Здравно дежавю за Борисов
12:25, 19 фев 16 / Политика
25
396
Шрифт:
Настоящият вот беше внесен от БСП и ДПС, с подписите на 69 депутати - от "БСП лява България", ДПС и двама независими - Георги Кадиев и Велизар Енчев.
Със 80 гласа "за", 130 - "против" и петима въздържали се депутатите в Народното събрание отхвърлиха вота, който беше съпътстван очаквано в сряда с разгорещени дебати. Най-активни бяха БСП, които влязоха в ожесточен спор със здравния министър. След гласуването в петък Москов заяви, че е по-лесно е да си "против", отколкото да си прав" и допълни, че мнозинството е подкрепило управленската програма на правителството.
На 8 октомври 2010 също не мина вот на недоверие, но към първия каинет на Бойко Борисов. Вносители отново са БСП и ДПС, темата е същата. Тогава той беше внесен с подписите на 76 депутати, а при грасуването 70 депутати бяха "за", 144 - "против" и един се въздържа.
По това време ГЕРБ направи опит три пъти да реформира системата на здравеопазването за 14 месеца. Бяха отстранени двама министри Божидар Нанев и проф. Анна-Мария Борисова, която пък беше наследена от Стефан Константинов. Той пък от своя страна подаде оставка през 2013 г. с мотивите за липса на подкрепа от страна на управляващата партия и възпрепятстване осъществяването на реформите, които биха довели до подобряване на здравеопазването. Мястото на Константинов заема Десислава Атанасова, която в онзи момент е била председател на здравната комисия, а сега е зам.-председател на правната комисия към НС.
През 2010 г. основното обвинение към кабинета е за "безпрецедентен хаос и липса на перспектива за развитие на сектора". По онова време половината болници в страната заведоха дела срещу НЗОК за средства (около 150 млн.лв ), които самата тя е признала, че трябва да се платят, но не превежда сумите.
От своя страна пък касата обвиняваше индиректно болниците в нейното източване. НЗОК от април до септември 2010 г. първо намали месечните плащания с 20%, а за август с до 50%. Така болниците с по-голяма натовареност, на практика не печелят повече, а трупат задължения. ГЕРБ се оправдаха, че промените в управлението на НЗОК и МЗ са забавили подобренията в системата с една година. В крайна сметка се стигна до промени в Здравната каса заради скандалите с постоянно увеличаващите й се разходи и малки приходи.
Обвиненията от опозицията бяха още за финансова дестабилизация на системата, нарушени конституционни права на гражданите, свързани с достъпа до здравеопазване, отсъствие на дългосрочна стратегия, нормативен хаос, непоследователност в управленските решения и действия и неефективен контрол.
Сред мотивите са били и кадровите провали в резултат на политически назначения в системата на здравеопазването, конфликт на интереси и обслужване на лични и корпоративни цели, както и демотивация и накърняване на достойнството на работещите в системата и масово напускане на страната от медицински специалисти.
Тогава, както и сега, БСП и ДПС обявиха, че не очакват вотът да успее и да свалят правителството. Относно настоящия вот на недоверие БСП предрекоха преди дни, че се очаква криза в здравеопазването. Те се надяват правителството и министър Москов да приемат критиките и да направят промени в здравната реформа.
Причината за очакваната криза според левицата е предстоящото през април влизане на „двата списъка с основните и допълнителни болести т.е. хората ще трябва да чакат и да доплащат; влиза обсъждането на здравната карта, откъдето очакваме закриване на болници, на диспансери в провинцията, хората ще го усетят."
От своя страна здравният министър Москов категорично отрича, че здравната карта ще доведе до закриване на болници и на легла. По думите на министъра картата отчита недостиг на специалисти в едни направления и свръхпредлагане в други, което означава и неефективно използване на ресурсите в здравопазването. Здравната карта според него ще помага в привеждането на структурата на здравеопазването към реалните потребности.
Добави коментар