ФК „Дунав“ от Русе изпраща историческа година
След 25 години прекъсване най-сетне градът дочака завръщането на представителния си футболен клуб в елита. „Драконите“ направиха това по най-добрия начин, като изпълниха обещание дадено 2 години по-рано. Тогава стартираха от третото ниво и в края на всеки сезон отчитаха преднина от 9 до 10 точки пред втория. Така те, за разлика от други отбори, не трябваше да чакат покана, а заслужиха мястото си в новата Първа лига.
Може би това също даде повод за по-малко промени през лятото, за разлика от отбори които подмениха почти изцяло своите състави, а някои дори и треньори, и други ръководни кадри.
Вместо това ръководството на „Дунав“ начело с д-р Симеон Симеонов заслужи доверие, като бе преизбрано на Общото събрание преди началото на сезона. Привлече двама опитни треньори в лицето на Пламен Донев и Игнат Младенов, които да помагат с необходимата рутина на младия и амбициозен екип на Веселин Великов с Людмил Киров и Любомир Петков. Разширен бе и медицинския щаб със специалисти, които да помагат за физическата подготовка за важните битки в елита и за възстановяването след това. Бившият национал Ивайло Петков влезе в клуба като изпълнителен директор и помогна също сериозно за селекцията.
Привлечени бяха и футболисти, които засилиха конкуренцията в някои постове. Някои от тях успяха да се преборят и за титулярно място, а други дори бяха освободени още преди края на полусезона.
Трудно е да се прецени кой бе най-добър играч на „Дунав“ за изминалите 19 срещи в Първа лига. Естествено не може да не се отличи вратарят Мартин Луков, който записа 10 сухи мрежи, като подобри и „брадясал“ рекорд за най-много минути без допуснат гол във вратата на „Дунав“ отпреди повече от половин век.
Най-постоянен със сигурност обаче бе капитанът Диян Димов. Той изведе с лентата отбора във всички негови 19 срещи в елита през този сезон до момента. Водеше го и го вдъхновяваше през цялото време, дори и в трудните моменти, дори и след пропуските. Той беше човекът, който на терена с действия и думи даваше крила на „драконите“ да се изправят и да полетят дори и в най-трудните им моменти.
За откритие могат да се изброят повечето от футболистите на „Дунав“ през този сезон, част от които нямат никакъв или пък имат само минимален опит на най-високото ниво. Не може да не се спомене Петър Патев, Тейнур Марем, националът на Таджикистан Искандар Джалилов, а дори и сънародникът му Нуриддин Давронов, наред с утвърдилият се и калил се в битките във втория ешелон младежки национал на България Юлиан Ненов, а в някои моменти и Марио Петков.
Най-много подобно признание заслужава обаче именно вратарят Мартин Луков. От 19 срещи той пазеше дунавската врата в 18. В 10 от тях не допусна гол. Записа името си в историята на клуба, след като подобри рекорд от най-много поредни минути без допуснат гол в елита – 484. Предишното постижение е от сезон 1963/ 1964г., когато вратарят Иван Иванов запазва вратата си суха цели 442 мин.
Постиженията на младия страж накараха все повече хора да говорят за негов трансфер, както и за включването му в националния отбор. Към момента обаче все още липсва подобен заявен официално интерес.
През тази година блесна и Антон Огнянов. Крилото бе забравено за големия футбол, когато Веселин Великов реши да го привлече в "Дунав" в началото на 2016 г. Той започна да го налага в тежките битки за промоция и Огнянов постепенно влезе във форма. Веднага след лятото футболистът започна да бележи и раздава асистенции, като заслужи и куп награди и признания. В края на годината обаче слухове за негови преговори с друг клуб зад гърба на ръководството и треньора помрачиха всичко това.
Все пак може да се отчете, че не всички привлечени или останали от втория ешелон футболисти блестяха през цялото време в „Дунав“. Някои от играчите дошли през лятото по една или друга причина не успяха да се наложат в първия състав.
Янислав Иванов пристигна в Русе още в началото на 2016 г., но така и не се наложи и бе освободен 2 кръга преди края. Заедно с него си тръгна и Евгени Александров. Опитният вратар засили конкуренцията на този важен пост, но също остана извън сметките на Веселин Великов и Пламен Донев. Това важи и за македонеца Дарко Стоянов. Той дори започна като титуляр в мача с „Верея“, но в последствие бе изместен в центъра на отбраната от далеч по-постоянните Михаил Милчев, Петър Патев и Тейнур Марем. Георги Кременлиев пък не успя да се пребори в конкуренцията на Искандар Джалилов и Марио Петков на десния бек и бе пратен под наем в „Царско село“.
Най-много надежди се възлагаха като, че ли на Спас Георгиев. Крилото пристигна в Русе с опита от няколко родни клубове, както и мачове в първенството на Шотландия. Започна като титуляр, но постепенно стигна до резервната скамейка, а дори в края бе често и извън групата. Така се стигна дотам, че той се разбра с ръководството, което го освободи по взаимно съгласие малко преди края на годината.
Иначе отборът на „Дунав“ постигна наистина запомнящ се актив за първите си 19 срещи в елита след 25-годишно прекъсване. Той заема заслужено място в топ 6 с актив от 28 точки след 8 победи, 4 равенства и 7 загуби.
Футболистите на русенския тим дори с право могат да съжаляват за поне още няколко точки, които пропуснаха да спечелят заради свои пропуски или такива на реферите. Откроява се пропуснатата дузпа срещу „Берое“ в Стара Загора при равенството 0:0, както и голът след игра с две ръце на Амаду Сукуна с „Верея“ в Стара Загора при загубата с 0:1 и двете неотсъдени дузпи в рамките на около минута в двубоя с „Черно море“ в Каварна загубен с 0:1.
Всичко това бе и на фона на факта, че „Дунав“ домакинстваше цяла есен на повече от 60 километра от своя стадион – на „Лудогорец Арена“ в Разград, тъй като съоръжението в Русе тепърва все още се ремонтира, за да има терен и осветление, задължителни за домакинства в елита през този сезон.
Въпреки това в първите си мачове „драконите“ впечатлиха всички. Отборът започна с 0:0 с „Верея“ в Разград, в което сякаш и двата отбора мислеха повече за това как да не стартират сезона със загуба. Последваха успехите над познатите от втория ешелон, но и всъщност тотално обновени през лятото „Нефтохимик“ в Бургас с 2:1 и „Локомотив“ Горна Оряховица в Пловдив с 2:0. Междувременно бе победен един от традиционните елитни тимове у нас „Пирин“ Благоевград с 1:0.
Точно когато дойдоха и първите по-сериозни съперници дунавци направиха най-силните си мачове от футболната есен.
Те не дадоха никакви шансове на „Черно море“ на Георги Иванов – Гонзо с 3:0 в Разград. „Драконите“ бяха категорични господари на терена, като надиграха по всички показатели съперника. Головете на Антон Огнянов, Диян Димов и Мирослав Будинов бяха най-малкото, с което се отърваха варненци.
Последва и нов успех – с 2:0 бе победен и ЦСКА-София. В един от най-посетените мачове от елита тази есен, русенският тим отново домакинства в Разград. Това обаче не му попречи да попари надеждите за лесен старт в България на румънския наставник на „червените“ Едуард Йорданеску още в зародиш. С попадения се откроиха Васил Шопов и Антон Огнянов.
След това дунавци направиха добри игри, но шансът им изневеряваше и дойде серия без успех с 0:0 с „Берое“ в Стара Загора, допуснат обрат от 1:0 за 1:2 от „Ботев“ Пловдив в Разград и загуба с 0:2 от „Левски“ в София. Изпуснати бяха множество възможности и срещу „Монтана“ за 1:1 в Разград и „Локомотив“ в Пловдив (0:0). Последва и силен мач, в който „драконите“ до последно имаха своите шансове срещу 5-кратния шампион за последните 5 години „Лудогорец“ в Разград (3:5). Именно тогава и за първи път реферите оставиха някои въпросителни със свои решения в спорни ситуации.
Все пак русенският състав не се отказа и новата победа дойде на Националния стадион „Васил Левски“ в София срещу „Славия“ - 2:0 с голове на Бранимир Костадинов и Васил Шопов.
Последва обаче сгъстения цикъл и съдийските „тесли“, които доведоха и до непостоянство в резултатите – загуба с 0:1 от „Верея“ в Стара Загора бе последвана от победа над „Нефтохимик“ с 3:0 в Разград.
След това обаче дунавци отстъпиха заслужено по всички показатели срещу „Пирин“ в Благоевград. Сгъстената програма направи така, че те трябваше да пътуват до другия край на България близо 24 часа след предния си мач. Това съпътствано с допълнителни премеждия и проблеми с транспорта доведе до там момчетата на Веселин Великов да изглеждат като фигуранти срещу далеч по-свежия си съперник в основната част от мача. Затова и загубата с 1:4 бе повече от заслужена и отразяваше напълно реално случилото се на терена.
След това бе победен с 1:0 подсиленият със скъпоплатени чужденци „Локомотив“ ГО в Разград. Дойде ред и на загубите с 0:1 от „Черно море“ в Каварна и с 0:3 от ЦСКА-София на „Българска армия“ в столичната „Борисова градина“, в които отново някои от хората, отговарящи за феърплея станаха главни действащи лица.
Колкото до тези мачове, след които русенци имаха претенции към отсъждания в техен ущърб, оказали влияние и на крайните резултати, показателно бе и последното решение на Съдийската комисия да извади именно рефери те от тези двубои от елита за неопределено време.
Последни новини
А1 с четири престижни награди за комуникации и подкрепата на хората
08:46, 24 ное 24 / А1
Бъди свободен, общувай без граници, докато пътуваш
17:20, 20 ное 24 / А1
Хонгконг 47
07:10, 20 ное 24 / Idealisti
Добави коментар