В Русия наричат Заговезни Масленица и това един от най-веселите и „вкусни” народни празници в страната. Хората го свързват със забавления, палачинки и очакване на по-топло време. Това съобщава БГНЕС.
Тази година седмицата, през която руснаците заговяват, започна на 20 февруари.
Традицията за празнуване на Масленица датира от езически времена. Преди приемането на християнството празникът продължавал цели 2 седмици. Днес се отбелязва в седмицата преди началото на Великия 40-дневен пост, предшестващ православния Великден.
След като на хоризонта се задават дългите пости, какво по-добро от това да си угодиш с най-вкусното. За руснаците това са блините – тънки палачинки. С тях навремето се умилостивявали езическите богове и се привличала повече слънчева светлина в ранната пролет.
Кръглите изпечени палачинки били нещо като обреден хляб – дар за боговете.
Блините се появяват в Русия преди повече от 1000 години. Оттогава рецептата за приготвянето им е претърпяла много промени. По традиция всяка домакиня има тайна рецепта за приготвяне на тази палачинки. Може да са от различни видове брашно и да са гарнирани с всевъзможни сладка, масло, гъста руска сметана, мед, яйца, месо, риба или зеленчукова плънка.
В стара Русия имало обичай с първата блина да почитат мъртвите. Но блините не са единственият деликатес за празника.
По време на Масленица има много развлечения на открито: танци, изпълнение на народни песни и големи огньове, около които хората се събират. Най-важният елемент от традицията е изгарянето на сламено чучело, което е символ на отиващата си зима.
Всеки отделен ден от Масленица е свързан с определени обичаи. Първият ден се нарича „понеделник за добре дошъл”. На този ден хората правят ледени пързалки. Навремето се вярвало, че колкото по-далече се спуснеш и колкото по-голяма е глъчката, толкова по-богата ще е реколтата.
Вторият ден „Заигриш” бележи началото на други празнични прояви.Играят се игри и се ядат палачинки. За неомъжените момичета това е особено важно: на този ден се сватосват.
Тъщите глезят зетьовете с купища блини през „сладката” сряда, а в петък те, на свой ред, гостуват на зетя и хапват блини.
На „мазния” петък веселата продължава цял ден, съпътствана с ядене, пиене и танци. Един от най-обичаните и красиви обичаи на този ден е препускането с коне около селото.
В събота младите снахи организират празненства, на които канят роднините на съпруга си и ги обсипват с дарове и деликатеси.
Последният ден от Масленица – „изпращането” е известен също като „неделя за прошка”. По традиция молиш близките си да ти простят, ако с нещо си съгрешил. Кулминацията е изгарянето на сламени фигури. Така хората се сбогуват с дългата дима и приветстват отдавна чаканата пролет.
Добави коментар