Руски войски четири пъти са освобождавали Добрич от турско робство
Добрич е един от малкото, които три пъти по време на османското робство получават временна свобода и след това три пъти преживяват отново връщането на поробителя. Това става в резултат на руско-турски войни, в които местните хора вземат наистина активно участие, сподели уредникът в сектор “Възраждане” в Регионален исторически музей - Надежда Иванова.
Добруджа е регион, който най-силно е страдал по време на петвековното робство. 90 на сто от бойните действия във всички десет войни между двете големи империи, са се водили именно в земите на Добруджа, разказа тя.
Това е един много важен териториален обсег между река Дунав и Черно море, много стратегическо място. Най-прекият път между двете империи минава през Добруджа. Голямата цел на Русия били проливите, но и Османската империя, чието владение са, не ги давала лесно. Това е причината за множеството военни конфликти. Освободителната война е последният, десети сблъсък.
Първото освобождение на Добрич, тогава Хаджи-оглу Пазарджик, е по време на руско-турската война от периода 1768-1774 година - 16 юни 1774 г., когато руските войски, под командването на генерал-лейтенант граф Каменски, с участието на местните хора, превземат града. Следващото освобождение на нашия град е на 5 юни 1810 година - по време на поредната война между Русия и Турция /1806-1812 г./. Тогава отново войските на ген.-лейт.-граф Каменски навлизат в града, а българите за втори път помагат на своите освободители при схватките им с турците. Пълното сломяване на турската съпротива става факт с пленяването на Сераскир Пехливан, който е предводител на турците. За съжаление, впоследствие в града отново е наложена турска власт. Жителите на Хаджи-оглу Пазарджик за трети път са зарадвани от свободата на 21 юни 1828 г., когато градът е превзет от отряда на генерал Акинфиев, тук пристигат руските войски и лично император Николай I. Интересен е фактът, че през зимата на 1828-1829 г. в днешен Добрич функционира дори руска администрация.
След Априлското въстание турското правителство разбрало, че обсъждането на българския въпрос няма да свърши с нещо добро за него. Решителната позиция на Русия показвала, че нещата клонят към война. Войната със Сърбия била използвана за още по-силното разгаряне на антиславянска омраза сред мюсюлманското население, за раздухване на войнолюбиви настроения. Ходжи и местни чиновници призовавали правоверните да се стягат за борба срещу „московските гяури”, раздухвали верския фанатизъм. От дописка от онова време научаваме, че „ходжи и дервиши цяло лято кръстосвали селата и градовете на Добруджа, призовавали всичко годно да се въоръжава и да се готви за „свещена война” срещу Русия. Тези приготовления и изблици на войнственост обхванали и турско-татарското население на града. „На 5 октомври, пише дописникът, минах през града Хаджи-оглу Пазарджик. В този град турското население до такава степен се е разбесняло, щото дори човек не може да си представи. Турците всеки час и всяка минута се въоръжават. Не е останал нито един ръждив ятаган, ни една ръждива сабя, да не се източат. От 10-12-годишни турчета са се въоръжили, ходят по улиците и де когото срещнат бият и убиват с пистолетите, които са им дали бащите им да бият гяурите.
През есента на 1876 г. със сгъстяване на облаците на войната башибозушките шайки били обявени за „народни войски” т.е. народно опълчение. В Хаджи-оглу Пазарджик, Балчик , Разград и други градове били създадени „доброволчески отряди”, които преминали известно военно обучение. Тези шайки получили вече официален статут и защитата срещу тях станала невъзможна. Поради това много българи в Хаджи-оглу Пазарджик, особено по-заможните, напуснали града и потърсили убежище във Варна. В този град имало консулски представителства на повечето европейски държави, съществувало руско вицеконсулство, пред чиито очи турските власти се въздържали да посягат върху живота и имота на българското население. Това преселение икономически разорило българите от града.
В началото на 1877 г. доброволческият отряд бил включен в състава на редовите войски и се отправил за Силистра. Успоредно с това, поучени от опита на миналите войни, властите се заели с укрепването на града.
През руско-турските войни от XVIII и първата половина на XIX век Хаджи-оглу Пазарджик бил сравнително слабо укрепен, тъй като ключове за отбраната на Североизточна България представлявали Силистра и Шумен.Сега било взето решение да бъде укрепен и Хаджи-оглу Пазарджик. Около града били изкопани ровове, пълни с тиня и вода. Съоръжени били редути, укрепени били позициите на артилерията. Главната работна сила за построяването на тези укрепления били насилствено събраните българи от града и околията. С техния ангариен труд откритият някога град приема вид на истинска крепост.
В Хаджи-оглу Пазарджик бил настанен силен гарнизон, който в началото на 1878 г. наброявал 30 000 души, като в неговия състав били включени както редови части, така и башибозушки отряди. Според получени от руското разузнаване сведения, към края на ноември 1877 г. гарнизонът на града се състоял от „около 7000 редовна армия, 5 хиляди татари и лази от Анадола, четирихилядна кавалерия, от които по-малка част редовна, около 40 оръдия, разделени на три батареи.
Частите на Долнодунавския отряд извършват на 10 юни 1877 г. успешен десант на р. Дунав близо до гр. Мачин, картичка от 1902 г.
На 10/22 юни 1877 г. войските на 14 корпус, командван от ген. Цимерман, преминават Дунав при Галац и започват настъплението в Добруджа. …Цялото лято и есента авангардни части на руската армия предприемали рейдове във владяната от турците територия и не давали покой на турските войски. С тези действия отрядът на ген. Цимерман задържа в „четириъгълника” една 150-хилядна турска армия, и то в момента, когато при Плевен и Шипка армиите на Осман паша и Сюлейман паша се задъхвали.
Едва след като войските на ген. Радецки и Скобелев пленили армията на Вейсел паша при Шипка, били дадени нареждания на войските на ген. Цимерман, въпреки зимните условия, да бъдат готови за поход. На 25 декември 1877 г. било заповядано на 7 драгунски и на 7 хусарски полк да предприемат поход срещу Хаджи-оглу Пазарджик, като на 30 декември стигат за нощувка в Карлъ бей, източно от града по пътя за Балчик.
На 1 януари 1878 г. била дадена заповед войските от XIV корпус в пълен състав да потеглят срещу Пазарджик на 4 януари, като на 7 януари пристигнат в района на града. Планът предвиждал градът да бъде освободен от турски ръце на 15 януари.
Командирът на 7 кавалерийска дивизия ген. Манзей, комуто предстояло да изнесе голямата тежест по сраженията за града, изпратил в него разузнавачи. Руското командване узнало, че турските войски били изтеглени и към края на декември били заменени с египетски войски, като били оставени само около 4000 турци. Общо в града и близките села се намирали около 25-30 табора пехота и кавалерия, т.е. около 20-24 хиляди души, командвани от Рашид паша.
На 9 януари сутринта започнала силна снежна буря. Все пак частите на I донска дивизия успели да се съсредоточат при село Пири хакъх. При движението си от Ели бей казаците прогонили турските наблюдателни постове. На следващия ден цялата кавалерия на 14 корпус се обединявала под командването на ген. Манзей, за да проведе рекогносцировка на Хаджи-оглу Пазарджик. Ген. Манзей наредил цялата конница на корпуса да се събере, каквото и да е времето при с. Чаир-харман. Събраните войски се насочили към с. Чаир-харман, където имало турски укрепен пункт. С оръдеен огън турските войски били принудени да отстъпят, а руската конница ги преследвала чак до с. Кара Илияс. В хода на действията от 10 януари руските войски се оказали почти непосредствено пред укрепения пояс на града.
През нощта на 13 срещу 14 януари пристигнали чаканите турците подкрепления. Цимерман решил да предприеме обсада на града. Предвиждало се походът на отряда да трае 4 дни, като започне на 14 януари.
Генерал А. Е. Цимерман, командващ Долнодунавския отряд
На 13 януари частите на казашката дивизия забелязали, че турците снемат свои постове. Започнала оживена престрелка. Руските предни постове трябвало да отстъпят. Скоро пристигнала пехота – 67 тарутински полк. Накрая турските артилеристи започнали да отстъпват в града, като изоставили „Черната батарея”. В края на сраженията от този ден руските войски започнали да разкъсват отбраната на града.
При създалото се положение турското командване решило да остави града. През нощта на 14 срещу 15 януари турско-египетските войски наклали множество огньове на своите позиции, за да заблудят русите, че са по старите си места. В същата нощ, незабелязано от руските воини, те напуснали града и се оттеглили по посока на Варна.
Русите научили за отстъплението преди обяд на 15 януари.
При своето отстъпление турците подпалили оставащите военни складове, разположени в две джамии и в арменска църква.
Началник –щабът на 14 корпус веднага дал нареждане войските от 7 кавалерийска дивизия да настъпят. Така на 15/27 януари руските войски влезли в Хаджи-оглу Пазарджик. Битката за града била решена фактически в боевете при неговите подстъпи. Той не станал обект на артилерийски обстрел, не бил разрушен от военните действия. С настаняването на руските войски бил сложен край, този път завинаги, на османското господство в него. Започнало изграждането на новата градска администрация, с което се открива нова светла страница в историята на града.
Двадесет и три години по-късно, вестник „Нова борба помества статията „Превземането на гр. Добрич от русите”, където се казва: „Градът Добрич е превзет на 15-й януари 1878 г. от руските войски, предводителствани от генерал Цимерман. Битката на 14 януари е била най-ожесточена; и от двете страни са паднали доста жертви. Русите изгубиха 122-ма храбри войници, труповете на които бяха погребани на отделно място, наречено „руски гробища”. Това място беше без ограда; и с време щяха да се притъпчат гробовете и изчезнат всички следи, гдето почиват костите на ония, които се бориха и умряха за нас. А това щеше да бъде да бъде и неблагодарност и светотатство. Нашия дълг като хора ни диктуваше да приберем тия скъпи останки за нас и ги предадем от поколение на поколение, като залог, който да ни напомня колко скъпо е откупена нашата свобода”.
В Паметника-костница признателното гражданство премества тленните останки на загиналите за свободата на Добрич 122-ма руски войници, при освобождението на града от 17 до 27 януари 1878 г.
Последни новини
Бъди свободен, общувай без граници, докато пътуваш
17:20, 20 ное 24 / А1
„Жокера: Лудост за двама“ идва направо от големия екран за зрителите на А1 Видеотека
17:56, 19 ное 24 / А1
Скритите съкровища, които само Лондон може да предложи
14:54, 18 ное 24 / Свят
Добави коментар