Една емблема в спорта - Тотка Петрова на 60
Родена на 17 декември 1956 г. в Ямбол, Тотка няма „спортни” корени, никой около нея не й говори за спорт. Едва шестгодишно, малкото момиче губи баща си. Майката трябва да отглежда сама двете си деца (Тотка има по-малък брат). Съдбата научава от малка девойката на „две и двеста”.
ПЪРВИ СТЪПКИ
През есента на 1971 година младият ямболски треньор Йордан Атанасов е привикан военен запас и състезателките му остават да тренират сами. На един ученически крос юношата Иван Хаджиев (състезател на 400 м с преп.) забелязва срамежлива девойка, застанала накрая на редичката на старта на дисциплината 1000 м. Още от старта скромното момиче полита напред. На финала Петрова е изпреварила останалите с повече от 150 м! Съдиите цъкат с език – времето й е... 3:23 минути. Това е първият официален старт на Тотка в атлетиката. Хаджиев веднага я привиква настрани и почва да я убеждава да тренира. С Галина Славова (по-късно съпруга на Йордан Атанасов) веднага пишат писмо на Атанасов, който е далече-далече. Хаджиев е настоятелен и дълго увещава Тотка. А скромната девойка се колебае ли, колебае. Има дни, в които тръгва за тренировка, стига до входа на стадиона и... се връща обратно!
Още на следващата 1972 г. Тотка се появява на състезанията в София. На турнира „Народна младеж” тя е втора на 800 м („Боляха ме надкостниците, но успях да се преборя за среброто”). На републиканското в началото на август фаворитката Галина Иванова от Стара Загора е самоуверена и почти сигурна в победата си на 800 м за девойки младша възраст. Тя води до последните 30-ина метра. Именно тук неизвестната бегачка от Ямбол Тотка Петрова я застига и, под възгласите на съотборничките си от трибуните, излиза напред, печелейки шампионската титла на 800 м с 2:18.9.... През следващата 1973-а Тотка подобрява резултатите си (2:17.7 и 4:38.4), но не може да се пребори за медалите при старшата възраст. Затова пък още през зимата на 1974 в зала „Фестивална” Петрова е шампионка на 800 м за старша възраст (2:17.0), изпреварвайки споменатата Галина Иванова с повече от 2 секунди и половина!
Тотка е шампионка на Спартакиадата на 1500 м (4:45.2) и на Балканиадата за младите във Варна остава четвърта с 4:44.9. Седмица по-късно в италианския град Павуло Тотка си прави лично – 4:37.7, твърдо заявявайки претенциите си.
ПЪРВИ ИЗЯВИ ПРИ ЖЕНИТЕ
В края на юли 1975 Тотка печели първия си медал при жените – бронзов на 800 м (2:07.8). Предния ден тя е шеста на 400 м – 56.20. През 1975 и 1976 Петрова заедно с Виолета Цветкова и Галина Славова-Атанасова и „средновикът” Христо Добрев тренират в София с националните отбори. Атанасов си остава в Ямбол да се занимава с по-малките бъдещи шампиони. „Бях им направил лични планове. Всеки от тях можеше да пробяга само 100 м от предвидения крос от 10 км. Но аз бях сигурен, че моите момичета са достатъчно съзнателни и отговорни. Затова бях спокоен, че всичко ще бъде изпълнено както трябва!” – споделя Атанасов.
През олимпийската 1976 г. Тотка започва „ударно” – още на 8-ми май тя е шеста на 800 м с 2:04.7. После на републиканското на 5 юни в проливния дъжд остава на стотни от бронза на 400 м – 54.85! Съюзният треньор Александър Паунов наблюдава подготовката на националите. Един жарък следобяд през юли 1976 г. той решава да „провери” групата на Атанасов. И остава поразен – Тотка прави 10 отсечки по 300 м в диапазона 51 – 53 секунди....
ПРОБИВЪТ
Следолимпийската 1977 е изпълнена с толкова емоции и радост! Още през зимата Тотка е на лагер в София и тренира в зала „Фестивална”. Показателите в тренировките показват значителен напредък. На турнира ФИСУ Тотка е трета на 800 м (2:04.7) и на 1500 м (4:19.4). След седмица на националното първенство в зала в серията на 800 м Светла Златева тръгва за... световен рекорд. На финала отчитат 2:01.2 – само десета от европейския рекорд на Николина Щерева! Тотка не е много далеч назад – 2:03.3! На следващия ден на финала Златева отсъства и Тотка Петрова е шампионка на България с 2:04.4!
ПЪРВИ МЕДАЛ ОТ ГОЛЯМО ПЪРВЕНСТВО
Тотка заминава за зимното първенство в Сан Себастиан със своята скрита надежда. Никой не я слага в сметките за медал, не е натоварена с очаквания и задачи! Още в ранния следобяд на първия ден (12 март) тя показва удивителна свежест в първия полуфинал. Личният й рекорд (2:02.6) озадачава съперничките. Отзад са полякинята Елжбета Католик (2:02.9) и британката Джейн Колбрук (2:03.2). Във втория полуфинал Светла Златева също се класира с 2:04.0. Финалът е на 13 март (неделя). Рускинята Светлана Стиркина дръпва напред в първите две обиколки (400 м за 57.56). Доста бързо за бягане в зала! Тотка бяга леко вдясно („Страх ме беше да не ме сбутат!”). Последни 200 м, последна обиколка! Британката Колбрук „дръпва” рязко и се откъсва.... Стиркина и Католик обаче я последват. Кръговата писта в „Паласио де Портес” е от шест коридора, позволява по-свободни маневри на финалния спринт! Последен завой. Тотка тръгва рязко и изпреварва Стиркина и Католик. Още малко, още малко.... На финала не й стига буквално метър да изпревари и Колбрук. Победителката е с 2:01.12 (изравнен европейски рекорд в зала), Тотка е втора само с 5 (!) стотни по-слабо – 2:01.17. Католик (2:01.26) и Стиркина (2:01.43) също са с лични рекорди! Светла Златева остава едва пета (2:02.17).... Мнозина се мъчат да припознаят в лицето на Тотка Петрова нейната съгражданка Тонка Петрова, мислят си, че има грешка в изписването. Но скоро разбират, че едва 20-годишната Тотка Петрова тепърва ще „свири първа цигулка” в световния елит...
УНИВЕРСИАДАТА, СВЕТОВНАТА КУПА
Летният сезон’77 е твърде отговорен за Тотка Петрова. Чакат я важни състезания. Но нали казват – апетитът идва с яденето! На полуфинала за Купата на Европа в Дъблин (01 юли) Тотка печели важни 6 точки за отбора с победата си над Кристиане Щол (ГДР) – 2:04.07. Но нашите остават трети – след ГДР и Великобритания. Трябва да се участва на Финал Б в Тринец (само седмица преди големия финал в Хелзинки на 14 август). От федерацията решават за ЧССР да замине Светла Златева, а Тотка да продължи подготовката си към по-важните стартове. На 6 август на Националния стадион „Васил Левски” Тотка Петрова за първи път „слиза” под 2-те минути на 800 – 1:58.8 в едно солово бягане (400 м 57.4, 600 м 1:27.3). На финала за Купата на Европа в Хелзинки Тотка повежда след първата обиколка и поддържа комфортен аванс. На последната права обаче Кристина Нойман-Либетрау (ГДР) започва да я настига. Буквално в „квадратите” германката излъгва нашата само с ... една стотна – 2:00.17 срещу 2:00.18 на Тотка.
Само след седмица предстои Универсиадата в София. На финала на 800 м Петрова и треньорът Атанасов уточняват тактиката Тотка да води на олимпийската шампионка и световна рекордьорка Татяна Казанкина. Петрова повежда доста бързо (57.7 и 1:26.5 на 600 м). Дали ще издържи? Казанкина почва своя щурм малко преди последната права. Публиката е на крака и изригва в радостни овации – Тотка е недостижима – 1:57.55. В последните 40 метра Казанкина изпреварва Светла Златева – 1:58.64 срещу 1:58.89 за Златева. Но няма време за почивка. На следващия ден е полуфиналът на 1500 м. Във втория Тотка тактически остава трета – 4:17.3, за да пази сили за финала. На 23 август е финалът. Тактиката е коренно различна. Знае се, че румънките налагат високо темпо от началото. Наталия Марашеску и Маричица Пуйка не трябва да бъдат оставени да се откъснат много напред... На последните 100 м Тотка тръгва на щурм и точно в последните 15 метра задминава последователно Пуйка (4:06.4) и Марашеску (4:05.8), за да триумфира с втория си „студентски” златен медал (4:05.7)...
За първата Световна купа в Дюселдорф (в началото на септември) Тотка пътува сама. „Летях сама до Мюнхен, после хванах грешен полет за Дюселдорф и багажът ми остана на баварското летище. В Дюселдорф никой не ме очакваше, едва успях да намеря хотела. Два дни почти нямаше какво да ям. Пък и Атанасов до последно не го пускаха”. 800-те метра са насрочени за 3 септември. Опитите на канадката Маки-Морели и американката Сю Латър да поведат са пресечени от Тотка, която дръпва здраво – 59.20 на 400-е метра. На отсрещната права Петрова увеличава аванса си на около десетина метра. Ще издържи ли докрай? Е, издържа и носи победата за отбора на Европа – 1:59.20. Кристина Либетрау (1:59.47) и Светлана Стиркина (1:59.72) се вдигат на щурм и съкращават аванса, но Тотка е недосегаема...
ПРИЗНАНИЕТО
След изброените успехи и победи Тотка Петрова е обявена почти единодушно за Спортист номер едно на България и на Балканите за 1977-ма в анкетите на спортните журналисти.
ОТСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ...
Големите очаквания към Тотка Петрова през 1978-ма я натоварват малко повечко. През зимата на европейското в Милано тя губи златото от Улрике Брунс (ГДР) – 2:02.5 срещу 2:02.3. Лятото идва с подобрена бързина и скоростна издържливост – нови рекорди на България на 400 м 51.82 и на.....600 м 1:23.2! А на 13 август „счупва” и рекорда ни на 1000 м – 2:33.02! На европейското на открито в Прага във финала на 800 м рускините налагат здраво темпо. Надежда Мушта-Олизаренко води на първите 400 м – 55.93, следана от Вайс (ГДР). В края на последния вираж Тотка последва по трета пътека избягалите напред Провидохина и Мушта и почти се вижда с бронза. Обаче в последните 10 метра третата рускиня Зоя Ригел се „шмугва” вляво от Тотка по втора пътека и.... Петрова губи бронза точно за две стотни – 1:56.59 срещу 1:56.57 за Ригел! Реваншът остава за бягането на 1500 м. И тук се получава един кошмарен полуфинал (Тотка е шеста с 4:07.2 и едва се класира по време). Финалът е насрочен за последния ден – 1-ви септември. Повежда Валентина Илиних (СССР) – 400 м 62.8, 800 м -2:07.7, 1000 м 2:40.0, 1200 – 3:11.6. Обаче другата рускиня Гиана Романова с един продължителен спринт се откъсва рязко и печели титлата с нов рекорд на СССР – 3:59.01. Марашеску е втора въпреки отчаяната си атака – също с национален рекорд – 3:59.77. Петрова с върховни усилия настига Илиних и... я побеждава само с три стотни - 4:00.15 (нов български рекорд). Бронзът на Тотка е единственият за България на това европейско първенство!
ДРАМАТА В АТИНА
Атанасов решава Тотка да не стартира в зала през 1979 година. През активния сезон Тотка пробва няколко турнира по Европа. В Париж на 6-ти юли тя е в комапнията на друга българка Весела Яцинска. След бурно начало (400 м 56.0, 600 м 1:25.0) Тотка се отпуска в последните 100 м, пробягвайки ги за 16.8. „Ако беше спринтирала както тя си знае (последни 100 м за около 14.0), може би световният рекорд (1:54.94) щеше да падне!” – спомня си Атанасов. Втора в Париж остава Яцинска с 1:58.9. Само четири дни по-късно в Будапеща Петрова отново е първа – 1:57.42 и спечелва огромната купа за най-добра атлетка на целия турнир на стойност 12000 унгарски форинта. Фоторепортерите се скъсват да я снимат заедно с великия Едуин Мозис... На Спартакиадата в София в края на юли Тотка записва 4:02.1 на 1500 м в едно солово бягане, следвана единствено от Яцинска (4:04.8).
Малко по-рано (на 30 юни на стадион „Васил Левски”) Тотка бяга на полуфинала за Купата на Европа. Тя дава приноса си с победата на 1500 м (4:04.9) срещу упоритата ветеранка Илеана Силай (Рум) (4:05.2). Половин час след 1500-е метра Тотка е вписана като... последен пост в щафетата 4х400 м. Заедно със Свободка Дамянова, Виолета Цветкова и Николина Щерева Тотка става автор на нов български рекорд – 3:27.87!
На финала за Купата на Европа в Торино (5 август) Тотка за кой ли път използва острия си финален спринт. Тя носи победа за България (4:03.13), вземайки заслужен реванш от Гиана Романова (4:03.38), Наталия Марашеску (4:03.74), Кристиане Щол (ГДР) (4:04.31), британката Кристине Бенинг 4:04.68, Бригите Краус (ФРГ) (4:05.15)... Петрова се движи последна до 1200-ия метър, когато тръгва на неотразим спринт (последни 300 м за 43.1). И още веднъж, около час след първото си бягане, тя трябва да участва и в щафетата 4х400 м (този път сме четвърти с 3:28.29)...
Трийсет и осмата Балканиада е в Атина от 11 до 13 август. Още в петъка (10 август) Тотка печели злато на 800 м в едно тактическо бягане (1:58.5), следвана от Николина Щерева (1:59.0). На следващия ден (11 август) са 1500-е метра. Преди старта старши треньорът на румънския отбор Николае Марашеску (съпруг на Наталия Марашеску) предупреждава Атанасов: „Подготвили сме ви изненада, Петрова няма да издържи на темпото на моите, няма да може да спринтира в „своите” последни 300 м!...”. Точно така се и оказва – Наталия и Маричица Пуйка налагат смазващо темпо. Те си преотстъпват три пъти водачеството една на друга – 400 м 61.6, 800 м 2:08.2, 1200 – 3:12.0. Ала Тотка си е Тотка – (64.7, 2:09.4, 3:13.3). Последните 300 м - за около 44 секунди! В резултат на таблото блясват цифрите 3:57.39 – нов рекорд на България и второ за всички времена, след това на Казанкина 3:56.0! Марашеску също чупи рекорда на Румъния – 3:58.2. Далеч назад е Пуйка 4:04.9... Тотка Петрова е привикана на допинг-контрол. Лично д-р Хьопке от ГДР (известен като шеф на лабораторията в митичния градец Крайше) следи за вземането на пробата. Обаче с нашето момиче не присъства никой от българската делгация – нито лекар, нито треньор, нито шеф. Тотка е спокойна, че всичко е наред. Нооо... процедурата не е спазена. Пробите на Тотка и Марашеску набързо са запечатани и прибрани. Следва няколко седмици мълчание. Никой не отронва и дума за положителни резултати. Тотка Петрова заминава (заедно с Николина Щерева, Лиляна Панайотова и Светла Божкова) за Монреал за второто си участие на на Световната купа. На 26 август Петрова пак оставя другите да водят, но този път атакува точно на камбаната (последни 400 м за 57.4). Победата на Тотка за втори път е за Европа – 4:06.47, следвана от Кристиане Щол-Вартенберг (4:06.88) и Романова (4:09.16)... И тук започват разправиите. От ГДР твърдят, че пробата на Тотка Петрова от Атина е положителна. Обаче лично президентът на ЕАА Адриан Паулен се застъпва категорично в полза на българката. В България Христо Меранзов се опитва да разнищи случая. А този случай се заплита криминално все повече и повече. Пробата на Тотка е изследвана именно в лабораторията в ГДР. И със сигурност е подменена! От нашата ДС обявяват намесата на самата ЩАЗИ! Тотка преживява много тежко обвиненията. „Идваше ми да захвърля всичко. През февруари-март 1980 продължавах тежките тренировки, но без предишния хъс, без желание. Някой път ми предстоеше крос на 20 км. Тръгвах, а в главата ми все се прокрадваше – защо да го правя, има ли смисъл?”
Най-после Тотка застава на старт!. През юли в Прага на мемориала Рошицки тя побеждава на 800 м с 2:01.8. Побеждава целия европейски елит – Фица Ловин 2:03.0, Анита Вайс 2:03.2... Четири дни по-късно в София Ваня Господинова побеждава на 1500 м 4:05.4, следвана от Тотка (4:05.8) и Яцинска (4:06.4). Обаче за Олимпиадата в Москва се тръгва с минорно настроение. „Като че ли бях обезверена. В серията на 800 финиширах трета (2:00.6). На полуфинала бяхме заедно с Весела Яцинска в първата серия. На последната права се опитах да я задмина, но тя (вероятно неволно) ме удари с лакът в стомаха. Изпитах остра болка. Как съм завършила, не знам!....” Нито Весела – пета с 1:59.86, нито Тотка – шеста с 1:59.97, успяват да пробият до финала.
СЛЕД ОЛИМПИАДАТА
Несправедливите обвинения към Тотка още дълго отекват в съзнанието й. Пък и тя, чувствителна и ранима, е потисната и опитва да изчисти името си от всякакви съмнения... През 1981-а двамата с Атанасов решават да „отпуснат педала”. Зимата на 1982 е още един отчаян опит за завръщане - 2:02.20 на 800 м и личен рекорд в зала на 1500 м (4:09.72). През лятото Тотка е начело на българската ранглиста на 800 м (1:58.71), а на 1500 м е записала 4:07.05. „Заминахме за европейското в Атина през септември. Полуфиналът на 1500 м отпадна поради малкия брой участнички. Обаче от нашата делегация бяха „забравили” да ме препотвърдят за финала – бяха обявили само Весела Яцинска. Почвам да загрявам аз, поглеждам списъка – няма ме! Така си и останах – без да стартирам!”
ПОСЛЕДНА ГОДИНА В ЕЛИТА
През 1983-а Тотка Петрова все още не е навършила 27. Но недоверието и подценяването на спортните ни ръководители става все по-натрапчиво и болезнено за нея. Йордан Атанасов я моли да остане поне до Финала за Купата на Европа в Лондон на 20 август. Преди Това Петрова участва на първото (и последно за нея) световно първенство в Хелзинки. „Участвах на 1500 м и на 800 м. Отпаднах на полуфиналите. Този експеримент със слизането от лагера на Белмекен директно за състезанието ми се отрази пагубно!”
Последен старт – Финал за Купата на Европа в Лондон. През първия ден – едва шеста на 800 м. Двамата с Атанасов вече са се разбрали – това ще да е краят! Втори ден – старт на 1500 м. Рускинята Ралдугина и старата познайница Кристиане Щол-Вартенберг (ГДР) тръгват напред. Темпото не е високо и Тотка изчаква отзад. Последни 300 м! „Спомних си как тръгвах навремето на щурм именно от тези последни 300 м!” Надежда Ралдугина обаче е „избягала” доста напред – 4:07.61, а Вартенберг почти я настига – 4:07.86. Петрова все пак финишира трета с 4:08.70 в своето последно състезание...
СЪПЕРНИЧКИТЕ
„Много близки бяхме с Весела Яцинска и Румяна Чавдарова. Най-много се възхищавах от Светла Златева и Лиляна Томова. Светла беше земна и така близка до сърцето ми. Лиляна излъчваше обаяние и чар.... От чуждите класни атлети особено се впечатлявах от финландеца Ласе Вирен, от способността му да се мобилизира на на-важните стартове!”
ЖИВОТ СЛЕД СЪСТЕЗАНИЯТА
Тотка е назначена за треньорка в „Тунджа”-Ямбол. Захваща се с малки момичета и момчета. Скоро се омъжва и ражда син. „Не го насочих към атлетиката, имаше влечение към спортната стрелба!”. Докато е в майчинство, решават да дадат щатната й бройка на друг. „Не исках да моля никого. Освободи се място в училището „Климент Охридски”. Поканиха ме за преподавател и аз приех. И така и досега. Дали учениците ми знаят коя съм? О, да, сами са научили и не са ме карали да им разказвам. Моите близки помнят още много добре спортните ми успехи. А обичта и уважението на моите ученици топлят сърцето ми, радвам се, когато след време ме потърсят да се видим. Това ми стига! А дали следя атлетиката? Гледам с интерес състезанията по телевизията. Малко ми е мъчно и празно, че не виждам на пистата повече българи – както беше по моето време.”
През сравнително краткия си път в атлетиката Тотка Петрова постигна забележителни резултати и допринесе много за отборните успехи на българския женски национален отбор. А постиженията й и сега, след повече от 35 години, все още са отбелязани по върховете на вечните световни ранглисти!
Над статията работи Александър Вангелов, bgathletic.com
Последни новини
Хитови заглавия на половин цена за абонатите на А1 Видеотека по случай Black Friday
17:30, 25 ное 24 / А1
Само лоялност към Борисов не стига, силно "тежи" парафът на Пеевски
13:22, 25 ное 24 / Политика
А1 с четири престижни награди за комуникации и подкрепата на хората
08:46, 24 ное 24 / А1
Добави коментар