„Бродираните кърпи на Поднепровието“ или как духът на Украйна се пренесе в София (снимки)
23:52, 26 авг 15
25
532
Шрифт:
„Нито едно важно събитие не е минавало без бродираната кърпа в историята на украинския народ. Тя е неотменен талисман на всеки украински дом”, изтъкна по време на откриването на изложбата украинският посланик у нас Микола Балтажи.
В експозицията, подредена от Олга Родкина, Валентина Передерий и Людмила Дворниченко, са включени 53 кърпи, бродирани от 24 майстори. Изложбата е посветена на 24-тата годишнина от обявяването на Независимостта на Украйна. На откриването посланика на Украйна в България Микола Балтажи направи сравнение между уникалните украински везани кърпи и българските шевици, с което посочи близостта между двата народа. Във връзка с отбелязването на годишнината посланика каза: „Украинския народ измина труден път до своята независимост. Вероломството на руската държава принуждава украинската нация да се бори и днес с оръжие в ръце, за да защитава своята свобода и демократично развитие и за утвърждаването на европейските ценности. Нямам никакви съмнения, че ще победим. Украинската държава е реалност, колкото и това да не се харесва на Москва”, каза той. Олена Коцева, председател на Сдружението на украинските организации в България „Мати Украина” разкри част от особеностите на украинския рушник. Белите кърпи с червена бродерия служат за окичване на икони. Украинците вярват, че рушника събира отрицателната енергия, която волю или неволю гостът внася в дома на стопанина, като се прекръства пред иконата, прекрачвайки прага на дома. Три пъти в годината рушниците се сменят - на Коледа, на Великден и на Света Троица. Изпират се, за да се отмие насъбралата се негативна енергия, и се сушат на слънце. Белите кърпи са предназначени за мъртвите. По време на поклонение – „задушница” белите рушници се провесват през отворените прозорци. От една страна с този жест стопаните на дома показват на съседите, че почитат покойник. Но това е и „портал”, чрез който духовете могат да влизат в дома, за да видят как живеят родствениците им. Тясната страна се нанася 7 пъти на дългата страна на кърпата, което символизира стъпалата към седмото небе. Людмила Дворниченко, една от майсторите на бродерията, сподели, че рушник трябва да се започва в четвъртък, за да донесе щастие и в никакъв случай не бива да се почва в събота, защото бродировачката ще умре. Сватбените рушници също имат своя история. Те се състоят от два бродирани края – един за младоженеца, и един за булката. Бялата – не бродираната част е на бога. По време на сватбената церемония преди приемането на християнството, везаната кърпа се е поставяла на земята. Младоженците са стъпвали на нея по време на церемонията и след като я прекрачат вече са бракосъчетани. Ритуалът се е съхранил и до наши дни. По време на церемонията е важно от коя страна застава младоженеца. Поверието гласи, че ако младоженеца застане от неправилната страна по време на сватбения ритуал, то невестата ще командва в къщата. Тъй като бродерията е еднаква и от двете страни, само булката знае коя страна е първо избродираната – частта на жениха, и коя страна е нейната, за целта тя си оставя белег, по който да разпознае правилната страна. Когато се родят бебета те се повиват в чисто бяла кърпа без никаква бродерия. До третата година дрешките на децата се шият от ръкавите на износените ризи на майките. Когато детето навърши три години майките са длъжни да избродират дреха за детето. Освен везаните кърпи на изложбата бяха показани и ръчно изработени по стара технология кукли от царевични кочани, ръчно тъкани платове и шарени конци. Смята се, че куклите са свързани с крепостничеството, което Екатерина ІІ налага през 1783 г. По това време децата са били отделяни от родителите им и насилствено са изпращани да работят за земевладелеца господар. При напускането на дома децата криели куклите под стрехите, за да им бъдат пътеводител, когато тръгнат да се прибират у дома. Сега тези кукли носят подобно послание – символ на носталгията на украинските имигранти в България.
Добави коментар