Институции в Шумен остават недостъпни за хора с увреждания
Абсурдна е ситуацията, в която хората с увреждания могат да влязат в сградата, но всичко свършва до там.
От неудобни и неизползваеми съоръжения се жалва председателят на регионалната организация на “Съюза на инвалидите” в града Иванка Казакова. Тя бе категорична, че изградените подстъпи към сградите са стръмни и не стават за ползване не само от хора с увреждания, незрящи, а също и за майки с колички. Като фрапантни примери тя посочи съоръженията изградени при Новата и Старата поликлиника, а асансьорът за инвалиди в Районната здравна каса така си е останал заключен за нуждаещите се от него. “Рампата изградена в Многопрофилната болница в Шумен от Спешното към отделенията е опасна дори за здрав човек. В училищата има рампи, които остават заключени или са на задния вход на сградите и са неудобни за ползване. Подходът за инвалиди в СОУ “Васил Левски” също е на задния вход на училището” разказа Казакова и се оплака и от неудобно скосените тротоари по улиците в Шумен, които също остават неизползвани от хората с увреждания. Жената си спомня, че преди време и коствало два месеца разправии с общинската управа докато изградят нормална рампа с два парапета към Общината. “Сега обаче по нея непрекъснато вървят здрави хора и гражданите с увреждания не могат да минат по нея. Така става, когато едно нещо се изгради удобно за ползване”, обясни Казакова. Докато изброява неудачите на хората с увреждания жената се сеща, че на автогарата, жп гарата и данъчната служба, пощата, където се плащат сметки за ток и вода в Шумен също няма изградени подходи. И за това, че първото и последното стъпало на сградите трябва да са маркирани с контрастна жълта боя, която да ориентира хората със зрителни проблеми. Редовна е практиката шофьорите да паркират на местата определени за инвалиди. “Глобата за това нарушение е 200 лева, но не знам някой в Шумен да е глобен”, казва Казакова.
В регионалната организация на “Съюза на инвалидите” членуват хора с увреждания от седем общини в областта – Шумен, Велики Преслав, Смядово, Каспичан, Нови пазар, Никола Козлево и Хитрино. До скоро и община Върбица е била сред тях, но тамошната председателка на организацията се споминала и сега няма, кой да се нагърби с работата.
Общо 1 100 души членуват в регионалната организация на “Съюза на инвалидите”. Казакова обаче няма информация колко от тях ползват услугата личен асистент. “В крайна сметка личните асистенти са само за няколко часа при нуждаещите се. Реално това е някаква помощ, но не може да се говори за пълноценна грижа”, коментира Казакова.
Жената си спомня, че имало времена, когато държавата и организациите на инвалидите са били в диалог. За хората с увреждания се осигурявала и работа. “Днес всички се интересуват само от политика. Все едно нас ни няма”, с нотки на безнадеждност говори Казакова и не скрива гнева си от факта, че днес никой в България не може да каже колко точно са хората с увреждания.
Още по-крайно е мнението и на млад мъж от Шумен, който пожела да остане анонимен, прикован на инвалидна количка от детинство. “България има желание още от преди 1989 година да скрие проблемите на хората с увреждания и да се прави, че ни няма. Днес е още по-зле, защото хората се профанизираха тотално”, коментира мъжът и разказа, че според изискванията за ползване на асистент той надвишава определения минимален доход. Така е лишен от услугата. “И по-добре, защото в тези програми влизат хора останали без работа с години. Човек, който е неспособен да се грижи за себе си, как може да се грижи за някого като мен?”, риторично попита младият мъж, според когото в програмите за лични асистенти се наливат много пари, но те потъват някъде и в крайна сметка ефектът е никакъв. “Ако трябваше да разчитам на държавата щях да съм мъртъв още преди 30 години. За недостъпната градска среда дори не искам да коментирам. Условия за хората с увреждания у нас няма”, отсече мъжът. Животът обаче го е научил никога да не се предава и благодарение на собствената си воля, близки и приятели той води пълноценно съществуване. Какво му струва това не желае да сподели. “Хората трябва да разберат едно – няма значение как изглеждат нещата. Без борба няма да има промяна”, категоричен бе той.
“От години данъчната служба в Шумен има желание да изгради подходи за лесен достъп на хората с увреждания, но проблемът там е технически и става въпрос за собствеността на двете сгради”, коментира шефката на местната институция Светла Върбева.
По думите на Росица Добрева – директор на Регионална библиотека “Стилиян Чилингиров” в културния институт още преди десетина години е изграден асансьор за нуждаещите се по проект, финансиран от Агенцията за хора с увреждания. Днес съоръжението се ползва дори от майки с колички и възрастни посетители на библиотеката.
Последни новини
Хитови заглавия на половин цена за абонатите на А1 Видеотека по случай Black Friday
17:30, 25 ное 24 / А1
Само лоялност към Борисов не стига, силно "тежи" парафът на Пеевски
13:22, 25 ное 24 / Политика
А1 с четири престижни награди за комуникации и подкрепата на хората
08:46, 24 ное 24 / А1
Добави коментар