На фона на всички свързани с Русия празни приказки, идващи напоследък от Вашингтон, е трудно да се различи политиката на САЩ към Кремъл. Това информира БГНЕС.
Но докато мнозина в официален Вашингтон и американските медии акцентират върху имащото политически заряд разследване на предполагаема руска намеса в президентските избори на САЩ за 2016 г., Москва не се мотае, а капитализира разсеяността. Докато всички погледи са вперени в президента на САЩ Доналд Тръмп, руският президент Владимир Путин развива своята външнополитическата програма на различни фронтове, особено в Близкия изток.
За руснаците този ход има смисъл. Онова, което някога бе приветствано като братска връзка Путин-Тръмп, сега далеч не е сигурно, и възможността за по-продуктивно рестартиране на двустранните отношения, изглежда все по-малко вероятно. В отговор Путин търси другаде укрепването на мястото на Русия в световния ред.
Руснаците остават объркани и притеснени от възможната политика на САЩ. Руснаците са объркани от това, което виждат като противоречиви позиции на самия президент и неговите топ съветници по отношение на свързани с Русия въпроси. Докато президентът Тръмп писа в Туитър и коментира публично желанието си да подобри отношенията с Москва преди и след встъпването му в длъжност, той назначи за висши служители в кабинета и съветници хора, които не изглежда да споделят това мнение. Нещо повече, след срещи с украински и европейски политици, самият президент обяви ангажимента си за запазване на натиска върху Русия, докато спре да окупира украинска територия, включително Крим.
При техния скептицизъм към вероятността за нов път напред с Америка, руснаците забелязаха последователно войнствения тон на двете партии в Конгреса, чиито нагласи говорителят на Кремъл порица като "макартистки". Те признават, че при сегашните обстоятелства е малко вероятно Сенатът на САЩ да потвърди всяка издигната от Тръмп кандидатура на служител, който е възприеман като подкрепящ подобряване на отношенията с Русия. По същия начин видни назначения в изпълнителната власт фигури се изказаха остро срещу Русия през последните два месеца, включително посланикът в ООН Ники Хейли, която призова "ние никога не трябва да се доверяваме на Русия", и министърът на отбраната Джеймс Матис, който попари идеята за американо-руско военно сътрудничество. Дори президентът изглежда е пропуснал увертюрата на Путин по време на телефонния им разговор през януари, когато Путин предложи да започне обсъждане по новия договор за контрол на оръжията ( СТАРТ), и Тръмп го отхвърли като "лоша сделка", която благоприятства Русия.
Като се има предвид това, висши руски представители и анализатори сега предполагат, че администрацията на Тръмп ще бъде в най-добрия случай напълно изолирана от политиката на Русия, и в най-лошия ще стигне до съгласие с войнственото двупартийно мнозинство във Вашингтон. В очакване на по-нататъшни положителни инициативи от страна на САЩ, Москва усилва собствената си геополитическа позиция, особено в региони, където САЩ и Русия традиционно се борят за влияние с всички възможни средства. Докато Русия ще продължи да оказва натиск върху своите непосредствени съседи, особено върху Украйна, и също така може да се стреми да оформи благоприятни резултати в предстоящите френски и немски избори, Близкият изток изглежда все по-често като възможност за реализиране на амбициите на външната политика на Русия.
Благодарение на продължаващата вече 18 месеца военна намеса на Русия в Сирия сирийският президент Башар Асад си върна контрола над Алепо и повечето от населените места в страната. С Иран и "Хизбула", предоставящи наземни сили, и Русия, осигуряваща въздушна подкрепа, Асад е готов да преследва обявената си цел за възвръщане на "всеки сантиметър" сирийска територия. Русия сега е едновременно голяма военна сила посредник и незаменим координатор за всички бъдещи усилия за управление и сдържане на конфликта дипломатично.
Виждайки безразличния отговор на Запада на либийската гражданска война, Русия подкрепи маршал Халифа Хафтар, бивш лоялист на Кадафи, превърнал се в дисидент, който е живял в продължение на две десетилетия в САЩ и се противопоставя на подкрепяното от ООН правителство на Либия. С подкрепата на Русия Хафтар и военните му сили, базирани в източна Либия, може би се готвят да поемат страната и да създадат воден от военните режим с тесни връзки с руските си покровители. В края на миналата година той отиде в Москва за среща с руския външен министър Сергей Лавров, а през януари се качи на борда на руския самолетоносач "Адмирал Кузнецов" за конферентен разговор с руския министър на отбраната Сергей Шойгу. Ако Хафтар надделее, Москва може да бъде геополитическия бенефициент от провала на Вашингтон да се подготви адекватно за Либия след Кадафи, което бившият президент на САЩ Барак Обама нарече своята "най-голяма грешка."
Влиянието на Русия може да се разрасне и в пространството между Либия и Сирия - египтяните са сключили договор с руския държавен ядрен енергия гигант "Росатом" за изграждане на електроцентрала в Дабаа на брега на Средиземно море.
Такъв проект предполага по-тесни връзки не само поради милиардите долари, необходими за финансиране на строителството, но също така и в светлината на многогодишни договори за поддръжка и сигурност, които да бъдат предоставяни от руски фирми. Русия също така продължава да разширява продажбите си на оръжие за Египет - един от най-добрите световни пазари на оръжие и все още един получател на над 1 милиард долара помощ за сигурността си от САЩ. Макар да е малко вероятно Египет да понижи връзките си с Вашингтон, страната не вижда никакъв недостатък в създаването на комфорт на Москва в същото време.
И като Египет започне да укрепва отношенията си с Москва, Путин и руските военни няма да губят никакво време за използването на новото приятелството, с руски специални сили очевидно опериращи от база в западен Египет, уж в подкрепа на операциите в Либия.
Може би най-логично следващите случаи, които трябва да се наблюдават, са отношенията на Русия с двете не-арабски военни сили в източното Средиземноморие, Турция и Израел, които са два дългогодишни американски съюзника. Въпреки свалянето на руски боен самолет от Турция в края на 2015 г. и убийството на руския посланик Андрей Карлов в Анкара през декември миналата година, Путин и турският президент Реджеп Тайип Ердоган поддържат привидно близки отношения. Русия включи Турция в консултации по Сирия, докато изключи САЩ, и внимателно избягва да провокира Турция по кюрдския въпрос, докато водената от САЩ коалиция прави обща кауза с кюрдските бойци в Сирия.
Отношенията на Русия с Израел остават изпълнени с палестинския въпрос и връзките на Русия с Иран, но израелският премиер Бенямин Нетаняху посети Путин в Москва този месец, и се съобщава, че двамата говорят редовно по телефона. С руски и израелски самолети в небето над Сирия, прекият диалог е задължителен. Но Израел също така гледа на тесните връзки с Москва като на необходими, за да притъпи по-нататъшните продажби на модерни руски оръжия за Иран, като зенитните системи С-300, които Москва достави в края на миналата година. За Русия Израел е източник на инвестиции и високи технологии, недостъпни от Европа благодарение на санкциите, в допълнение към исканията на голямо рускоезично население в самия Израел.
Така че, докато американците са объркани от разследванията на връзките на Тръмп с Русия, руснаците се отказаха от надеждата за нов "рестарт" и удвоиха усилията си за определяне на тяхната изявена роля в международен план. В Близкия изток, особено, провалът на Вашингтон да разработи цялостна политика за ангажиране, възпиране и балансиране на влиянието на Кремъл може да има трайни последици. От Триполи до Техеран военното, политическо и икономическо влияние на Русия расте, повишавайки перспективата за първи път от половин век Съединените щати да бъдат принудени да свирят втора цигулка след друга световна сила в Близкия изток.
------------------------------------------------------------------------
Коментарът във в. "Хъфингтън пост" е на Матю Роджански, директор на института "Кенън" в Центъра "Уудроу Уилсин"
Добави коментар