Искат оставки и прокурорска проверка заради изчезналите рибари от Дуранкулак

Шефът на Главна дирекция „Аварийно—спасителна дейност“ Георги Мотев да бъде освободен от заеманата длъжност поради груба некомпетентност, проявена при последния морски инцидент с изчезналите рибари от Дуранкулак, настояват от сдружението за търсене и спасяване на море БУЛСАР. Оттам искат да бъде потърсена отговорност и от по-горните етажи в Министерсството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, защото там е „заровено кучето”. Организацията подготвя обществено разследване по случая и смята, че е наложителна намесата на прокуратурата, съобщи дългогодишният й шеф к.д.п. Никифор Герчев. Според него изчезването на рибарите в морето е бедствие, не по-маловажно от катастрофата в Хитрино или 5-дневното планинско издирване на Т. Александров. То обаче е отразено слабо и неточно от медиите, с банално поднасяна суха служебна информация. „Никъде от медиите не се разбра, че конституционалната и конвенционална отговорност за защита на човешкия живот по море се носи от МТИТС, респективно Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и по-точно от Главната й дирекция „Аварийно-спасителна дейност” (ГД АСД). Нито дума от националния координатор, от спасителния координационен център, от координатора на спасителната операция и т.н. Обикновеният читател или слушател остана с впечатление, че ВМС и Гранична полиция са натоварени със споменатите функции, а това не е вярно. Ресурсът на ВМС и на морския граничнополицейски отряд всъщност свършиха по-голямата част от работата на ГД АСД, а този ресурс се ползва, когато бъде изрично поискан. Но трябва да се знае, че планирането и ръководството на спасителните действия са отговорност на главния директор на тази дирекция, в подчинение на която има още специализирани отдели: „Морски спасително-координационен център” (МСКЦ), както и отдел „Спасителни средства - Черно море“ (СС-ЧМ)“, се казва в анализа по случая, подготвен от екип на БУЛСАР. Според хронологията на инцидента около 13,30 ч. на 19 декември двама рибари от Дуранкулак влизат в морето с обявено от тях намерение за отдалечаване от брега на около 1,5 км на изток, но реално на колко са се отдалечили - няма данни. Имало е уговорка, че ще се върнат след около час - час и половина. Тревогата за тяхното състояние възниква около 14,30 ч., когато съпругата на единия според предварителната им уговорка го търси по мобилния телефон, но не получава никакъв отговор. Колебанието за обявяване на тревога би следвало да продължи максимум половин час след това, като през това време се изчерпят всички възможни начини за изясняване на състоянието на рибарите. Около 15 ч. вече е следвало да се подаде сигнал на телефон 112, смятат от БУЛСАР. Това обаче е сторено едва в 19,30 ч., със закъснение от 4 часа и половина. Този сигнал за тревога от тел.112 пристига в МСКЦ след още 47 минути в 20,17 ч. Това е абсурдно, при условие че МСКЦ е оператор на 112 и щом сигналът е за бедствие по море, само за секунди е на екрана на центъра, уточнява кап. Герчев. Дотук забавянето е около 5 часа! След получаване на сигнала МСКЦ следва да информира незабавно главния си директор, който след бърза преценка на нивото на заплахата за живота на рибарите да разпореди обявяване на „Стадий на бедствие”, тъй като предварителната информация дава основание да се смята, че е възникнала обстановка, при която съществува обоснована увереност, че двама души са изложени на сериозна и непосредствена опасност и се нуждаят от незабавна помощ. Следващите действия предполагат назначаване на координатор на мисията, подбор на подходящи спасителни единици, вдигането им по тревога и след оценка на риска за живота на екипажите им, да се отправят към вероятното място на бедствието. Оценката на обстановката, хидро-метео условията около 20 -21 ч. и данните за прогноза показват, че най-подходящата спасителна единица е вертолет „Пантер”, тъй като нощта не му пречи, времето е тихо, морето спокойно, духа слаб вятър от западна посока. Прогнозата за следващия ден обаче не е подходяща за ползване на вертолет, защото се очаква снеговалеж, усилване на вятъра, отрицателни температури на въздуха – обстановка, която ще пречи на топловизорната апаратура на вертолета. Според анализа на БУЛСАР, ако лодката е била в плаващо състояние, вероятността за откриването й от вертолета на 19-и през нощта е била над 95%. На следващия ден рискът за екипажа на вертолета нараства сериозно, а вероятността за намиране на бедстващите в нормално физическо състояние в морска среда вече спада до 40%. Разбира се, тези прогнози изключват сценарий, при който лодката да е потопена или обърната от преминаващ кораб – допустим и твърде възможен, като се има предвид неочакваното и внезапно отсъствие на телефонен контакт. „Забавянето на операцията първоначално с 5 часа и стартирането й едва на другия ден в 9,20 ч., т.е. след още 13 часа, или общо 18 часа, е безобразие и няма нужда от какъвто и да е коментар. Ако линейка закъснее с 20-ина минути, е цяло произшествие със сериозни последствия, а за това безобразие дори не се говори и се приема от медиите и обществото спокойно, без коментар. Пропуснат е много сериозен шанс за откриването и спасяването на рибарите. Виновните за това състояние се знаят, ние сме го заявявали неведнъж, но безглаголното мълчание най-вече на крайбрежното общество е недопустимо и реално ние всичките ставаме съучастници в едно садистично убийство поради безотговорност“, коментира кап. Герчев. Друг много важен пропуснат момент е забавянето почти с денонощие за излъчване на радиотелефония сигнал за спешност (ПАН ПАН), който за съжаление е в ефир едва на другия ден, чак в 13,28 ч. Закъснението е недопустимо, още повече че разстоянието между МСКЦ и Бреговата радиостанция, която излъчва сигнала ПАН ПАН, е... 5 – 6 метра – дели ги една стая. „През зоната на бедствието във всеки един момент преминават между 5 и 10 кораба. Ако те бяха оповестени незабавно, някой можеше да забележи рибарите и да ги спаси, а когато корабите не са предупредени, има опасност и да минат през тях. Главният директор на АСД следваше да разпореди на МСКЦ незабавно, още в първите минути на оповестяването им за инцидента, да огледат чрез системата за радио-техническо наблюдение и да набележат подходящ чуждестранен кораб, намиращ се в момента в зоната на бедствие, за да го реквизират, като му предоставят начална точка за претърсване и подходящ шаблон. Недопустим пропуск! Определеният и обявен район за движение с повишено внимание не само че е подаден на принципа „Подир дъжд качулка”, но и размерите и разположението му по всяка вероятност са определени с наличния им софтуер за търсене на бедстващи в морето хора. Този софтуер сме изследвали и констатирали, че допуска над 30% неточност, когато се използва в зони в непосредствена близост до брега, най-вече защото там теченията имат много сериозна специфика. Взето ли е това предвид, не ни е известно. Долкото разполагаме с информация, разбираме, че на командира на вертолета „Пантер“ от ВМС не е бил предоставен конкретен план за претърсване с определена конкретна начална точка и тип на шаблон за търсене. Това е недопустимо и снижава значително процентната вероятност за откриване на бедстващите. Освен това оценката на риска за вертолета е предхождащо действие, то има своята специфика и може да бъде извършено от специализирани авиационни специалисти, дори само затова, че посоката, скоростта на вятъра, температурата на въздуха и други съпътстващи физически условия се различават значително от тези, предоставяни от обществените информационни органи за корабоплаването. Те се измерват на базова височина 10 м, а за авиационни нужди е 100 м. Без наличието на такава оценка не бива да се допуска излитане на вертолет за целите на морско търсене и спасяване, защото е известно, че рискът за живота на екипажа на вертолета и на бедстващите е съпоставим. В конкретния случай рискът на 19 декември е бил в обичайните му допустими граници, но вертолетът е използван на следващия ден, когато има сериозна промяна на авиационната метеообстановка, а появата на снеговалеж и отрицателните температури са създали опасност за обледеняване, а и термовизорната техника се затруднява и не може да изпълни реално наблюдение. Това се е отчело от екипажа на вертолета, който е прекратил претърсването и се е прибрал в базата си. Съмнение за правилно претърсване на вероятна зона за намиране на бедстващите от спасителния катер „Вяра“ на ГД АСД се пораждат от констатирани чрез пряко наблюдение данни (AIS). Оттам се вижда, че обследването на района е извършено хаотично, а не по шаблон. Всъщност катерът се е движил в зоната източно от нос Калиакра, после обратно към Калиакра и край брега на север и обратно на юг. Това е несериозно и само „отбиване на номера”. Това не означава, че упрекът е директно към екипажа, защото той не е комплектован съгласно добрата морска аварийно-спасителна практика, няма определени обучени наблюдатели и т.н. Освен това търсене със скорост от 14 и повече възла въобще е неефективно, но това доказва, че МСКЦ не им е разпоредил зона и шаблон за търсене, скорост и другите съпътстващи действия за достигане на увереност, че претърсването е задоволително. Единствено катер на Гранична полиция – „Бургас”, изпълни няколко минавания по шаблон тип „по линия на курса и обратно”, извършен в посока на район за вероятно присъствие по един от евентуалните сценарии, за местоположението на бедстващите. От казаното дотук се натрапва изводът, че фактически не е проведена спасителна операция, а нещо като нищо! Осезаемо е, че има очевидна небрежност, некомпетентност и/или безотговорност към живота на бедстващи хора. Доколкото румънската спасителна служба е на „една ръка” разстояние от мястото на инцидента, изхождайки от ратифицирани от България и Румъния международни конвенции и черноморски споразумения, много просто и лесно би било да се поиска помощ от Румъния и само след 20-30 минути на мястото на бедствието е щяло да има румънска спасителна единица. Но за това е нужно да имаш подходяща компетентност и някои други достойнства. Какво не се случи по време на особено сериозния инцидент? Никъде не се появи този, който ръководи операцията, който следва да поеме част от функциите на националния координатор в зоната на МСКЦ, да контролира и разпорежда действията на координаторите в МСКЦ, да следи за правилното планиране и изпълнение на операцията и за действията на ангажираните спасителни единици и другия използван ресурс. Тъй като става дума за човешки живот, ние не се притесняваме да му кажем името. Той е господин Георги Мотев, главният директор на Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност”, който единствено публично се появи, за да обяви, че операцията се прекратява след изтичането на 48 часа! Нормативните правни инструменти определят, че прекратяването на операцията следва да се извърши след много сериозен анализ на действията на ангажираните спасителни и алтернативни единици и е препоръчително при неоткриване да се приключи примерно след 72 часа, а не след 48 часа. В конкретния случай часовете следва да се отчитат като моменти на действие (бездействие), а не календарно, както процедира г-н Мотев, вероятно изхождайки от преценката, че при съществуващите физически условия (температура на морската вода) рибарите не биха оцелели толкова дълго. Да, обаче ако са имали топли облекла, ако не са блъснати от преминаващ кораб, ако лодката е на свободен дрейф? Въпросите увисват във въздуха и остават без отговор. Ние отдавна сме отбелязали, че коренът на злото е на институционално ниво в държавния апарат, където правните специалисти, морска администрация и др. вече 16 години не изпълняват препоръките на международно признати експерти, включително и че разследването на всякакъв вид транспортни произшествия следва да се извършва от независими органи, а не от скрити под похлупака на министерство незнайно колко компетентни, морски и сервилни лица. Казваме това, защото сме почти сигурни, че в последващото „разследване” на „независимото” звено към МТИТС ще останат неразкрити споменатите тук факти и аргументи. Не бива да се забравя, че корупционно-спасителните кораби „Перун“ и „Мизар“ бяха изведени от експлоатация, а спасителната служба доведена до колапс. Нужни са радикални мерки за изчистване на конфликтите на интереси, на корупционни практики, защото проблемът с морското хуманитарно и имуществено спасяване е елемент на системата за национална сигурност и морска безопасност и не може да се допускат корупционни практики, намеса на чужди корпоративни интереси. Ние от БУЛСАР предвидихме, че подобен инцидент ще се случи и на нашата загриженост дадохме публичност, сега я прилагаме за по-широко запознаване, в името на повече спасени, оцелели след бедствия в морето, люде!“, се казва в анализа, подготвен от екип на сдружението.

ТопНовини лого

Новини

Полезно

Искат оставки и прокурорска проверка заради изчезналите рибари от Дуранкулак

Добави коментар

Последни новини

Отборът на Община Сливен с впечатляващ дебют на XXII Международен спортен фестивал в Албена

Бърза доставка до Англия за модерния eCommerce бизнес

Кой възпитава Холивуд

Китай, Индия и балканските коридори

Избрани новини

Сухите чешми на София и цената на закъснялата превенция

Скритата азиатска лимонка

Хладните стандарти: Готова ли е София за 40 градуса?

Образът на властта

Прочети още

Отборът на Община Сливен с впечатляващ дебют на XXII Международен спортен фестивал в Албена

Сухите чешми на София и цената на закъснялата превенция

Скритата азиатска лимонка

Хладните стандарти: Готова ли е София за 40 градуса?

В Сливен предстои облагородяване в „Комлука“

„Панорама на образованието 2026“ в Сливен

Бърза доставка до Англия за модерния eCommerce бизнес

Отборът на Община Сливен с впечатляващ дебют на XXII Международен спортен фестивал в Албена