Изкуството да бъдеш човек (ВИДЕО)

20:47, 26 сеп 15 25 631 Шрифт:

На метростанция „Сердика“ се качиха момче и момиче с две тарамбуки и един австралийски духов инструмент – диджериду. Качиха се и застанаха пред изхода на вагона. Момчето приклекна на земята и се усмихна. В дует двамата засвириха екзотична мелодия, а секунди по-късно се огледах и видях...

Видях как всички пътници около мен инстинктивно се усмихнаха. Никой не възропта, никой не ги смъмри, никой не ги помоли да спрат. Всички се усмихвахме. Забелязах, че и качилата се контрольорка се усмихва, без да проверява билети. Дори чернокожият мъж – вероятно бежанец, се зарадва на неочакваната компания в столичния градски транспорт. И той, като възрастния бял мъж до него, се усмихваше.

И тогава почувствах това, което предполагам почувстваха всички – спокойствие и смирение. Всички пътувахме заедно и бяхме равни. Едни обикновени човешки същества – млади и стари, бедни и богати, бели и черни, българи и чужденци. До метростанция „Вардар“ при всяко слизане, макар неудобно и трудно за повечето пътници, всеки оставяше в шарената шапка, колкото сърце му дава.

Не бяхме 70 000 и Слави го нямаше, но сред нас бе надеждата. Надеждата, че след дългия, мрачен и дъждовен съботен ден в нас все пак са останали сили да бъдем малко по-добри. И докато ни има, надеждата ще бъде в нас, защото винаги е била там...

Видео можете да видите тук.