Изкуството да си стоматолог споделят майка и дъщеря в Добрич
13:03, 21 фев 16
25
7273
Шрифт:
Над 40 години д-р Румяна Станчева работи като стоматолог, а от 2002 г. към нея се присъединила и дъщеря й. Любов Станчева споделя, че още като малка решила да наследи професията на майка си, съблазнена от бонбоните и всички други сладки изкушения, които доволните пациенти носели на зъболекарката. Да учи стоматология било нейното единствено и най-голямо желание. Когато завършила обаче стоматологията вече била платена и пациентите спрели да се отблагодаряват с бонбони и сладкиши. Но, това не пречи младата жена да обича професията си. Споделя, че трудът на зъболекаря е тежък. „Когато е само тежък физически труд, изтърпяваш от сутрин до вечер в кабинета, след това спиш няколко часа и се възстановяваш. При нас обаче, когато влезеш в кабинета, трябва да си усмихнат, да не занимаваш пациентите със своите проблеми, защото никой не е длъжен да се интересува дали си в настроение или не. А, това още повече натоварва. А, има и хора, които решават да те натоварят и със своите проблеми”, споделя д-р Любов Станчева. Майка й припомня, че, когато започнала работа световната статистика нареждала зъболекарският труд на второ място по тежест след миньорския, а сега трудът им е определен като трета категория.
Независимо от трудностите, майка и дъщеря обичат професията си, предизвикателствата, която тя поставя пред тях. Споделят, че за тях е удовлетворение да вършат нетрадиционни неща. Но, най-доволни са, когато успеят да спасят и възстановят зъб, за който пациентът е считал, че е за вадене. Младата стоматоложка е спечелила сърцата на децата. Мнозина считат, че е детски стоматолог, макар такава специалност да няма. Тя просто много обича децата. Работи с тях с изключително внимание и търпение. Разказва, че за някои от малките й пациенти се е налагало родителите им да ги водят 6-7 пъти в кабинета, за да свикнат децата с обстановката, с лекаря. Така следващия път детето само сяда на стоматологичния стол и отваря уста. Според нея, търпение е нужно не само за малките, но и за възрастните пациенти. Стоматологът трябва да има разбиране, че пациента наистина го боли или се страхува. „Ако иска да му бъде поставена упойка, защото го е страх, да проявиш разбиране, а не да му кажеш да не се глези. Голяма част от тях, идвайки при нас, са много притеснени. За да се работи добре, трябва и стоматологът, и пациентът да са спокойни”, споделя д-р Любов Станчева.
Според майка й, не можеш да смяташ, че наученото от учебника, автоматично те прави зъболекар. Трябва да притежаваш художествен усет, занаятчийски качества. Двете непрекъснато следят новостите в своята професия и споделят взаимно наученото.
Оказва се, че не само дъщерята се учи от майка си, но много често и майката се допитва до дъщеря си. „Една рентгенова снимка я гледаме двете, което е голям наш плюс. Винаги може да се види още нещо”, споделя д-р Румяна Станчева.
Споделят, че най-тежко е когато припадне пациент – от многото адреналин, болка, притеснение. Дори се е налагало да викат Бърза помощ. Най-тежки са случаите с избити зъби на деца. И аз имам деца и си представям, ако това се случи на моето дете, казва д-р Любов Станчева. Един от последните случаи бил на момче на 13-14 години, което карало скейтборд, но паднало по лице. Двата предни постоянни зъба били избити. Единият целият бил паднал, а другият – счупен наполовина. Падналият зъб бил възстановен с изкуствен. Имали и случай с по-малко дете с избит зъб, който родителите носели. Тогава д-р Любов Станчева се обадила на хирург, сложила зъба в бурканче с разтвор и помолила колегата си-хирург да действа колкото може по-скоро. Той успял да реимплантира зъбчето.
Съветват пациентите си, колкото може по-дълго да са с естествените си зъби и в естествената им форма. Дори да не са добре подредени зъбите, дори пациентът да иска да се изпилят, да се вкарат в мост. „Да изпилиш зъбите и да ги вкараш в мостове е лесно, но след това обратното не можеш да върнеш. И един зъб да има в устата, трябва да остане. Усещанията са други”, категорични са те.
Пациентите трябва да посещават стоматологичния кабинет поне два пъти в година. Дори се препоръчва почистването на зъбен камък да се извършва на 4-5 месеца. „Повече се набляга на профилактиката, отколкото на лечение и вадене на зъби. За да не се стига до умъртвяване и вадене на зъби, които в стоматологията са най-тежките манипулации”, споделя д-р Румяна Станчева. Според нея, здравната каса обаче не стимулира профилактиката, защото не дава пари нито за почистване на зъбен камък, нито за протези на пенсионерите. Принуждава стоматолозите да вадят зъби, защото само това се покрива. Споделят, че често им се налага да правят компромиси с оглед на възможностите на пациента и осигуреното от здравната каса. Д-р Любов Станчева споделя, че й се е случвало, ако пациентът няма възможност да плати, тя все пак да му сложи хубава пломба, независимо, че НЗОК й плаща за обикновена. „Старая се да не правя компромиси с работата си, да стане така, че след два дни нещо да трябва да го правиш отново”, споделя тя. Зъботехничката Лариса пък нарича д-р Румяна Станчева Майка Тереза. „Когато видиш как млад човек, интелигентен, а се свива, не може да си го позволи, не може да не направиш нещо хубаво. Правила съм го, дори много често. Е, не съм Майка Тереза, но, ако от толкова ще забогатявам… Другото е по-голямо богатство - да излезе пациентът и да каже: „Вижте какво направиха, нямаше как, но намериха начин”. Удовлетворението на пациента носи и удовлетворение за нас”, споделя тя.
Удовлетворение за д-р Румяна Станчева носи и рисуването. За него отделя време най-вече през зимата. Хванала четката в края на 2012 г., като започнала с картини на цветя, а до май следващата година вече имала голяма колекция. Когато не останало цвете, което не е нарисувала, започнала да пресъздава на платното кътчета от България. Вече много нейни творби имат нови собственици в цялата страна. Сред тях са и пациенти, харесали си картина, докато са били на стоматологичния стол в превърнатия в своеобразна художествена галерия кабинет.
Добави коментар