Петко Симеонов: БКП запали Партийния дом, за да разграби държавата

15:04, 26 авг 15 / Политика 25 816 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
На днешния ден преди 25 години в София бе опожарена сградата на Партийния дом. Огнената стихия започва след предупреждение на Пламен Станчев - тогава член на движение “Инициатива за гражданско недоволство”, че ще се само запали, ако от сградата на бъде премахната петолъчката - символ на чужда държава. В 23 часа сградата вече гори, а пожарът е потушен минути след 3 часа сутринта. Опожарени напълно са 40 помещения. Изцяло е унищожено и разграбено имущество в 94 помещения. Жертви няма.

Започва наказателно дело. По него обаче следователите отказват да разпитват свидетели, бавят се и 15 години по-късно делото е прекратено по давност. Комунистическата партия твърди, че палежът е дело на “екзалтирани екстремисти”. Според почти всички останали обаче, именно от БКП са подготвили и извършили пожара, за да скрият важни документи за престъпленията, които комунистическият режим е извършил.

София Topnovini.bg се свърза с Петко Стоименов - член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, участник на Кръглата маса, пръв директор на вестник “Демокрация”, зам.-председател на СДС до юли 1991 г. и председател на Централния избирателен клуб на СДС за изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г., който да разкаже своите спомени от онези бурни времена в началото на Прехода. Именно той е бил и ръководител на разследването на демократичната опозиция за пожара.

“Присъствал съм на пожара и съм сигурен, че той бе подпален от Българската комунистическа партия (БКП)”, категоричен е Симеонов. Доказателствата, събрани под неговото ръководство, са предадени още тогава на следствието. Но едва ли са били взети под внимание. “Съдебната система бе изцяло в тяхна служба”, припомня си той.

“Имахме една камара снимки от пожара, където нашите хора, разпознаваха в подпалвачите служители на милицията - по потници, по фланелки. “Това е този и този”, името му казваха и ние ги заграждахме в кръгче, отдолу пишехме името и всичко отиваше в следствието”, спомня си Симеонов.

“Пожарът бе една очевадна провокация на тези, които всъщност яхнаха процеса на преминаването на активите на държавата от държавна собственост в свое лично богатство. Те декапитализираха държава. Превърнаха националните капитали - това, което бе построено и изградено, в частна собственост. И го разпродадоха и превърнаха в свое лично богатство. Големият проблем бе точно в това разграбване и унищожение на капитала”, категоричен е той.

“Именно подпалването на Партийния дом бе един от епизодите, които им развързаха ръцете за този грабеж. Те после се оправдаваха, че документите за това или онова са изгоряли. Но нищо не е изгоряло там - само разни командировъчни и разходни документи, свързани със Софийския градски комитет на БКП”, отсича Симеонов.

По думите му, основните документи за дейността на комунистите тогава не са горяли. Те са били изнесени на север, като това е станало още в края на 1989-а година и в първите месеци на 1990-а година. “Едва ли обаче има живи свидетели, които са товарели документите”, смята той.

“Пожарът бе инсцениран от един младеж - Пламен Станчев, който заплашваше, че ще се самозапали. Тогава двама поети - Радой Ралин и Йосиф Петров, призоваха да отидем и да го спасяваме. Това бе провокация, те и двамата, като поети, бяха лесна плячка за всякаква интрига, защото са добронамерени и лековерни”, спомня си с усмивка Симеонов.

Докато Станчев се е канил да се самозапали, от входа на Партийния дом, където е бил Централния избирателен клуб на БКП, пламва пожарът. “Когато провеждахме следствието, една жена, присъствала лично, разказа как от една печатница на ул. “Бенковски” излизат група яки мъже по потници, водени от униформени. “Другари, всичко е ясно, нали?”, питали униформените, а групичката мъже се разкрещяла “Да!” и тръгнала към Партийния дом”, обяснява ръководителят на разследването.

“Цялата тази история е успешен опит да се уязви СДС - политически неграмотният народ да повярва, че това е работа на демократичната опозиция. Народът се хвана на въдицата, а самото СДС нямаше хабер от случващото се”, казва Симеонов. Друга цел е била да се вмени, че СДС е радикална дясна сила. Организираният от БКП палеж е бил и с цел да се скрият документи, повтаря той.

“Този пожар е една от големите провокации на БКП. Тези, които са стояли начело на партията тогава, отлично са знаели за какво става въпрос. Дни след това те проведоха един митинг - аз съм разглеждал снимките и на тези фотоси те са много доволни от това, което е станало. Личи си как "червените" излъчват щастие от пожара”, казва Симеонов.

“Тогава БКП се бяха вторачили в своето имане. За мен това са безотговорни и престъпни хора. Не всички, разбира се, във висшето ръководство имаше хора, които не искаха да участват в тази далавера. Но те заменяха власт за лично богатство - това беше трампата, която те направиха. Пожарът бе просто един от инцидентите, които трябваше да привлекат общественото внимание”, заключва Петко Симеонов.

През 2009 г. режисьорът Малина Петрова прави документален филм по случая, озаглавен “Приключено по давност”. В своето разследване тя също стига до извода, че БКП сами са подпалили Партийния дом.

Филмът може да видите ТУК

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама