Директорът на Капанския ансамбъл е включен в енциклопедията на българските хореографи на народни танци

15:41, 26 ное 15 / Култура 25 730 Шрифт:

Хореографът Румян Занев и голяма част от творчеството му са представени в излязлата преди броени дни втора част на енциклопедията „Приносът на българските хореографи за сценичното пресъздаване на народните танци”, съобщи Георги Тодоров, експерт „Маркетинг и реклама” в Капанския ансамбъл.

В книгата си академик Красимир Петров представя най-ярките български творци в областта на хореографията на фолклорна основа, автори от различни поколения с изключителни заслуги към националната ни култура.

Директорът на Капанския ансамбъл Румян Занев е в компанията на още 26 свои колеги от всички кътчета на родината, които авторът нарича втората вълна хореографи, учили се и работили заедно със „златното” поколение творци: Маргарита Дикова, проф. Кирил Дженев, Методи Кутев, Иван Тодоров…

За Красимир Петров кредото на Занев е стремежът му за разширяване на репертоара на Капанския ансамбъл и той успява да създаде многоцветна палитра от различни танцови форми, а десетките му авторски постановки определят от години облика на ансамбъла.

Авторът детайлно е разгледал повече от дузина произведения на Румян Занев. Пръв е моминският „Танц с възглавници”, следват мъжкият „Капански танц”, смесеният дивертисментен танц „Хърцойски мотиви”и ансамбловият „Разградски песни и танци”. Специално място е отделено танците на Занев за деца. Тук са камерните „Кукли”, „Грънчарчета” , тематичният „На село” и смесеният „Пуста младост”.

Не е подмината силата на хореографа в камерните форми. Тук в представянето води емблематичният „Любовта на ратая”, с който Занев още в далечната 1981 година на фестивал в Горна Оряховица заявява и защитава претенциите си на ярък творец – Първо място. Тук може да се направи една любопитна ремарка: тогава в ролята на ратая е хореографът Живко Жечев, сега ръководител на Детската танцова школа „Хорце”. А точно преди пет години, на концерта за 60-я си рожден ден, Занев показа на всички сантимента си към този танц като излезе пред публиката в ролята на чорбаджията.

В енциклопедията акад. Петров допълва пристрастията на Занев към камерния жанр с танците „Отпускари”, „Сватосване” и „Вълшебната капа”.

А нестандартните му творчески виждания, съчетани с авангардна музикална интерпретация, идеен замисъл и художествена реализация, с които разчупва традиционната представа за фолклора – с произведения като „Импресия и танц”, „Горска приказка”, Скици от време оно”, „Ретро парад”, „В земите на Орфей”.

Тези и други произведения са твърдо в репертора на десетки състави и ансамбли от цялата страна.

На финала Петров представа Занев и като драматург и режисьор с оригиналните му авторски спектакли „Легенда за момина чешма”, „Капанска свабта”, „Любовта! Силата, която движа света”, Съприкосновение”…

Във витрината с наградите на почетния гражданин на Разград са още отличията „Никола Икономов” на ОбС – Разград и „Златна лира” и „Кристална лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци в България за цялостно творчество и безспорни постижения в българската хореография. С Румян Занев начело, до „Кристална лира” за върхови постижения през 2014 г. стигна и Капанският ансамбъл.

По причини, че още не са били родени, в книгата на Красимир Петров ги няма новият хит сред народните танци с отново демонстрирано невероятно чувство за хумор „Веселите старчета” и спектакълът „Кино на село”, който имаше своята премиера миналата Коледа.

В творческата биография на Занев вече са общо над 50 танца. Вървят репетиции на нов женски танц, а догодина е 50-ят рожден ден на Капанския ансамбъл. Какво се върти в главата на хореографа, да е жив и здрав, предстои да видим.

Напишете коментар

Коментари: 1

1 АНГЕЛ КЬОСЕВ 12:56, 09 фев 21

Познавам РУМЯН ЗАНЕВ от далечната 1973г. когато бяхме състуденти от втория випуск на ИНСТИТУТА ЗА МУЗИКАЛНИ И ХОРЕОГРАФСКИ КАДРИ-СОФИЯ....наистина сме от второто поколение хореографи-ученици на големите ПЪРВИ в съвременната хореографията-М.ДИКОВА,К.ХАРАЛАМПИЕВ,И.ТОДОРОВ,Д.ДИМИТРОВ К.ДЖЕНЕВ И ДР. Така, смело мога да кажа,че го познавам добре като човек,но и като творец ...В годините станахме и добри приятели и си помагаме в много отношения....Допитвали сме се един друг за много неща....както за живота изобщо..така и в творческо отношение....Особенно след като стана хореограф в Капанския ансамбъл,а в последствие и главен художествен ръководител и Директор.
Без да изреждам творчеството му,...смея да твърдя,че заслужено намира място сред утвърдените Хореографи от края на миналия век и началото на 21 век .ПОЖЕЛАВАМ МУ ДА Е ЖИВ И ЗДРАВ И ПРОДЪЛЖАВА ДА ДЕЙСТВА НА ХОРЕОГРАФСКОТО ПОПРИЩЕ....но вече по спокойно ....ТОЙ е направил много и е оставил МНОГО.