Десислава има свободата да работи у дома това, което я прави щастлива
13:54, 30 яну 16
25
2039
Шрифт:
Десислава Първанова от Добрич е завършила специалност „Социални дейности” във Великотърновския университет. Работила е като организатор „Озеленяване” в Албена. От повече от десетилетие се занимава с декупаж и декориране на стъкло, като реализира продукцията си на панаири и базари, както и чрез Фейсбук, където има страница „Ръчна работилничка”.
Разказва, че още като дете наблюдавала вуйчо си в Плевен, който изработвал икони върху турски керемиди и ги продавал в манастирите. „Бях дете. Когато отидех на гости в Плевен при баба ми и вуйчо, го наблюдавах как ги прави. Бях малка и ми беше много интересно. Когато преди десетина години се роди детето ми, много исках да си остана вкъщи, да работя у дома и да си гледам децата. Тогава реших да се занимавам с нещо такова”, връща лентата Десислава.
Тя прави декупаж върху керемиди, върху бутилки, въобще - върху всяка повърхност. Споделя, че най-трудно е, когато повърхността не е гладка. Преди време изработвали кошници, изплетени от вестници. Но, декупажът върху бил най-мъчният.
В началото за иконите върху цигли купувала икони или календари от манастирите. „Беше по-грозно, не ставаше толкова фино, както сега. Личеше си къде е хартията“, спомня си тя. Сега използва декупажна хартия.
Споделя, че част от иконите са само лакирани, а другите са залети с восък, което им придава старинен ефект. Прави й впечатление, че младите хора предпочитат тези с лак, а възрастните – с восък. Обяснява си го с това, че младите се радват повече на по-лъскавото, по-шареното. Докато, хората, които са на възраст и по-религиозни, търсят икони, които имат вид на състарени. Категорична е, че не клиентът избира иконата, а тя него.
Споделя, че нейните икони на керемиди се търсят, защото са евтини. „По начина, по който ги изработвам, създавам илюзията, че са рисувани. Особено тези, които са залети с восък. При тях много трудно можеш да различиш, че не е рисувана“, споделя Десислава.
В началото изработването на една икона й отнемало няколко дни. Сега за един ден измайсторява десет икони.
Керемидите й са автентични, събирани от стари селски къщи. Някои са на повече от сто години. „И са много здрави. Макар да са били изложени на сняг, слънце, дъжд, понякога, когато ги изтърва, не се чупят”, разказва тя. Досега не й се е налагало да купува керемиди. Приятели, които се занимават със строителство, й се обаждат когато в някое село се събаря стара къща. Когато участва на панаири или други базари, при нея често идват възрастни жени, които я канят в домовете си, за да й дадат керемиди.
„Правила съм икони върху други повърхности, които нямат нищо общо с керемидата, но не е същото“, споделя Десислава. Прави декупаж на икони и върху книга, които също са търсени, макар да са по-скъпи. „Получава се като състарена Библия, защото от едната страна слагам икона, а от другата – молитва”, разказва Десислава. Но, такава книга се изработва бавно – отнема 3-4 дни, тъй като се наслагват пластове – лепила, лак, които трябва да се изчака да изсъхнат.
Много търсени са и стъклените сервизи за вино. Една част от тях са отново с декупаж. Споделя, че най-търсени са тези със слънчогледи. „На каквото и да сложа слънчогледи, ще се продава“, обяснява Деси. Други от най-търсените й произведения са комплектите за вино с пластика върху стъкло. Дългогодишният й опит показва, че, през лятото, когато продава на Фара на Шабла, се търсят много икони, творби с морски мотиви. Докато релефните стъклени сервизи се търсят предимно през зимата. Сравнява го с предпочитанията към бижутата – през лятото си склонен да носиш по-ярки, докато през зимата – по-приглушени.
Обяснява, че релефните чаши и кани са използваеми. Изработването им изисква много време. Използва се паста, която Десислава сама си приготвя. Тя се забърква от лепило, царевично нишесте, бебешко олио и хлебна сода. Видяла рецептата в италиански сайт. Казва, че, след като пастата изсъхне за около 24 часа, става точно като порцелан, изключително твърда е. С нея, например, прави релефен слънчоглед върху керемида. Тази техника използва за моделиране на различни елементи върху чаши, кани и всякакви други стъклени изделия. Накрая боядисва и нанася лак. За изработването на един комплект от 6 чаши и една кана, са й нужни поне 4 дни. Споделя, че тези комплекти са много търсени за подаръци за юбилеи.
Изработва и много изделия за кръщенета. За кръщене, насрочено за 31 януари, е измайсторила бутилка с чаши, книга със снимката на детето и послание към кръстницата, които майката ще й подари. Много поръчки има за книги със снимката на дете. За абитуриентските балове пък майките поръчвали със снимка на зрелостника и послание от тях. За юбилеи на възрастни хора или годишниниот сватби също е получавала поръчки. Често дори й носят черно-бели снимки, които да вплете в подаръка.
През лятото семейството живее в рибарското селище до фара на Шабла, тъй като съпругът на Деси е водолаз. Плажът е на десет метра от бунгалото им. Отиват след като децата излязат във ваканция и се прибират за първия учебен ден. Там продава изделията си основно през юли и август, когато има туристи. През останалото време на плажа събира рапанчета, охлювчета, раковинки. Използва и пясък, който там е предимно от натрошени миди. От него прави пана с морски пейзажи или други картини. Едно такова пано й отнема много време, защото взирането не й позволява да работи дълго. Изобразявала е кораби, делфини, чайки над морето, котви, въжета и т.н. Но, се получава много ефектно. Туристите много се впечатляват, когато им обясни, че това е пясък от брега край фара. Децата й, които са 3 и 4 клас, по цял ден са на плажа и събират рапанчета. От тях изработва купи, като за една използва около 500 рапанчета с еднакъв размер.
Когато морски кончета загинат в мрежите на рибарите, тя ги събира и ги изсушава. След това ги използва за някои от творбите с морски теми.
Десислава споделя, че е много импулсивен човек, нервак. Но, когато започне да работи, се успокоява, сякаш се пренася в друг свят.
Добави коментар