Навръх 1 март решихме да Ви запознаем с вековната традиция да се закичваме с усукани червено-бели кончета за здраве и късмет. Каква е историята на мартеницата, разказва за читателите на Topnovini.bg етнологът Иглика Мишкова от Института по етнология и фолклористика към БАН.
Г-жо Мишкова, откъде тръгва обичаят за връзване на мартеницата и какво е посланието, което предците ни са ни завещали чрез нея?
- Закичването с мартеници е може би най-известният обичай, който е свързан с първия ден на лятото, запазен и до ден днешен. В представата на нашите предци, пролетта и лятото са били свързани в един сезон. В преобладаващата част на страната, разбира се в традиционното общество, предците ни са посрещали лятото на 1-ви март. Тогава, за хората в селата започва и новата селскостопанска година. Заедно с нея, съвсем естествено идва и страхът от капризите на времето и превратностите на съдбата. Така в тези години мартеницата е била амулет, който трябва да предпази хората, които ги носят от беди и нещастие
Закичването с мартеници изцяло български традиция ли е или съществуват подобни ритуали и на други места по света?
- Завързването на бял и червен конец със сходна символика е характерно за множество народи. Среща се в Румъния, в Молдова, в части от днешна Македония и в Северна Гърция. Самата традиция е свързана с древната езическа история на Балканите. Тя е била присъща и за тракийската, и за елинската античност.
Много хора у нас днес възприемат мартеницата само като украшение. В тази връзка, не се ли е превърнала съвременната мартеницата в кич?
- Да, до голяма степен, за преобладаващата част от нашите съвременници, тя е украшение. Трудно ми е обаче да кажа, че това, което в момента се предлага на пазара е само и единствено кич. Според мен, за всеки влак си има пътници, това важи и за вкуса. Има много образци, които действително граничат с кича, но се срещат и такива, които доста приличат на мартениците, които са изработвали нашите баби и прабаби.
Какво ни носи тази традиция, важно ли е да я съхраним и не ли тя по-скоро езическа ?
- Важно е, защото мартеницата се е превърнала в един от символите на България и то не само за българите у нас, а и за възприемането на тези в чужбина. Вярно е, че мнозина я свързват с езичеството, но нека не забравяме, че християнската църква (било то източноправославна или католическа) се позовава на старите култове и езически традиции като по различен начин ги интерпретира и използва по-късно. Пример за това е манастирът „Седемте престола“, в който авторът на стенописа, изобразяващ Благовещение, е нарисувал и мартеница. Това показва, че тя е получила своето признание от църквата.
Какво, освен да се закичим с мартеници, трябва да правим на днешния ден?
- Не е зле къщите и дворовете ни да бъдат добре почистени и да се метне някакво червено платно на простора, за да може да се посрещне на чисто и червено Баба Марта. И нека днес момите и младите невести да излизат навън накипрени, за да зарадват старицата със своята хубост и тя да ни даде добро мартенско време.
Добави коментар