Бойко Атанасов съди “Труд” за 100 000 лева
София Topnovini.bg препечатва без редакторска намеса:
Главният прокурор Сотир Цацаров, шефът на прокурорската етична комисия Ясен Тодоров, бизнесмените Иво Прокопиев, Саша Безуханова и журналисти, са повикани за свидетели по дело за клевата, заведено в Софийския районен съд от следователя Бойко Атанасов.
Делото е наказателно от частен характер, а повод за него е материал във в. „Труд” от 20 март 2016 г. под заглавие „Истинското лице на следователя на олигархията”, в която Бойко Атанасов е описан като участник в организирана престъпна група, която обслужва олигархията.
Публикацията е подписана от Стефан Николов, който не е пестил критики за следователя. Но е пропуснал да поиска мнението му преди отпечатване на материала. Атанасов е предявил иск от 100 000 лева срещу автора за моралните вреди, които е претърпял от „безотговорните квалификации” по негов адрес.
Като конкретен повод за завеждане на делото, следователят сочи становището на етичната комисия на прокуроската колегия на ВСС от 17 юли 2016 г., в която се казва, че Бойко Атанасов притежава необходимите качества, за да кандидатства за длъжността ръководител на Софийска градска прокуратура (СГП), но нравствеността му е поставена под съмнение заради на публикацията на Стефан Николов във в.„Труд“.
„По този начин клеветническите твърдения са предрешили избора на ръководител на СГП“, смята Атанасов. А Стефан Николов, с престъплението си е нарушил и Конституцията, която не позволява свободното слово да се използва за омаскаряване на доброто име на хората, заявява той.
Жалбата е изпъстрена с цитати от публикацията на „колегата” Николов, верността, на които му предстои да доказва в съда.
Ето някои от тях:
…“още през март 2015 г. Точно преди година Бойко Атанасов се включва в атаката срещу прокуратурата, като за целта е включен в проект на сдружение MoveBG, ръководено от приближената до олигарха Прокопиев Саша Безуханова…“
Журналистът твърди, че…обслужвам интереси на престъпна групировка ръководена от олигарх, посредством включването ми в тази група, без да изяснява как съм бил включен и какви са доказателствата за моята съпричастност към същата. Това са клеветнически твърдения, които ме уличават в престъпление, без да имат нищо общо с реално съществуващи факти от действителността, казва в жалбата си до съда Атанасов.
По нататък в нея следва цитат за случай от 2002 г. за който авторът Стефан Николов твърди, че „...Жена ражда в ареста заради „непукизъм“ и „безразличие“ на „бунтаря“ Бойко Атанасов“ . Внушението е, че заради задържане под стража „и отказ на следователя да изпълни разпореждане, задържаната родила в следствения арест. Абзацът е неясно подбран, но в общия контекст внушава какъв професионален негодник е Атанасов. И този случай, ще се разплита пред съда, няма да му е лесно на автора.
Знаменателен е и друг пасаж, в който Стефан Николов, казва какво да се прави със следователя Атанасов. „Единственото, което Висшият съдебен съвет трябва да извърши след приключване на проверката по поръчаните от кукловодите му гръмки, но напълно измислени твърдения, е незабавно да образува дисциплинарно производство срещу Бойко Атанасов и да не му позволява повече да продължава да паразитира и да обижда колегите си от следствието“!
Николов, авторът, обаче трябва да доказва оценките и изводите си, защото указанията му към ВСС, рязко контрастират с атестациите, направени от самия съдебен съвет за работата на Атанасов. „Атестираният има много добри умения за планиране и структуриране на действията си в досъдебното производство. Спазва предвидените в закона срокове“, пише в тях. Като резултат от положителните атестации, той е повишен в ранг следовател в Националната следствена служба от 2012 година.
Следователят е поискал съдът да призове високопоставените длъжностни лица, бизнесмени и журналисти, за да се изясни на практика кой кой е и кой на кого служи в тази баталия.
Авторът, Стефан Николов, обаче е прав да се „тревожи”.
Бойко Атанасов отдавна е „грижа” на номенклатурата в държавното обвинение.
В случая, най-любопитна е позицията на прокурорската етична комисия, която се е впечатлила от една „критична” публикация на „Труд” от март т.г., но се разсеяла за десетки публикации в същия вестник, които през 2005 г. предизвикаха фурор и изправиха на нокти съдебната номенклатура заради разкрития на корупция в следствието с участието на същия Бойко Атанасов.
През 2015 г. в. „Преса” под заглавие „Темида парализирана от милост” напомни „лудостта” на четирима следователи от Четвърта следствена служба в столицата, дръзнали да кажат на глас, че в служба им има корупция.
През 2005 г.Бойко Атанасов и колегата му Георги Йорданов, именно във в. „Труд” (тогава многотиражен и авторитетен), оповестиха убийствени случаи за това как се мачкат дела, как приближени до шефа им Христо Станчев адвокати диктуват какво да е обвинението на клиента им и т.н. Посочиха за проводник на корупцията шефа си, Христо Станчев, който пък бе близък до ръководството на Националното следствие. Вместо да вземат мерки, тогавашните шефове разпръснаха отдела на протестиращите следователи.
На днешната номенклатура в съдебната обител, ще напомним, че и тогавашната, бе шокирана от куража на следователите да опишат истината такава каквато е. Ангел Александров, шеф на НСлС, обяви казаното от двамата за „дребнотемие“. Опитът на тогавашния шеф на антикорупционната комисия във ВСС Румен Ненков да разнищи случаят приключи със светкавично орязване на правомощията да проверява сигнали за корупция.
Скандалът отекна и в парламента. Депутати отдясно и отляво (по това време опозиция) изразиха подкрепа за следователите и сериозен скептицизъм за финала по изнесените факти за корупция. А Наско Рафайлов от управляващото НДСВ дори поиска следователите, подали сигналите, да бъдат охранявани заради „гражданската им доблест, която е изключителна рядкост“.
Комфортът на силните на деня, все пак, бе разклатен, когато съдебните репортери през 2005 г. отличиха Атанасов и Йорданов за гражданска почтеност, а правосъдният министър Антон Станков ги титулува за магистрати на годината.
Е, действителността опроверга „дребнотемието“. Шефът на следователите, Христо Станчев бе заловен с подкуп от 4500 евро и 1000 лв., за да прати в небитието дела срещу бизнесмен, съден и осъден на последна инстанция. Бавното правосъдие, в случая разследването, и здравословното му състояние, превърна наказанието за подкуп в глоба от 3000 лв.
Следователят Георги Йорданов напусна следствието, но Бойко Атанасов остана, убеден, че не трябва сменя професията си заради пораженци, които са я обсебили.
Във всеки случай, като следим как комисията на Ясен Тодоров е впечатлена от една единствена публикация с името на Бойко Атанасов, ще вземем да си помислим, че етичните прокурорските кадровици, четат само онова, което им върши работа!?
Някои хора си мислят, че смяната на собствеността на вестниците и главните им редактори, позволява на следващите да подменят принципите на професията като носните си кърпи. ( Не бъди патерица на властта, защото спираш да си „куче- пазач” на общественото мнение и губиш доверието му, e една от ценностите на журналистическата професия. Има и други, например, не ставай пощенска кутия, търси за мнение онзи, когото критикуваш и т.н. и т.н.) Да хулиш, за да услужиш, (е, срещу услуги), е мерзко.
Манталитетът на доста от днешните собственици на медии е такъв.
В този случай обаче не са познали! Този път не!
Добави коментар