите хора не желаят да учат трудни работи, а лесни. Има промяна в ценностната система на младите хора“, обясни Данев.
Добави коментар