Управляващите търсят 300 000 лв., за да спасят къщата на Христо Смирненски (снимки)
Той е съставен от проектантски екип на фирма ЕКСА АД начело с изпълнителния ѝ директор арх. Константин Пеев. Водещ проектант е арх. Десислава Василева. Инициативата за проекта била подета от Националния литературен музей от предишния му директор Катя Зографова и е продължена от настоящия - Пламен Крайски. Той обяви, че целта на музея е да реставрира къщата до 2018 г., когато се навършват 120 г. от рождението на Смирненски.
Соня Кирицова – главен уредник на къщата музей от 2013 г., разказа пред София Topnovini.bg, че Христо Смирненски е живял в тази къща от 1916 г. до смъртта си през 1923 г. Той е бил заедно с неговото семейство – майката, бащата, двамата му братя и неговата сестра. В тази сграда той за първи път започва да пише по примера на своя по-голям брат – хумористът Тома Измирлиев.
Въпреки изключително младата си възраст – едва 16-годишен, става един от най-желаните и харесваните хумористи за времето си. За около една година успява да се наложи в хумористичната периодика, като именно тук сътворява едни от най-проникновените си шедьоври – „Приказка за стълбата“.
Къщата музей е затворен за посетители през 2004 г. с решението на Министерството на културата с мотива, че битовото състояние на сградата е окаяно, а експозицията – идеологически остаряла. През 2005 г. започва процедура по прехвърлянето на собствеността от публично-общинска към публично-държавна.
„В тези години той приличаше на сираче, не припознато от никоя институция, за което никой не поема истинска грижа“, припомни Катя Зографова. „И днес състоянието на сградния фонд не е добро, но ви уверявам, че то можеше да бъде трагично, ако не бяхме започнали навремения ремонт на основната сграда. Известен е фактът, че ако една постройка се спасява, то това трябва да започне от покрива“, посочи тя.
През 2009 г. със заповед на кмета на Столична община Йорданка Фандъкова къщата музей престава да бъде общинска собственост, но до официализирането на това решение се чака още две години. През 2011 г. контролът върху сградата е поет от Националния литературен музей и културното министерство. По думите на Зографова домът на Христо Смирненски по това време вече е изглеждал като джунгла в сърцето на София.
През 2014 е бил направен спасителен ремонт на покрива със субсидия на Министерството на културата, но той е бил крайно недостатъчен, за да може музеят отново да отвори врати за посетители.
Проектантският екип на ЕКСА АД начело с изпълнителния директор арх. Константин Пеев и водещият проектант арх. Десислава Василева предлага проект за реставрация на фасадните повърхности и всички декоративни елементи, а също и цялостна подмяна на всички инсталации.
Ще бъдат подменени вътрешните настилки и ще се изгради санитарен възел за хора в неравностойно положение. Ще бъде подменена дограмата с такава, която е по образец на съществуващата, но отговаряща на енергийните норми. Проектът е изготвен съгласно изискванията за енергийна ефективност и изцяло изискванията на вложителя.
На първият етаж от сградата ще бъде разположена битова експозиция, като основната функция на помещенията се запазва. Там ще има и фондохранилище, както и канцелария за персонала.
На втория етежа ще бъде изградена многофункционална зала с 40 седящи места, която може да бъде използвана за презентации, представления, литературни четения и др.
Сградата, която е разположена срещу къщата на Христо Смирненски, ще бъде посетителки център с безплатен интернет, места за сядане и компютри, чрез които гостите ще имат възможност да разгледат дигитализирания фонд на Националния литературен музей. Дворът няма да се промени, а само ще се освежи.
Постройката между двете сгради се предвижда да бъде направена на модерен остъклен информационен център.
Според арх. Пеев на първо четене цялостната реконструкция ще е на стойност от около 250-300 хил. лв. „Много зависи кога ще започне реконструкцията, защото ако това се случи след 5 г., ще трябва да бъдат добавени поне още 30% върху тази сума. Ако започне тази или следващата година, вероятно биха стигнали около 280-300 хил. лв.“, уточни той.
Освен всичко изброено в тази сума влиза и изграждането на системи за охрана, видео-наблюдение и пожарна безопасност. Срокът за изпълнение на поръчката е за около 2-3 месеца, а като се прибави и времето за обществената поръчка – 8-9 месеца.
Зам.-министърът на културата Петрунова се засегна, когато журналистите попитаха от къде ще дойде финансирането на проекта. „Винаги ми е било много интересно, когато представяме някаква добра идея или добро начинание, как непрекъснато нещата се завъртат около парите“, каза тя.
Проблемът не „бил кога и колко, а защо досега не“. „Дълги години оцеляването на културното ни недвижимо наследство се опира единствено и само на бюджета на държавата. Той далеч не е толкова голям“, посочи Бони Петрунова.
Тя за пореден път апелира за създаването на Национален фонд за недвижимо културно наследство, който ще се пълни със символична част от музейните такси. Чрез постъпленията в него ще се финансира реставрацията и на други сгради-паметници на културата.,
„Вие се опитвате да ме попитате дали не си правим евтин ПР, показвайки само едни добри намерения. Няма такова нещо, защото ние зад гърба си имам вече една ремонтирана къща на Иван Вазов и ремонтирана фасада на къщата на Пейо Яворов. Не бих ви събрали и не бихме ви показали всички тези планове и намерения, ако нямахме желанието ремонтните дейности да започнат максимално скоро“, обяви още Бони Петрунова.
В двора на къщата на Смирненски, актьорът Янко Лозанов представи стихотворението на великия български поет:
На гости у Дявола
В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.
Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.
В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!
Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!
Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.
Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.
Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.
Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"
Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"
Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"
Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.
И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...
И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.
Добави коментар