Димитър Петров – лекарят, за когото хипократовата клетва е призвание
24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата
Денят на д-р Петров започва по тъмно в кабинета в търговищкото село Дралфа. За разлика от повечето местни села, където здравните служби отдавна пустеят и са се превърнали в руини, тази в Дралфа е основно ремонтирана, подредена и оборудвана с всичко необходимо. Има чакалня, помещение, където се преглеждат пациентите, манипулационна. Тук докторът преглежда пациенти до обед.
Помага му съпругата му, която е акушерка, но се налага да поема не само грижата за бременните жени и родилките, но и голяма част от административната работа, която се оказва не малко бреме за практиката. После лекарят товари в колата си медикаменти, апаратура, компютри и дори дърва за огрев, когато навън е студено и тръгва към съседното село, където също го чакат.
Семейният лекар обслужва над 2400 човека. Солидна бройка, която би била мечта за всеки личен лекар, ако всички тези пациенти не бяха разпръснати в различни села. Най-отдалеченото от тях е на 20 километра. Преди д-р Петров двама други лекари се опитали да разработят практиката, но не след дълго напуснали района, заричайки се никога повече да не се върнат на село.
Петров също години наред пътувал между града и кабинета на село. После обаче цялото шестчленно семейство заживяло в Дралфа, за да може той да е по-близо до пациентите си. След като стегнали здравната служба, купили къщата точно до нея и ремонтирали и нея. Така докато други само говорят, селското джипи реално е на разположение на пациентите си 24 часа в денонощието. Лекувани от него разказват, че са го вдигали в 3 ч. след полунощ и той се е отзовавал.
Не е срамно да си селски лекар
тежки са условията, обяснява съвсем просто джипито. „Населението повече е малцинствено – 70 %, много необразовано. На неосигурените процентът е толкова голям, че всеки месец губим няколкостотин лева от неосигурените”, разказва той. Без здравни осигуровки са близо половината от пациентите му. Въпреки, че работи с безработни и много бедни хора, досега докторът не е върнал никого затова, че няма пари да си плати.
"Идвали са в такова състояние, че ако не дадеш от себе си, все едно, че ти е брат, наистина си заминава от този свят. Не мога да върна човек", споделя д-р Петров и се пита „Като го гледаш човека, че почти нищо няма, какво да му поискаш да му вземеш или какви пари да му поискаш?”.
Спомня си, че преди известно време държал едни тефтери с вересии на такива хора и като надминали 400-500 лева, започнали да късат първо задните страници, после все по-напред и по-напред и да ги хвърлят в печката, защото решили, че тези пари няма как да си ги съберат.
За д-р Петров на първо място е удовлетворението, че практикува своята професия, за която казва, че е призвание. Не се обижда, ако го нарекат селски лекар. Стимул да продължава да работи му дава удовлетворението, че помага на много хора.
Когато си спомня за връчената му титла „най-добър семеен лекар”, споделя, че най-много се зарадвал на модерната слушалка, която му подарили. За такава мечтаел години наред, но нямал пари да си я купи.
Лекарят от Дралфа коментира, че такъв приз заслужават повечето от колегите му в България, особено при условията, при които работят и финансовото състояние. Това, което го огорчава е, че от години наред никой не прави нищо за да осигури медицинска помощ за хората в малките населени места, които са възрастни, самотно живеещи, безработни, социално слаби и няма как да стигнат до града за преглед или за лекарства.
Д-р Димитър Петров е радостен, че е успял да предаде професията на две от четирите си деца. Двама от синовете му са завършили медицина във Варна и вече работят.
Последни новини
Бъди свободен, общувай без граници, докато пътуваш
17:20, 20 ное 24 / А1
„Жокера: Лудост за двама“ идва направо от големия екран за зрителите на А1 Видеотека
17:56, 19 ное 24 / А1
Скритите съкровища, които само Лондон може да предложи
14:54, 18 ное 24 / Свят
Добави коментар