Хоакин Алмуния: Бъдещето на ЕС е поставено на карта
При изброяването на проблемите, с които ще се сблъскаме в най-близко време, пред очите ни се открива панорама от заплахи. Икономическата криза се преодолява (в някои държави по-бързо, в други по-бавно), но заради нея нарасна неравенството. Продължават въоръжените конфликти край границите на ЕС, а властите на европейските държави все така не знаят какво да предприемат и не предприемат опити да се справят с последиците от тези конфликти, предоставяйки приют на хиляди бежанци, чукащи на вратата ни. Заедно с това се пропука общественият договор, подписан през втората половина на миналия век, който бе основа за модела на държавата на всеобщото благоденствие. Основните права и свободи са поставени под съмнение от редица европейски правителства и политически партии, а социалдемократичното движение, което съдействаше до голяма степен за признаването на тези принципи, смятани доскоро за необратими, е дезориентирано и изживява нелеки времена. Какво ни очаква през 2017 година? Предстоящите избори носят нови заплахи. Във Франция и Холандия те се олицетворяват от кандидатите, пропагандиращи ксенофобия – от Марин Льо Пен и Герт Вилдерс. Социологическите допитвания им дават най-много гласове, макар че те едва ли ще получат браздите на управлението. В Италия също може да се проведат избори, където на победа се надяват такива популисти като Бепе Грило. Дори в Германия ултрадесните могат да попречат на прогнозирания триумф на Меркел.
Безпокойството в Европа се засилва и действията и изказванията на Доналд Тръмп, усложнените отношения с Русия на Владимир Путин и влиянието, което тези две лица без никакво съмнение искат да окажат върху избирателите и предизборните програми на кандидатите. Някои описа сегашната ситуация в Европа като връщане към епохата на Студената война, без подкрепа от САЩ. Първите стъпки на Европа по посоката на интеграцията бяха възприети с ентусиазъм от Вашингтон. Положи се стабилна основа за трансатлантическото партньорство – освен договора за сътрудничество в сферата на отбраната. Но сега Тръмп възхвалява Найджъл Фараж и призовава други страни да последват примера на Великобритания и да гласуват за излизане от ЕС. Путин пък не само че раздухва конфликта в Източна Украйна, но и заплашва страните от ЕС, които по-рано влизаха в СССР или се намираха в неговата зона на влияние. Евросъюзът има много причини да приеме спешни мерки. Странно е, че това още не е направено. Противоречията между Севера и Юга, когато възникна необходимостта от борба срещу икономическата криза в периферията на еврозоната, трябваше да създадат почвата за подробно обсъждане на достойнствата и недостатъците на Икономическия и валутния съюз (ИВС) с оглед на предложенията, направени в т.нар. „доклад на петимата президенти“. Европейските лидери трябва да реагират твърдо на проблемите, възникнали между западната и източната част на общността заради мигрантската криза, и да не оставят без отговор внушаващата безпокойство политика на Полша и Унгария, които пренебрегват нормите и принципите на либералната демокрация.
Тази година на карта ще бъде поставено бъдещето на ЕС и съответно бъдещето на всички нас. Мнозина лидери биха предпочели да изчакат резултатите от изборите, а това е моментът, в който британската премиерка Тереза Мей ще трябва да покаже картите си за преговорите по Брекзит, а Доналд Тръмп ще започне да осъзнава разликата между изявленията му в Туитър и сложностите на управлението на държавата в Белия дом. Но би било грешка отново да подхвърлим топката във въздуха, да отхвърлим от себе си отговорността за развитието на европейската интеграция. В такъв случай ЕС едва ли ще успее да се възстанови. Тази отговорност носи преди всичко Европейският съвет и разбира се лидерите на европейските държави, а също демократичните институции на страните-членки на ЕС. Брюксел (разбирай Еврокомисията – ред.) е отговорен по-малко. Реформата на учредителните документи на Евросъюза, която нееднократно бе представяна като най-доброто решение, повече не стои на дневен ред. Малцина се осмеляват да си спомнят за тази възможност, защото това изисква ратификация на съответните документи във всички държави от ЕС и провеждането на референдуми в някои от тях. В рамките на действащото конституционно-правно поле на ЕС мое да се реализират много важни инициативи. В краткосрочна перспектива достатъчни биха били две: стратегия на растежа и стратегия на безопасността. По първата инициатива най-напред трябва да се отговори на въпросите за бъдещето на еврото и ИВС, които въпроси бяха поставени по време на кризата, тъй като растежът и стабилността на еврозоната са взаимно обвързани. Необходимо е по-специално Германия и нейните партньори от централните и северните райони на еврозоната да признаят, че голяма значение има фискалната политика, тъй като експанзивната монетарна политика изживя времето си. А що се отнася до вътрешната и външната сигурност, страните от ЕС трябва да се съгласят, че да се намират в границите на ЕС е по-ефективно, отколкото в границите на традиционната държава, независимо колко ще тъгуват по миналото модните днес популисти и националисти. Поемането на властта от Тръмп, обсъждането на законопроекта за задействането на Брекзит, необходимостта от мерки срещу ксенофобията, крахът на обществения договор... Това е повече от достатъчно, за да бъдат подтикнати европейските лидери към действия. Постоянните избори и засилването на популизма би трябва да засилят защитата на нашите ценности и принципите на либералната демокрация. Вярата, че през 2017 година ще стане смяна на тенденциите от последните години трябва да се възприема не като плод на въображението, а като единствена възможност да се избегне затъването в екзистенциалната криза, която действа пагубно не само върху идеята за европейско единство, но и върху състоянието на демокрацията в нашите държави.
Още от „Свят“
Дрехи за фитнес – сетове и анцузи Nike за тренировка
07:20, 18 дек 24 /
Малък бизнес, голямо въздействие: Как да се конкурирате с по-големите от вас?
16:50, 27 ное 24 /
Скритите съкровища, които само Лондон може да предложи
14:54, 18 ное 24 /
Добави коментар