Необикновен учител от Добрич стана хит в първия учебен ден
23:29, 15 сеп 16
25
648
Шрифт:
Кой е той: Венцислав Рачев е на 29 г. от Добрич. Учител е в СУ „Св. Климент Охридски”.
След като опитал късмета си в чужбина, се върнал в България, да търси щастието си в България. Опитал най-различни професии – барман, работил в чейндж бюро за известно време. Но, осъзнал, че не това е неговата работа. Имал нужда от работа с повече хора, и то главно с деца. Завършил е начална училищна педагогика. Попаднал на обявя, че се търсят учители и го назначили от първия път. На интервюто бил супер стресиран, защото го интервюирали 13 жени.
Когато за първи път влязъл в класната стая, го посрещнали 20 очички – любопитни, ококорени, готови за знания. След това нещата потръгнали. „За тях станах не просто учител, господин, защото, аз съм бил и мама, и татко, и вуйчо, и чичо, и батко, кой ли не…”, споделя Венцислав. Добавя, че в началото е било доста трудно, защото не всеки свиква с това, че си млад учител. „До момента, в който разберат, че ти работиш. И започват да те уважават”, посочва още той.
За четвърта поредна година Венци влиза в ученическата стая, а татусите му под официалното облекло са може би повече от децата в класа му - цели 24 произведения на изкуството. Всичко започва с един малък надпис – името на сестра му, а днес тялото му е платното, на което той рисува, онова, което го прави щастлив. В училище се опитва да скрива татуировките си, но си признава, че до сега никой не му е направил забележка.
Рисунките по тялото му не са единственото хоби на младия учител, което го отличава. От няколко години той живее на село, на 7 километра от Добрич, където сам отглежда всички продукти за една заслужена шопска салата, а от гроздето в градината прави лечебен елексир.
Споделя, че, тъй като професията натоварва много, той намира спокойствие сред доматите и краставиците, градината, песента на птичките, където се чувства свободен. Не желае да живее в града.
Отдавна е заменил колата с колело и всеки ден върти педалите от дома до града и обратно. Освен татуировките, природата и колелото, Венци е заклет книгоман и в раницата му често натежава повече от един том.
За новата учебна година пожелава да се обръща повече внимание на децата и те да бъдат водещи, а не материалните неща. „Защото, в крайна сметка, един ден тези хора ще бъдат лекари, учители, избиратели. И не само учителите, а и родителите, обществото трябва да ги образоваме”, споделя младият учител. За него децата са любов, защото тяхната любов е най-чиста. „Едно дете никога няма да те излъже, че те обича, да се преструва, че те обича.
Добави коментар