Съветват македонски лекар да закусва със сланина, той скача с бънджи
14:59, 20 фев 16
25
3749
Шрифт:
„Всички ме питат защо от съм избрал България. Като бях малък играх народни танци, много пътувах и исках да живея на друго място.
Имаше идея да уча в Белград, но войната в Сърбия започна и дойде варианта София“q казва младият доктор.
С усмивка си спомня, че кандидатствали близо 300 македонци за 10 места. Той бил приет трети, но само първите двама остават в София. Младият студент трябва да започне обучение, но в Пловдив. “Нищо не знаех за града и затова не исках. Баща ми каза да започна, а после ще го мислим. Но с първото стъпване си казах, че това е града“ продължава д-р Иванов.
Сравнява родния си Битоля и Пловдив.
„Тук се усеща веднага аристокрацията, но най-много ме грабва културното общество. Старите къщи, театърът, книгите... самата архитектура. Като малък исках да съм археолог и затова бързо оцених духа на Пловдив“, изразява с няколко думи емоциите си младия специалист.
Завършва медицина в Медицинския университет през 2005 година, придобива специалност по акушерство и гинекология четири години по-късно. Следдипломните му квалификации са в Кингс Колидж в Лондон и в Швейцария. Изкарва курсове в Италия, Словения, Турция, и Хърватска.
„Приемах различен опит. Знам, че в Македония и България здравеопазването е лошо. Но във всички страни, дори Финландия и Швейцария, лекарите също не са доволни от системата“, казва сериозно д-р Иванов.
Усмихва се на въпроса защо не е останал в някоя от тези държави. „Имах възможност да остана навсякъде, но се върнах в Пловдив. Защото с постоянство и жертва може да се постигне всичко. Но ние тук на Балканите имаме един огън....една специална сила, която движи живота. Индивидуалността на пътя се избира от човека според своето желание и воля“.
Категоричен е, че не съжалява за избора си.
Засега остава в Пловдив и работи по много проекти с неговия „втори баща д-р Крумов“.
„Денят ми започва със йога упражнения, всеки ден. Сутрин пия много фреш, ям бадеми и лешници. Защото, когато имам тежка операция е нужна много енергия. Имам един по-възрастен колега д-р Мишев, той ми казва, че трябва да ям сланина. Не мога, психически не съм подготвен за закуска със сланина“, разчупва разговора гинекологът. Денят му продължава с прегледи, операции. Вечер плува или практикува фехтовка. Среща се с приятели. „ Имам приятели и българи, и чужденци-от Турция и Англия. Много други пък ме посещават тук. Ходим на екскурзии, разходки по планини и върхове, защото всички обичаме алпинизма. С голяма енергия ме зареджа сноуборда и бънджи.
Баба като ме вида на снимки да вися от въжето и започва да ми се кара.
Аз й обещах, че ще ходя само в манастири тогава“, шегува се доктора. Спомня си и за дядо си, който е починал. Той му казал, че човек, който обича работа си, никога не работи.
Продължаваме с въпрос кое го дразни най-много у българите. „Питай ме какво ми харесва. Човек трябва да мисли позитивно. Но е правилно това за гостоприемството. Ние наистина ще дадем всичко, което имаме... ще дадем сърцето си, ще постелим душата на масата, за да нагостим човек. В такъв дух трябва да възпитаваме и децата си“, допълва доктора.
Харесва много България.
„През 1999 година за първи път посетих Рим. Казах, че искам пак да се върна там. Но след като се качих на Рилските езера промених мнението си. Те са по-хубави от Рим. В Македония имаме една семейна вила в планината, тя е много изолирана. Там също намирам мир, хармония и както всички ми се карат време за себе си“, уточнява д-р Иванов.
Винаги изпитва носталгия по Македония.
„Но знам, че на друго място тя също се ми липсва. А носталгията може да бъде път към нещо ново, което също ще бъде много хубаво. Приемам безрезервно всичко, което ми дава времето“ завършва разказа за себе си гинеколога.
Чувства се щастлив човек, защото има прекрасни приятели и учители.
Добави коментар