Стоянка Мутафова на 95 пред Topnovini.bg: Бих кръстила спектакъла на живота си "Лудост"
Честит рожден ден, г-жо Мутафова! Представлението, в което след малко излизате на сцена се казва „Столетие мое“. Какво Ви даде и какво Ви взе Вашето столетие?
- Нищо не ми е взело, само ми е дало. Някои казват, че театърът отнел това, отнел онова - няма такива работи. Театърът си върви и личният живот също си върви. Напротив, театърът ми помогна да преживея оная трагедия, която преживях, когато загубих съпруга си, когото много обичах и след когото вече за мен мъж не е съществувал. Аз бях само на 50 години. Днес на 50 години да останеш вдовица не е толкова страшно, но за мен беше край на всичко.
А на какво Ви научи това Ваше столетие?
- Научи ме на търпение. Да търпя, да мълча, да понасям. Ето например, тази вечер имам чувството, че няма да играя добре, защото не ми е добре. Дано да стане нещо и да се съвзема.
Има ли го това вълнение преди всяко следващо представление?
- Така ще си бъде докрай.
Какво е усещането, когато приемате аплодисментите на публиката накрая на представлението?
- Какво да Ви кажа? Не съм от хората, които са назландисват, ценят тези неща. Приемам ги така – с благодарност към публиката, но да кажем, че сияя от тая работа – не. Все ми се струва, че това си е нещо в кръга на нещата. Представлението свършило – хайде сега да ръкопляскаме.
Извън сцената, каква е ролята Ви в живота и как смятате, че се справихте с нея?
- Аз не играя роля в живота. В живота съм си аз.
Как бихте озаглавили пиесата на живота си?
- „Лудория“, „Лудост“
Сега сте номинирана за вписване в книгата на Гинес, как приемате тази чест?
- Не искам да обиждам „Гинес“, ама чак толкова много да съм се развълнувала, не съм.
Казват, че хората броят годините, но всъщност вътре са млади. Вие на колко години се чувствате?
- Млада се чувствам и ме е срам да го кажа даже. Дъщеря ми ми се подиграва много. Вика „Не се ли виждаш, че си дърта баба вече, каква млада?“ Най-много тя ми смачква фасона. Тя много иска да се откажа, защото я е страх. Мисли, че отивам срещу здравето си. Може и да е права, не знам. Ще видим, то ще си покаже.
Казвате в едно интервю, че баща Ви е искал да станете археолог. Съжалявате ли, че не станахте?
- Понякога да. Понякога съжалявам, защото виждам, че и там, както във всяко голямо нещо и там има големи дълбини. Баща ми казваше: „Да знаеш, че ще се почувстваш повече, отколкото като артистка.“ Като артист човек може да има и неудачи, то и в археологията може да имаш, но то е друго нещо. Търсиш, разкриваш, откриваш, създаваш. Това да откриеш ти цял един свят, малко ли е?
Коя е героинята, на която най-много приличате?
- Аз приличам на всичките си героини. Например, на тая приличам много (бел. Малу от постановката „Столетие мое“).
Така е, тя е жена, която като Вас посреща своя рожден ден, само че стотния. Ако можехте да се срещнете с нея, какво бихте й казали?
- Бих й казала „Благодаря ти, че те има, защото по този начин и мен ме има.“
Последни новини
Квартал Байкулуй: Разрастващият се център в Букурещ
09:05, 15 яну 25 / Свят
Зимни оферти от А1: Селекция смартфони на лизинг без оскъпяване
17:41, 14 яну 25 / А1
Сливенският симфоничен оркестър подготвя концерт с музиката на Моцарт
18:58, 13 яну 25 / Регионални новини
Добави коментар