КС реши: Не може да се отнема допускът до тайни заради разследване
В чл. 40 от ЗЗКИ са изброени изричните предпоставки, за да бъде разрешен достъп до класифицирана информация. Законът обаче предвижда, че допуск се отказва или отнема, ако срещу лицето е "образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер". Именно това негово изискване беше обявено от КС за противоконституционно.
Конституционният съд беше сезиран с искане за отмяна на чл. 40 ал. 1 т. 5 от ЗЗКИ от президента Росен Плевнелиев.
"Възприетата в закона формулировка на изискванията за издаване на разрешение за достъп поставя знак за равенство между наличието на осъждане за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията (чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЗКИ), и образуваното наказателно производство - досъдебно или съдебно, за такова престъпление (чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЗКИ) - те са напълно равностойни. И ако за едно лице с предходна съдимост е напълно законосъобразно да търпи неблагоприятните последици, свързани с осъждането, това положение не би могло да се пренесе механично и към онези кандидати, срещу които само е било образувано наказателно производство, без да са осъдени. По отношение на последните не е налице доказано по изискуемия несъмнен начин извършването на конкретно престъпно деяние (чл. 303, ал. 2 НПК), за да търпят последиците, които законите свързват с осъждането", пише КС в мотивите си.
В решението се посочва, че досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни, въз основа на които да може да се направи основателно предположение за извършено престъпление, а НПК не изисква данни за авторството на деянието и неговата правна квалификация. Законът допуска образуването на наказателното производство да става както с формален акт - постановление на прокурора, така и неформално - със съставянето на протокола за първото действие по разследването. "При положение, че основанията за образуване на наказателно производство според процесуалния закон са едни и същи във всички възможни хипотези, не би могла успешно да бъде защитавана тезата, че единствено наличието на формален акт на прокурора с поименно посочен извършител, позволява още на този етап да се прави извод за авторството на съответното престъпление", заявява КС.
След това се спира на презумпцията за невиновност. "Тя може да бъде опровергана единствено с влизането в сила на постановена спрямо конкретното лице осъдителна присъда. Следователно, едва от този момент лицето може да търпи неблагоприятните последици в своята правна сфера, които законите свързват с осъждането, включително и специфичните такива, например отнасящи се и до възможността му да получи достъп до класифицирана информация", пише в решението.
Според КС същественият конституционен проблем е, че ЗЗКИ поставя знак за равенство между ограничението, налагано в резултат на осъждане, и това, възникващо вследствие на само образувано, но неприключило наказателно производство. "И в двата случая възникващите за засегнатите лица правни последици са едни и същи, без да е налице конституционно оправдано основание за това", заявяват единодушно конституционните съдии.
Той посочва още, че чл. 40 ал. 1 т. 5 от ЗЗКИ влиза в противоречие не само с презумпцията за невиновност, но и с правото на труд. Последиците от отказа или отнемането на допуска са, че в първия случай в продължение на една година проучваният няма право да кандидатства за длъжност, за която му е необходим достъп до тайни. А този с отнет такъв, губи това право за срок от 3 години.
Отменената разпоредба беше използвана в случая с ген. Димитър Шивиков, чийто допуск до класифицирана информация беше отнет заради разследването срещу него. А то е заради това, че военнослужещи саработили на вилата му. Ген. Шивиков напусна армията, въпреки че в негова защита се обявиха военни, депутати и премиерът Бойко Борисов.
Добави коментар