Анели Чобанова: Отнемането на деца от семействата е връщане към мракобесието на еничарството
Анели Чобанова е адвокат на свободна практика. Работи и с Конфедерацията за защита правата на децата. Тя е бивш член на Комисията за защита от дискриминация. Била е депутат в 39-тото Народно събрание, където през 2002 г. сформира неформална праламентарна група от депутати с различна партийна принадлежност, наречена „Парламентаристи за взаимодействие с хората с увреждания и лицата в неравностойно положение“.
Още от 2002 година професионално се занимава и със защита правата на децата. Не довършва мандата си в Народното събрание, защото е избрана по нейно желание в Комисията за защита от дискриминация, където работи с хора с увреждания и се профилира в редки болести, онкозаболявания и др.
След като изтича мандатът й като член на Комисията за защита от дискриминация през юли 2012 г., тя продължава адвокатската си практика, започната преди да стане народен представител. Занимава се с всякакъв род дела, без наказателни.
- Г-жо Чобанова, през лятото дадохте в Русе пресконференция, на която бяха изнесени потресаващи случаи, свързани с отнемането на деца от родителите им и за последствията за „обгрижените“ малчугани. Заради новинарския характер на подобен род срещи, в репортажите след тях няма как да се опишат конкретни примери, особено ако не са текущи, а в случая и регионални. Бихте ли разкали сега отново някои от тях?
- Мога да повторя, мога и да добавя нови случаи от последните два месеца. Стар случай е, в който от българско семейство от град Плачковци бяха отнети и четирите им деца, защото къщата им не е измазана.
- Не е измазана отвън?
- Да, отвън. Вместо да подпомогнат биологичното семейство на децата, както изисква законът, социалните направо ги изведоха от дома им. Едно от децата беше бебе. За него държавните служители изтъкнаха аргумент, че е с ниско тегло. Това обаче не е защитима теза, тъй като и родителите са слаби, което вероятно е ген в това семейство. След като настаниха бебето в социален дом, то започна сериозно да боледува. Накрая го върнаха на родителите в много лошо здравословно състояние – болно, с анемия, каквато преди то нямаше и още по-слабо, отколкото го взеха. Т.е. тази привидност на „грижата“, с която се извежда детето, е просто очебийна, защото не само че не се постига грижа, а се наврежда. Връщат бебето на родителите с анемия, с болести, с още по-отслабена имунна система и тегло и тези бедни хора се чудят сега, как да се оправят.
- Какво се случи с останалите им деца?
- Върнаха ги всичките и то благодарение на нашата намеса. Доста бяхме настоятелни в това отношение. Свързахме се с кмета на Плачковци, оказа се, че той не знае нищо, свързахме се с полицията, която ги е извеждала с мярка за полицейска закрила, те казаха, че местната компетентна дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) е инициирала мярката за полицейска закрила. Но мярката има 48-часов срок, след което се издава заповед за настаняване на детето или в социална институция или в приемно семейство. Според закона за закрила на детето, към извеждане извън биологичното семейство се пристъпва едва след като бъдат изчерпани всички други възможности за подкрепа на биологичните роднини да отглеждат детето при себе си.
- Кой издава такива заповеди?
- Директорите на дирекциите за социално подпомагане. Те са териториално компетентни за съответната община.
Ще продължа с фрапиращите случаи. Съвсем наскоро имахме страшно потресаващ такъв в Търговище – международно осиновяване на три деца. Те са от семейство на етнически турци. Нарочно посочвам произхода на семействата, за да подчертая, че има избирателност в децата, които биват осиновявани или извеждани от биологичните им семейства – засягат се само български и турски семейства.
В случая става дума за бедни хора. Вярно е, че в семейството има битов алкохолизъм от страна на бащата, но, както и в останалите случаи, мерки за подпомагане на биологичното семейство и мерки за закрила на децата в него не са предприемани, а това е първият етап от задълженията на социалните работници според член 24 и 25 от Закона за закрила на детето. В посочения случай направо е преминато към най-драстичната мярка. Друго, което е нарушено е, че тези деца въобще не са били предлагани за вътрешно осиновяване, а директно за международно.
- Къде са те сега?
- В чужбина, не знаем обаче, къде точно. Няма как да се разбере, защото при осиновяване сменят ЕГН-тата на децата и всякакви контакти с тях приключват.
- Какви са, по Ваши наблюдения, пораженията върху психиката на деца, които са станали жертва на тази перверзна практика – били са изведени от семействата, дори след това да са върнати?
- Аз имам наблюдения върху доста такива деца, които са били изведени от семейството и настанени в институции. Мога да Ви кажа, как стоят нещата при по-големите и при по-малките. Пораженията зависят от възрастта и времетраенето на настаняването в институция или в приемно семейство.
В институциите пораженията са огромни, защото там са много деца, с най-различни интелектуални капацитети, с най-различна характеристика на поведението, поради което при реинтеграцията на децата, те излизат от институцията и се връщат в семейството си като едни неконтролируеми деца. С извинение, децата вече са превърнати в потенциални престъпници. Т.е., тук „грижата“ на държавата в лицето на социалните служби, въобще не е грижа.
Върху по-малките е по-различно. Ние продължаваме да се борим за едно дете и аз ще обърна специално внимание след малко на този случай.
Преди това ще Ви разкажа друг. Наскоро имахме едно бебе, което на 15-дневна възраст беше иззето с мярка за полицейска закрила от приюта на отец Иван в Нови хан. Майката беше настанена от нас там, за да има грижа за нея и детето, докато бащата беше хоспитализиран. Бебето е взето в отсъствието не само на бащата, но и на отец Иван, без негово съгласие като управител на този дом и настаниха новороденото в дом за медикосоциални грижи.
Ако знаете, когато ни го реинтегрираха на 28 октомври, в какво плачевно състояние беше. То беше прекарало две бронхопневмонии – двустранни, за краткото време на пребиваването си извън семейството. Беше бледо, анемично и с поднормено тегло. Ако беше при майката, без да е откъсвано от естествената майчина кърма, надали щеше да е с поднормено тегло, но то излезе с такова от дома за медикосоциални грижи и продължи да боледува и в биологичното си семейство, когато го реинтегрираха, защото гърдичките му не бяха изчистени още от прекараните пневмонии. Два-три дни след реинтеграцията то пак получи хрипове и влезе в болница. Сега вече е стабилизирано, но това е благодарение на грижата на биологичното семейство, а не на „грижата“ на държавата.
Имаме деца, които са в по-напреднала възраст и когато са пребивавали, например в дом, последиците са ужасни. В един от случаите детето беше два пъти жестоко пребивано в такъв дом и втория път, в резултат на побоя, беше със счупена ръка. Лежа в УМБАЛСМ „Пирогов“ и ние всъщност там вече се намесихме, взехме го и го върнахме на родителите му.
Вредите от отнемането на деца от семействата им са много и трайни, както за психиката, така и за здравето на подрастващите.
- Какви са последиците върху родителите? Ясно е, че отнемането на децата им е страшен удар за тях.
- За родителите е ужасно тежко, особено когато те са грижовни, не са се отказали от грижата за децата си и си ги искат. Първо, те непрекъснато са принудени да ходят по институции и да подават различни молби, жалби и т.н. за реинтеграция. После им се определят ежеседмично някакви часове за свиждане с децата, ако въобще това е възможно за родителите. Сега имаме едно дете, което е откарано във Велико Търново, а родителите са в София и не могат всеки месец или всяка седмица да ходят там, по разбираеми причини – хората са бедни.
Освен това родителите биват лишавани по времето на настаняването от месечните добавки за деца и аз мисля, че това е и една от целите. Какви са другите, не знам.
Сега се борим за дете, настанено в приемно семейство в Перник. За него по-горе обещах, че ще говоря по-подробно. Между другото, пернишката мафия ми стана известна при работата ми като адвокат и при борбата за това дете. Съвсем случайно попаднах на сведения, че цената на дете в зависимост от възрастта му в Перник е около 15 000 Евро и такава цена е била поискана от някаква „Агенция“, както се изрази източника ми за осиновяване на дете от българско бездетно семейство, живеещо в чужбина.
Та това дете има всички предпоставки да бъде реинтегрирано в истинското си семейство и сега водим дело за реинтеграция, защото на всичките ни молби и заявления никой не обърна внимание. Приемните родители са на възраст да бъдат баба и дядо на детето – над 65 години са. Синът им, който е военен, очевидно се чувства като осиновител на това дете. Тези хора не го дават, просто не го връщат и на всичко отгоре настройват зле детето против билогичните му роднини. Самото дете при срещите си признава, че е било подучвано от „баба хххххх и дядо хххххх“, както то им казва, да рита биологичната си баба и да я нагрубява. Поради това, сме решили да се отнесем дори до главния прокурор, защото, според нас, това е престъпление – детето е настройвано от приемните си „родители“ против биологичните му родители и против биологичната му баба. В резултат, на срещите на близките с малкото (на 4 години е), то отива настроено и още от вратата започва да бие баба си и да ѝ казва „Ти няма да ми вземеш играчките!“. Когато тя го пита, „Кой ти каза, че ще ти взема играчките?“, то отговаря, казвайки „Баба .... и дядо ....“. Умишлено не споменавам имената на членовете на приемното семейство. Т.е., вместо те да предприемат мерките, необходими по закон за успешна реинтеграция, те настройват детето, за да може то да се отнася негативно към биологичното си семейство.
- Какви са причините, първо, за нарушение на закона от институциите и второ, за съществуването на тези, наистина потресаващи, случаи?
- Според нас с Конфедерацията, твърдото ни убеждение е, че причините са финансови, защото за отглеждането на едно дете в приемно семейство, то взема около 700 лева месечно.
- Да, неотдавна и в Русе дирекция „Социално подпомагане“ направи отчет и информираха, какво заплащане получават приемните семейства за едно, две и повече деца, как стоят нещата, ако те са с увреждания, ако са ученици и др. Тук е мястото да отбележа, че през лятото заявихте, че от Русе и региона нямате тревожни сигнали за отнемане на деца. Още ли е така?
- Да, още е така, от тук нямаме оплаквания за неправомерни действия на социалните служители.
На други места обаче това не е така. Става дума за един много сериозен доход, който, особено за хора от провинцията, където заплатите са ниски, е доста добър. Много често и ромски семейства се включват, за да получават по този начин доходи. Бедата е в това, че в повечето случаи те не упражняват реална приемна грижа за децата. Нашите наблюдения са следните – в такива приемни семейства настанените там деца ходят със скъсани дрешки и полугладни. Не им се удовлетворяват насъщните и присъщи нужди за възрастта, а парите се употребяват от приемните родители за други цели, не за възпитание на поверените им малолетни или за задоволяване на битовите им нужди.
- Какъв е профилът на децата, които се отнемат от родителите и как всъщност се подбира едно приемно семейство, за да е годно за такова?
- Подбират се деца от бедни семейства, които трудно могат да защитят правата си или изобщо не могат.
А за приемните семейства, честно да Ви кажа, никой не може да Ви отговори. Уж има някакви критерии, но реално няма. Много пъти сме отправяли запитвания, защо не се изисква някаква специализация на приемните родители и на социалните работници. Що се касае до социалните рабтници, в Националния класификатор на професиите и длъжностите единственото изискване за социален работник е да има някакво средно образование. Няма изискване за профилиране в социалната или в педагогическата сфера. Как очаквате такива социални работници да могат да бъдат компетентни и полезни?
За приемните родители никой не може да Ви каже, това е по преценка на социалните работници, т.е. приемните семейства са производно от тези некомпетентни социални работници, за които говоря. А като си помисли човек, колко широки правомощия са дадени по закон на тези некомпетентни държавни храненици. Това са преценки за наличие на родителски капацитет, т.е. на годност на родителите, които преценки се обективират в т.нар. социални доклади, които пък се представят по заведени пред съдилищата дела и стават част от решенията им. Ето как едни често пъти откровено поръчани необективни и дадени от непрофесионално подготвени лица документи, с инкорпорирането им в съдебните решения, придобиват юридическа сила.
- През лятото споменахте за етнизиране на отнеманите деца, т.е., че жертви на тази порочна практика стават българчета и турчета. Още ли смятате така?
- Точно така. Такова е нашето наблюдение, такава е нашата статистика, неотдавна написахме един сигнал, след като изтече по медиите информацията, по две национални телевизии бяха излъчени поредица от репортажи, първо за две дечица от ромски произход в Стражица. Те бяха оставени сами два дни без храна и каквито и да било грижи, а родителите бяха отишли някъде в града да си търсят работа. Тези деца не бяха изведени от семейството. Спрямо тях не бяха предприети същите драстични мерки, каквите се предприемат спрямо българските и турски дечица. От друга страна, след като изтече и поредица репортажи за Гърмен, където се видя от всички, от цялата държава, как 4 дечица от ромски произход, доста мънички, спяха в руините, на един проснат дюшек под открито небе и с обща завивка. Какво, мислите, ни отговориха на сигнала, подаден по точно тези два случая, в които правата на тези деца са нарушени. Зам.-директор на Агенцията за социално подпомагане цитира законовия текст, за който ние нееднократно сме обръщали внимание, че не се прилага от социалните работници спрямо български и турски деца – че извеждане от семейството се прилага само като най-крайна мярка, това ни заявиха за тези ромски деца в риск. Медиите излъчиха репортажи – когато питаха таткото, не са ли му предложили социалните да настанят децата другаде, той отговори, че са му предложили, но той не се е съгласил.
И тук е големият въпрос – защо не попитаха родителите на четирите деца от Плачковци, родителите на децата от Перник и на децата от Търговище. Защо тях не ги попитаха и те да дадат или да не дадат съгласие, а директно отидоха и им взеха децата. Т.е. тук има една неравнопоставеност, необосновано различно третиране и това очевидно е по някакъв етнически признак. Определено привлегированият етнос е ромският.
- Във връзка с този двоен стандарт ще Ви попитам, това може ли да се свърже с Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид? В член 2 буква „д“ от нея е посочено, че под "геноцид" се разбира и насилствено предаване на деца от една група в друга, с цел да се унищожи, отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава. Стана дума, че се отнемат български и турски деца, някои от които се дават за международно осиновяване, а други се настаняват в ромски приемни семейства, които дори не ги гледат добре. Може ли да отидем толкова далеч в предположенията си или е пресилено? Ще спомена, че България е ратифицирала тази конвенция още на 23 юни 1950 година, както и че за посочените в нея престъпления няма давност, т.е., ако се приеме, че има извършители на подобни престъпления, те могат да бъдат преследвани през целия им живот и по целия свят, също като нацистите. Може ли това, което се случва в България по отношение на децата на нацията ни, да се изтълкува по този начин?
- Принципно, това е възможно и може би би трябвало да е така, но за съжаление прокуратурата е пасивна в такива случаи. Ние нееднократно сме подавали сигнали за различни нарушения на Закона за закрила на детето и нищо не се случи. Всъщност, по един от нашите сигнали, доколкото знам, в момента се работи, но това става твърде бавно и нещата остават неконтролируеми през това време.
- През лятото също така споменахте за тези нови центрове за грижи за деца, които сега непрекъснато се откриват и които, трябва да признаем, са много добре обзаведени, може да се каже дори луксозни. Те са за отглеждане на малък брой деца, с цел грижите за тях да са по-добри. Тогава казахте, че те биват настанявани в една луксозна среда, но не се полагат добри грижи за тях, недохранени са, не получават лечение, от което се нуждаят. Още ли е така?
- Това са т. нар. центрове за настаняване от семеен тип(ЦНСТ), те бяха създадени по европейска препоръка. За съжаление, ние все работим по някакви европейски препоръки и модели, като забравихме за нашите традиции и ценности. Така си объркахме бъдещето, защото децата трябва да са бъдещето на България, а дефакто ние просто няма да имаме бъдеще и то в най-скоро време.
Тези центрове за настаняване от семеен тип бяха създадени по препоръки от европейски партньори, въпреки че от страните, които ни ги препоръчаха, при тях вече тези практики дадоха вредоносните си последици. Сега те идват при нас, макар и със закъснение и предстои и ние да търпим вредоносни последици и дори вече ги търпим.
- Какви са тези последици?
- Идеята беше да се деинституционализират (премахнат) старите домове за сираци и други подобни, защото били много големи, имало престъпност и т.н. Добре, настаниха се по-малък брой деца, но в тези центрове го няма персонала, който беше в домовете. Това първо. Второ – изведнъж свършиха парите по европейската програма и сега няма средства. Има и друго. Преди няколко месеца имаше репортаж, как се изписва тоалетна хартия за над 3 лв. рулото, а в същото това време в Центъра няма тоалетна хартия. Значи е намерен начин, определени хора да точат пари на гърба на нещастните деца. Най-големият проблем е, когато те са с увреждания, тогава това отношение е ужасно. Такива деца няма кой да ги защити, а те самите са абсолютно недееспособни сами да се защитават. Те дори не осъзнават недобросъвестното отношение към тях. Съжалявам, че ще го кажа, но към тези деца отношението е като към животни, че и по-лошо.
- По принцип, след края на тези проекти, общините поемат ангажимент, че още 5 години ще поддържат и финансират съответната дейност. Какво става на шестата година?
- Това са тъй наречените делегирани бюджети и общо взето, ако общината успее да задели пари, се грижи за децата, в противен случай те мизерстват ужасно, докато закрият центъра или докато починат по естествен начин. В подобен център в Плевен вече второ дете с увреждане почина.
- Имате ли информация, какъв брой здрави деца се отнемат от родителите им годишно в България?
- Не мога да Ви кажа с точност, но някъде беше изтекла информация за 2 000, но дали числото е вярно, не мога да потвърдя. Ние работим по конкретни сигнали и сме запознати с нашите случаи.
- Има ли подобряване на положението в страната, в сравнение с лятото. Направени ли са изводи от погрешната и дори ненормална, мракобесна практика за отнемане на деца от семействата им, която води до тежки, а за някои хора – родители и деца, дори катастрофални за живота им последствия?
- Не само че няма подобрение, а става по-зле. Доколкото знам, Министерството на правосъдието подготвя Закон за детското правосъдие. Такъв закон би бил ужасяващо вреден и пагубен за българското общество. Отсега го казвам и то не заради друго, а защото, първо, че се занимавам с такива дела и второ, че се занимавам с дела в Страсбург. Нашата организация има и международни представители в Холандия и в Белгия. В Холандия вече са претърпели крах с това детско правосъдие. В какво се състои то – на децата им се назначават настойници, попечители за пред съда или особени представители, а родителите са абсолютно лишени от правото да защитават правата на децата си. Т.е., детето е абсолютно беззащитно и при тази корупция, която се шири в България, с тези социални служби, некомпетентни, но достатъчно корумпирани в по-голямата си част, не казвам, че всички са такива, просто сме обречени децата ни или да бъдат погубени чисто физически, или да бъдат осиновявани по бързата процедура.
- Всичко това се случва под предлог, че е някаква грижа за децата, но може ли да се нарече подобна практика демократична? Посоченото напонмя нарицателния случай в чешкото село Лидице от Втората световна война. Може ли въобще разбиването на семейството да се нарече демократична практика и какви са по-далечните цели? Фашизъм ли е това?
- Не мога да го квалифицирам все още, но за мене това е разбиване на българщината и традицията и аз мисля с тревога, че тя вече е разбита и няма спасение за нас. По-скоро бих казала, че се връщаме към ония мракобесни години на еничарството по нашите земи, като обаче сега вземат децата, за да печелят пари от тях. Къде отиват те и с каква цел се вземат, не се знае. Дали за донори на органи или просто за задоволяване на бездетни чуждестранни семейства, това изобщо не се знае.
- Има ли злоупотреби с деца в приемни семейства и различни видове домове, например сексуални посегателства, побоища и др.? Знаем, че много извратени чужденци, основно от Западна Европа, САЩ и Кнада, идват тук буквално на педофилски туризъм. Отнетите от родителите им деца в риск ли са да станат жертва на такъв тип гнусно престъпление?
- По принцип са в риск. Да. Още повече, че кръгът се затваря между приемното семейство и социалния работник и информация от там не излиза.
- Защо се получава така? Законът ли е несполучлив или в него няма подобни зловредни текстове, но се нарушава от хората, които трябва да го спазват?
- Сега действащият закон е доста добър, но не се спазва.
- Социалните служители влизат ли в гетата, където има нарушения. Знаем, че ромите женят децата си рано – понякога на 11-12 години?
- Въобще не им обръщат внимание, въпреки че това е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Затова казвам, че се толерира този етнос, но това е от една страна. От друга страна, със същите тези действия, той се дискриминира, защото техните деца имат право да бъдат защитени, особено тези в гетата. Те са в най-голям риск –за здравето им, за психическото, физическото и моралното им оцеляване. В гетата се шири проституция, наркомания и насилие, никой не обръща внимание на това и не предприема мерки за закрила, а в същото време социалните работници виждат, как пред очите им се женят 11-12 годишни булки, които са деца по смисъла на закона, а те си пасуват.
Последни новини
А1 с четири престижни награди за комуникации и подкрепата на хората
08:46, 24 ное 24 / А1
Бъди свободен, общувай без граници, докато пътуваш
17:20, 20 ное 24 / А1
„Жокера: Лудост за двама“ идва направо от големия екран за зрителите на А1 Видеотека
17:56, 19 ное 24 / А1
Добави коментар