ВКС върна за ново разглеждане делото срещу Филип Михайлов за причинената при управление на МПС край с. Лесидрен смърт на Велислава Цанкова и Марино Цветанов, съобщиха от съда.
С Решение № 77/28.03.2017 г. по наказателно дело № 176/2017 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя Решение № 304/19.12.2016 г. по в.н.о.х.д. № 279/2016 г. на Великотърновския апелативен съд (ВТАС) и връща делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. Решението не може да се обжалва.
С присъда от 01.07.2016 г. Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия Филип Михайлов за виновен в това, че на 11.08.2015 г. в землището на с. Лесидрен, Ловешка област, при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Велислава Цанкова и Марино Цветанов и средна телесна повреда на Петя Божкова, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 4 и 5 ,б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 2, ал. 2 от НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет години.
С атакувания пред ВКС акт на ВТАС първоинстанционната присъда е била изменена, като престъплението, извършено от подсъдимия Филип Михайлов, е било преквалифицирано от чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 4 и 5 б. „б“, пр. 1 от НК в такова по чл. 343а, ал. 1 б. „г“, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 3, пр. 4 и 5 б. „б“, пр. 1 вр. ал. 4 от НК, размерът на наложеното му наказание лишаване от свобода е бил намален от осем на пет години, а на наказанието лишаване от право да управлява МПС – от десет на седем години, като е бил определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип.
Съдебният състав на ВКС не намира да са допуснати претендираните от подсъдимия и защитника му съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяната на въззивното решение. Не се констатира основателност на претенцията за липса на мотиви. „Решението на въззивния съд не само не страда от липса на мотиви, но се отличава със задълбоченост и аналитичност при анализа на доказателствата и установените въз основа на тях фактически констатации“ – пишат върховните съдии. Въпросът дали е налице противоречие между правната квалификация на престъплението, в извършването на което подсъдимият е обвинен, отразена в постановлението за привличане на обвиняем, обвинителния акт и присъдата (диспозитив и мотиви) е бил поставян за разглеждане още пред въззивната инстанция, която му е дала убедителен отговор, който се споделя напълно от ВКС.
По отношение на доводите на подсъдимия за нарушение на материалния закон съдебният състав на ВКС пише: „Не може да бъде споделено виждането на защитата, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 15 от НК, тъй като деянието, осъществено от подсъдимия е случайно. За да е налице случайно деяние е необходимо водачът на МПС не по своя вина да е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на обществено опасните последици. В конкретния случай подсъдимият е управлявал автомобила със скорост от 122.44 км/час, надвишаваща разрешената от закона за конкретния пътен участък от 90 км/час“. Според съда Михайлов сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието, като е избрал да се движи със скорост по-висока от максимално разрешената от закона.
Тричленният състав на ВКС приема, че жалбите на частното обвинение следва да бъдат уважени. Основното възражение на частните обвинители срещу акта на ВТАС е за неправилно приложение на привилегирования състав по чл. 343а от НК. В мотивите на решението на ВКС се напомня, че съгласно Постановление №1/83 г. по н. д. № 8/82 г. на Пленума на Върховния съд, за да е намаляващо отговорността обстоятелството „оказване помощ на пострадалия“, е необходимо: 1. деецът да е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия или пострадалите, като дали е направил всичко, зависещо от него, се преценява конкретно с оглед възможностите му, обстановката и характера на действията, които е извършил сам или заедно с други лица; 2. помощта да е била необходима, т. е. да е оказана на жив човек и да е насочена субективно и обективно към спасяване живота и запазване на здравето на пострадалия. В конкретния случай въззивната инстанция е приела три факта, които според нея обосновават „оказването на помощ на пострадалите“: изнасяне на пострадалата Цанкова от банкета в близост до пътното платно; призоваване на децата да се обадят на тел. 112; съвместен опит с други лица за отместване на автомобила, с цел изваждане на пострадалия Марино Цветанов, но след като установили тежкото състояние на детето, решили, че е по-добре да не го местят. В мотивите на ВКС пише, че преместването на пострадалата Цанкова на няколко метра от мястото, където тялото й се е било установило след удара с автомобила, по никакъв начин обективно и субективно не е насочено към спасяване на живота й. Когато смъртта е била неминуема кратко време след нараняването, какъвто е настоящият случай, отпада привилегированият състав, тъй като обективно помощта е била безпредметна. Според съда призоваването на децата от страна на подсъдимия да се обадят на тел. 112 не представлява действие по оказване помощ на пострадалите, но дори и подсъдимият да беше се обадил лично на телефон 112 и съобщил за произшествието, това поведение в конкретния случай не може да обоснове извод, че е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия/пострадалите, доколкото Михайлов е бил в състояние да окаже и друга, не по-малко ефективна помощ, тъй като той не е имал наранявания, които да затрудняват менталния му капацитет или пък да ограничават/изключват движенията му. Върховните съдии пишат още, че опитът „да отместят автомобила и извадят пострадалия Марино Цветанов, но след като видели колко е тежко състоянието му, решили, че е по-добре да не го пипат“ сочи само на намерение да се окаже помощ на пострадалия. „След като това намерение не е прераснало в активни действия, обективно насочени към оказване на помощ, то то не запълва съдържанието на състава на чл. 343а от НК“ – категорични са съдиите от ВКС.
Съдът приема, че при правилно приетите от въззивната инстанция факти относно действията на подсъдимия след произшествието, материалният закон е приложен неправилно, тъй като коментираните действия, съгласно трайната съдебна практика, не представляват такива, насочени обективно и субективно към спасяване живота на пострадалите, поради което и не запълват съдържанието на привилегирования състав по чл. 343а от НК. Според върховните съдии с извършената преквалификация от ВТАС е допуснато нарушение на материалния закон, имащо за своя последица отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, и в този смисъл жалбите на частното обвинение следва да бъдат уважени.
Добави коментар