Столичната библиотека с нов дигитален център, представя ръкописи на големите поети и писатели
Дигиталният център разполага с три скенера (специализирани за 3D издания и за редки и ценни книги) и мощен сървърен комплекс. Центърът е оборудван със средства по два европейски проекта („Дигитализация на културното наследство - достъпен портал към историческата памет“ със Столична община – два скенера - и "Българската литературна класика - знание за всички” с партньори Института по литература и Националния литературен музей – един скенер) по мярка 2 "Документиране на културната история" на Програма БГ 08 "Културно наследство и съвременни изкуства".
Библиотеката получи новото поколение на COPIBOOK - COPIBOOK Cobalt А2+, който дава възможност за сканиране със скорост 3,4 секунди, в цвят и различни формати. Везните-люлка на скенера дават възможност за отваряне на сканирания документ с ъгъл на 100 градуса и стъкло за притискане на оригинала, което допринася за високото качество на дигиталния образ.
Другите два скенера сканират за по-малко от 3 секунди в 3D режим и дават висококачествено изображение на релефни обекти.
Възможностите на новия дигитален център се допълват и от Bookeye 3 А1 (получен по проект Регина-ПИ – 2008-2011 г.), на който могат да се сканират широкоформатни документи.
Модерното оборудване ще позволи на Столична библиотека да създава общи културно-образователни продукти със сродни наши и международни институции - виртуални колекции и експозиции, свързани със значими събития, теми и дати в българската и световна история и култура. Скенерите ще могат да се ползват от читателите на Столична библиотека.
Всички дигитализирани библиотечни фондове ще са достъпни за потребителите на европейската мрежа за информация и обмен в областта на културното наследство – Европеана.
След приключването на двата проекта Дигиталният център ще продължи да работи по Програма за сканиране на редките и ценни издания на Столична библиотека.
На откриването ще презентираме дигитална платформа „Българската литературна класика - знание за всички“ с 280 хил. дигитални копия - съдържания на ръкописи, книги, на статии от периодични издания за и от 13 български класици - Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Пенчо П. Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Николай Лилиев, Христо Смирненски, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Димитър Димов, Асен Разцветников, Фани Попова-Мутафова.
Платформата е предназначена за ученици, студенти, преподаватели, литературни критици и историци. Ще бъде представена и документална изложба от фондовете на Столична библиотека, Националния литературен музей и Литературния институт при БАН.
От фондовете на Столична библиотека в изложбата ще бъдат показани „Библия сиреч свещенното писание на Вехтия и Новия завет” издадена в Цариград през 1871 г., „Месецослов“ от 1859 г., в който освен чисто календарната част има: статии - „За леточислението или хронологията“ от Мутев, „Пътувание на г. Валша от Цариград в Англия. Пратил П. Р. Славейков“, „Описание на Лясковец“ от И. К.; стихотворения - от С. Филаретов и Н. Катранов и от В. Попович за изгарянето на Търновската библиотека, домакински и други съвети от Д. Константинов и документи за отношенията между цар Калоян и папа Инокентий и „Летопис на Турското царство“ от 1 януари 1859 г.“, „Игиiономiа” от 1846 г., „Евангелие” от 1865 г. преведено от славянски на български от Поп Ненчо, „Изводъ отъ Физика” от Найден Геров от 1849 и много други.
От фондовете на Литературния институт при БАН посетителите ще могат да видят част от архивите на Никола Вапцаров (тефтерчето Bayer със стихове, лична карта, кръщелно свидетелство, отпускно свидетелство от Разложката гимназия, зрелостно свидетелство от Морското училище – Варна и др.), Михалаки Георгиев (лекции по зоология, овощарство, ботаника, тригонометрия, физика, тетрадка по пчеларство и др.) и Христо Смирненски (тетрадка с ранни творби, множество ръкописи на стихотворения, първото издание на „Да бъде ден!“, ръкописи на прозаически текстове, снимки със семейство и приятели и др.).
От фондовете на Националния литературен музей интерес за посетителите представляват рамкирано фотопано на семейство Вазови и орден „Св. Св. равноапостоли Кирил и Методий”, с който Иван Вазов е удостоен за втория си юбилей през 1920 г., ръкопис на поемата „Кървава песен” и табакера и цигаре на Пенчо Славейков, тетрадка с ръкописите на ранни стихове и дивит на Петко Славейков, парижкият бележник на Елисавета Багряна със записки на френски език, ръкописът на „Сказка за Бретан“ и писмата до нея от Изидор Цанкар, повестите „Гераците“ и „Земя“ от Елин Пелин с посвещение на Змей Горянин и разказите „Под манастирската лоза“ от личната библиотека на Тодор Влайков, личната карта на Николай Лилиев от Народния театър и негови бележници, ученическата книжка и тетрадка на Фани Попова-Мутафова, медал с гълъба на Пикасо „Кафявата тетрадка” със стихотворението „История” на Никола Вапцаров и още много други.
Изложбата може да се разгледа от 14 до 18 септември 2016 г. вкл., в работното време на библиотеката (на 18.09. от 10:00 до 17:00 ч.)
Последни новини
Малък бизнес, голямо въздействие: Как да се конкурирате с по-големите от вас?
16:50, 27 ное 24 / Свят
А1 беше отличена за разнообразните подходи за дарителска подкрепа в конкурса „Корпоративен дарител“ на Българския дарителски форум
16:29, 27 ное 24 / А1
Хитови заглавия на половин цена за абонатите на А1 Видеотека по случай Black Friday
17:30, 25 ное 24 / А1
Добави коментар