Здравно дежавю за Борисов

12:25, 19 фев 16 / Политика 25 396 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Дежавю: отхвърленият по-рано днес вот на недоверие към кабинета за здравеопазването е първи за правителството, но втори за премиера Бойко Борисов по същата тема. Вносителите и при двете искания са БСП и ДПС, а резултатите са по-скоро никакви, но това е тема за инструмента за искане на недоверие като такъв изобщо. Най-съществената разлика "преди и сега" е че тогава за 14 месеца се смениха трима здравни министри, а Петър Москов е на поста вече 16-ти месец и твърди, че има пълната подкрепя на управляващото мнозинство за реформата си. 

Настоящият вот беше внесен от БСП и ДПС, с подписите на 69 депутати - от "БСП лява България", ДПС и двама независими - Георги Кадиев и Велизар Енчев.

Със 80 гласа "за", 130 - "против" и петима въздържали се депутатите в Народното събрание отхвърлиха вота, който беше съпътстван очаквано в сряда с разгорещени дебати. Най-активни бяха БСП, които влязоха в ожесточен спор със здравния министър. След гласуването в петък Москов заяви, че е по-лесно е да си "против", отколкото да си прав" и допълни, че мнозинството е подкрепило управленската програма на правителството.

На 8 октомври 2010 също не мина вот на недоверие, но към първия каинет на Бойко Борисов. Вносители отново са БСП и ДПС, темата е същата. Тогава той беше внесен с подписите на 76 депутати, а при грасуването 70 депутати бяха "за", 144 - "против" и един се въздържа.

По това време ГЕРБ направи опит три пъти да реформира системата на здравеопазването за 14 месеца. Бяха отстранени двама министри Божидар Нанев и проф. Анна-Мария Борисова, която пък беше наследена от Стефан Константинов. Той пък от своя страна подаде оставка през 2013 г. с мотивите за липса на подкрепа от страна на управляващата партия и възпрепятстване осъществяването на реформите, които биха довели до подобряване на здравеопазването. Мястото на Константинов заема Десислава Атанасова, която в онзи момент е била председател на здравната комисия, а сега е зам.-председател на правната комисия към НС.

През 2010 г. основното обвинение към кабинета е за "безпрецедентен хаос и липса на перспектива за развитие на сектора". По онова време половината болници в страната заведоха дела срещу НЗОК за средства (около 150 млн.лв ), които самата тя е признала, че трябва да се платят, но не превежда сумите.

От своя страна пък касата обвиняваше индиректно болниците в нейното източване. НЗОК от април до септември 2010 г. първо намали месечните плащания с 20%, а за август с до 50%. Така болниците с по-голяма натовареност, на практика не печелят повече, а трупат задължения. ГЕРБ се оправдаха, че промените в управлението на НЗОК и МЗ са забавили подобренията в системата с една година. В крайна сметка се стигна до промени в Здравната каса заради скандалите с постоянно увеличаващите й се разходи и малки приходи.

Обвиненията от опозицията бяха още за финансова дестабилизация на системата, нарушени конституционни права на гражданите, свързани с достъпа до здравеопазване, отсъствие на дългосрочна стратегия, нормативен хаос, непоследователност в управленските решения и действия и неефективен контрол.

Сред мотивите са били и кадровите провали в резултат на политически назначения в системата на здравеопазването, конфликт на интереси и обслужване на лични и корпоративни цели, както и демотивация и накърняване на достойнството на работещите в системата и масово напускане на страната от медицински специалисти.

Тогава, както и сега, БСП и ДПС обявиха, че не очакват вотът да успее и да свалят правителството. Относно настоящия вот на недоверие БСП предрекоха преди дни, че се очаква криза в здравеопазването. Те се надяват правителството и министър Москов да приемат критиките и да направят промени в здравната реформа.

Причината за очакваната криза според левицата е предстоящото през април влизане на „двата списъка с основните и допълнителни болести т.е. хората ще трябва да чакат и да доплащат; влиза обсъждането на здравната карта, откъдето очакваме закриване на болници, на диспансери в провинцията, хората ще го усетят."

От своя страна здравният министър Москов категорично отрича, че здравната карта ще доведе до закриване на болници и на легла. По думите на министъра картата отчита недостиг на специалисти в едни направления и свръхпредлагане в други, което означава и неефективно използване на ресурсите в здравопазването. Здравната карта според него ще помага в привеждането на структурата на здравеопазването към реалните потребности.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама