Осиновен в Холандия намери майка си в Добрич след 20 години
“Не мога да опиша колко съм благодарна и щастлива. Това е моментът, за който мечтая повече от 20 г.”, казва 43-годишната Галя Христова минути след като научава, че я търси момчето, което е дала за осиновяване преди повече от две десетилетия. От няколко години жената от крайния добрички квартал “Балик” живее и работи като камериерка в Мюнхен. Когато разбира, че със сина, който е виждала за последно, когато е бил на 2-3 г., я дели само една граница и няколкостотин километра, не може да повярва. “Толкова години не знаех нищо за него, а той бил в съседна Холандия! Надявам се, че ще мога да го виждам често, той да идва при мен или аз да ходя при него”, развълнувана е жената.
Всичко започва преди няколко месеца. Тогава предаването Spoorloos, специализирано в издирването и събирането на разделени семейства, търси “24 часа” с молба да обединят усилия да открият в България биологичната майка на холандеца Жулиен. Младият мъж се обърнал към тях с надежда, че могат да му помогнат. Всичко, с което разполагало момчето, било удостоверение за раждане, издадено преди 22 г. в община Варна, и едно решение на Софийския районен съд от май 1995 г., с което се разрешава осиновяването на малкия Юлиян от холандското семейство Жан-Пол и Пола Ербюло.
“Не исках да давам Юлиян за осиновяване. Той плачеше и ме молеше да не го оставям в дома. Още ми се къса сърцето, като си спомня картината на раздялата. Принуди ме бившият ми съпруг Михаил, бащата на Юлиян. Той не вярваше, че детето е негово, и ме накара да го оставя. Аз обаче съм сигурна, че той е бащата”, категорична е Галя. Тя и Михаил се разделили през 2005 г. Имали още 3 деца. Най-малкото момиченце починало преди няколко години при нелеп инцидент. По-голямата му сестра Гълъбина от години е омъжена и живее в Берлин. Във Варна, при баща си, останал най-малкият брат на Юлиян Сашо. Преди време момчето, което неотдавна навършило 20 г., напуснало баща си и заживяло в малкото добричко с. Равнец при баба си Минка - майката на Галя. Възрастната жена е единственият му близък човек, останал в България. Баща му починал в края на миналата година, а майка му се връщала рядко в България. Той помага на баба си Минка да върти селската работа. Възрастната жена с много труд отглежда боб, тикви и дини и около тридесетина овце. Миналата година е успяла да продаде по няколко тона продукция. Благодарение на това е успяла да направи като кукла апартаментите на Галя и брат й в Добрич. Холандският топжурналист Дерк Болт от “Без следа” изненадва бабата на Жулиен в двора на малката й къщичка на село. Когато й съобщава, че идва от името на внука й чак от Холандия, жената започва да плаче с глас. Когато вижда снимка на порасналия си внук, я притиска и започва да я целува. Преди да си тръгнат, холандските журналисти й оставят снимка на Жулиен. Тя я слага над леглото си и не откъсва очи от усмихнатото момче.
Когато няколко часа по-късно Дерк Болт се обажда на Галя в Германия, за да й каже, че я издирва момчето, което е дала за осиновяване преди 20 г., жената е стъписана. Чуди се дали е истина, или някой се прави шега. Когато се уверява, че всичко е действително, пита кога ще може да види момчето си, какво работи, в какво семейство е израснал. Щастлива е да разбере, че се занимава с музика и има приятелка. Седмици по-късно денят и часът на срещата са определени. По сценария на “Без следа”двамата трябва да се срещнат на летището в Амстердам. Няколко часа по-късно Галя боязливо пристъпва в зоната на пристигащите пътници. Минути след това е в прегръдките на Юлиян. Екипът на “Без следа” не спира да снима, а дни по-късно срещата, която развълнува пътниците на летище “Схипхол”, обиколи цяла Холандия.
“Не съм спирала да мисля за Юлиян от деня, в който баща му ме принуди да го дам за осиновяване. Не го искаше, защото не вярваше, че е от него. Но аз съм сигурна!”, категорична е жената. Тя и до днес помни как момченцето се притискало до нея, плачело и се молело: “Мамо, недей да ме оставяш.” “Бе много добро дете, много страдах за него. Веднъж отидох да го търся да си го взема обратно, но ми казаха, че са го осиновели семейство лекари”, спомня си Галя.
Тя е благодарна на хората, които са отгледали момчето. Юлиян ги запозна, когато Галя пристига в Холандия. Тя им носи подарък, приготвила е подарък и за момчето. “Подарих му гривна с кръст. Ние сме вярващи. Господ е един. Вярвам, че той ми помогна да го намеря”, казва жената. Двата дни, отредени за срещата, излетели като миг. “Много плаках, като се разделяхме. Но Юлиян ми каза: “Няма да плачеш. Вече няма да се загубим никога!”, споделя Галя.
Последни новини
Малък бизнес, голямо въздействие: Как да се конкурирате с по-големите от вас?
16:50, 27 ное 24 / Свят
А1 беше отличена за разнообразните подходи за дарителска подкрепа в конкурса „Корпоративен дарител“ на Българския дарителски форум
16:29, 27 ное 24 / А1
Хитови заглавия на половин цена за абонатите на А1 Видеотека по случай Black Friday
17:30, 25 ное 24 / А1
Добави коментар