На Сирни Заговезни млади и стари в Добрич възродиха традициите

На Сирни Заговезни стотици добричлии – млади и стари, се събраха в архитектурно-етнографския музей на открито „Старият Добрич”, където бе направена възстановка на традиционните обичаи и обреди.
Сирни Заговезни е едно от най-игривите и безгрижни народни празненства преди дългите и строги великденски пости. Изпълняват се кукерски игри, хамкане, хвърляне на стрели, прескачане на огън, сирнишко хоро. В тях имаха възможност да се включат присъстващите на празника.
В него участваха изпълнителите от професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“ с гл. художествен ръководител Стоян Господинов, хореограф Христо Христов и музикален ръководител Живко Желев и Представителна фолклорна танцова студия „Добруджа“ с гл. художествен ръководител Стоян Господинов, хореограф Христо Христов и помощник-ръководител Ирина Господинова.
Седем седмици преди Великден е празникът Сирни Заговезни, познат в народния календар като Сирница, Поклади, Прошка. Празник, запазен и до днес, дошъл да ни покаже мъдростта на българина, превърната в искрен и прост празничен ритуал – да простиш на себе си и на другите, за да пречистиш съвестта си и да прозреш, че любовта между хората е най-голямото и ценно притежание, споделя етнографът Лена Кирилова.

 Според традиционните представи прошката е последното препятствие, което всеки трябва да преодолее, за да изпълни сърцето си с мир и любов в началото на Великия пост и в очакване на Христовото Възкресение; да открие душата си за надеждата, родена от събудената за нов живот природа през пролетта. Легенда разказва, че на този ден земята и небето се целуват и си прощават. Затова трябва да го направят и хората. Макар и свързан с църковно-християнския календар, празникът пази древни езически вярвания и ритуали, в основата на които стои култът към слънцето, почитта към земята и надеждата за честити дни. 
Магията и красотата на Сирница е свързана с един от най-характерните за празника обичаи – паленето на огньове, символ на плодородие, любов и пречистване, на новото слънце, на пролетта и възраждането. Колкото по-високи са сирнишките огньове, колкото по-надалече огряват, толкова по-ясен знак ще дадат на небето.
иПовсеместна е вярата в предпазния, магически характер на сирнишкия огън. Докъдето стига светлината, дотам няма да пада градушка. До сутринта момчета и ергени прескачат огъня и играят около него.