Цвети Терзиева и Николинка Ангелова – с награди от майсторската надпревара в комплекса "Етър"

07:25, 07 сеп 16 / Култура 25 749 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Цвети Терзиева от Разград и Николинка Ангелова от разградското село Гецово се завърнаха с награди от майсторската надпревара в занаята тъкане на колани "на кори". Надпреварата бе част от проявите, свързани с ХІV Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 2 до 6 септември в Етнографски музей на открито "Етър", съобщи Цвети Терзиева.

В проявата се включили девет участници, шест от които българки – от Разград, Гецово, Търговище, Шумен, Пловдив, София и три чужденки. Освен румънката Аурелия Касару и украинката Олександра Пренко, колан, тъкан "на кори" е изработила и холандката Анелис Бергиш.

Според регламента на състезанието, участниците е трябвало да изработят два предмета. Един задължителен – точно копие на колан, тъкан "на кори" и един предмет по избор. Задължителният предмет за изработка е бил колан, тъкан "на кори" от Магда Маринова през 1920 година в севлиевското село Кръвеник.

Цвети Терзиева и Николинка Ангелова се представили достойно в майсторската надпревара наред с големите майсторки на колани. По време на традиционната „Вечер на майстора” двете майсторки са били наградени с грамоти за принос в съхраняването и продължаването на традициите в народните занаяти и предметни награди от ЕМО Етър.

Изработените предмети от „Майсторската надпревара“ са подредени в специална изложба и ще бъдат изложени до края на септември.

В 14-то издание на Международния панаир на традиционните занаяти участие e взе. още един разградчанин.  Инж. Христо Терзиев се включи. в акцента на тазгодишното издание - представянето на редки текстилни техники и домашни занятия. Той е учител по Информационни технологии в  ПМГ “Акад. Н.Обрешков“. Запален е по българските занаяти, от две години е занаятчия и член на Занаятчийската камара.

В рамките на панаира разградчанинът е представил изработване на прочутите капански китки – една от емблемите на Лудогорието, за да съхрани българската традиция и обредност. Този неповторим български атрибут не се среща никъде другаде в света, освен из капанските села. Едно време всяка мома е била закичена с китка зад ухото, а всеки ерген с китка на калпака. Дори момите са имали две китки, за да може, когато момък им откраднел едната, да остане още една. Капанската китка пази от лоши помисли и уроки.

За демонстрацията инж. Христо Терзиев е получил Грамота за принос в съхраняването и продължаването на традициите в народните занаяти.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама