Журналист състави енциклопедия на кървавите престъпления на комунистическия режим
14:05, 14 фев 16 / Политика
25
1010
Шрифт:
Новият проект “Памет” събира на едно място трагичните истории на жертвите на комунизма в България. Техни близки и познати вече могат да споделят с Христов информация и документи, които той систематизира и преобразува в своеобразни профили на загиналите от ръката на тоталитарния режим.
Идеята се роди през 2015 г. при едно общуване с фондация “Конрад Аденауер”. Предложих им да се направи сайт, чиято цел е малко по малко да събира паметта на жертвите на комунизма, защото те са абсолютно забравени от обществото, изтласкани в периферията на обществения интерес още в началото на промените, безименни са и когато се говори за тях обикновено се обобщава”, разказа журналистът пред София Topnovini.bg.
“Те са жертви и в едно много по-трудно време са запазили свободния си дух и хората ще могат да вникнат в една такава съдба”, казва той.
Нуждата от подобно място в интернет пространството той обосновава с твърдението, че сме “безпаметно общество”. “И не става въпрос само за паметта към по-близкия период. Ако се върнем назад, ще видим колко години са били необходими да се преоткрие делото на хора като Паисий Хилендарски, Христо Ботев, Васил Левски”, казва той.
Христов е категоричен: вината за безпаметността е на цялото общество. “Не съм от тези хора, които ще посочат, че политиците са виновни за това. Отдавна съм надхвърлил тази мисъл”, отсича той. И допълва: “Това е една от слабостите на целия преход - че ние като общество не можахме да поставим важните задачи в дневния ред на обществото пред политиците. А не когато определено мнозинство влезе в парламента, да забрави своите обещания”.
Журналистът обаче посочва и друга причина - “огромната съпротива да се знае истината за комунизма”, която продължава и към момента. “Не е удобно да се говори за конкретни жертви, камо ли за общо като понятие жертви на комунизма, защото тяхната съдба и репресиите срещу тях показват истинското лице на управлението на комунистическата партия, която е изпълнявала до голяма степен е следвала това, което й е спускано от Кремъл”, убеден е той.
“Неслучайно ние сме последната държава Централна и Източна Европа, която не е вкарала проблематиката за комунизма в учебниците по история”, смята той. По думите му, у нас не е проведена истинска декомунизация.
Заради това и сайтът “Памет” няма аналог в региона. “В много от останалите държави от Централна и Източна Европа има създадени различни държавни институции, които се занимават глобално с въпроса за изследването на паметта на жертвите”, казва Христов. “За съжаление България е единствената страна, която няма институции, които да се занимават с тази проблематика. Изключвам тук комисията по досиетата, която има съвсем друга цел”, обяснява той.
Стартът на сайта бе даден съвсем скоро и се поддържа само от Христов, двама негови студенти-доброволци и негов приятел. Според поставения брояч обаче вече са качени историите на 330 души. “Буквално бях затрупан от писма, от обаждания, включително и от фейсбук и чрез формата на самия сайт”, разказва той.
“Това е просто фантастично, защото тези хора не са забравили родовата си памет и най-вече не се страхуват да я споделят. През тези 25 години, в които работя като журналист, напълно съм наясно, че голяма част от хората и от техните семейства, изпитват страх за публичност на тази информация”, заяви още Христов.
На сайта “Памет” портретите пострадалите от комунистическия режим са разделени на хора, които са били убивани, безследно изчезнали, въдворени в лагери, осъдени по затвори. “И не на последно място от всички онези, които аз определям като “пасивни жертви” - става въпрос за хората, които са били следени, наблюдавани, профилактирани от Държавна сигурност”, обяснява журналистът. “Една част от тях дори и не са разбрали, че са следени навремето, освен ако не са си прочели след промените досиетата, но аз съм систематизирал и този вид жертви, защото без тях няма да бъде пълна картината”, убеден е той.
Освен портретите, на интернет страницата има и информация, свързана с идеологията на Българската комунистическа партия, показваща “нейната тотална зависимост от Кремъл”. “На второ място кои са ръководителите на тази комунистическа партия, каква е тяхната дейност - фигури като Георги Димитров, Вълко Червенков и Тодор Живков. Не на последно място има информация и за трите фалита на държавата по онова време, защото те онагледяват истинската политика и последствия за България от управлението на комунистическата партия”, казва Христов.
И обяснява, че хората могат да търсят информация не само за жертвите на комунизма, но и за престъпленията на самия режим и опитите за тяхното обсъждане. Той припомня дългогодишния си стаж на съдебен репортер, в който е проследил процесите.
Добави коментар