Големият български актьор Христо Мутафчиев, известен с десетките си роли в киното и театъра, днес празнува своя 48-ми рожден ден. Специално за читателите на Topnovini.bg, той разказа за личните си равносметки, очаквания и надежди.
Честит рожден ден, г-н Мутафчиев. Обикновено на такива празници човек си прави равносметка за изминатия път. Вие лично какво спечелихте и какво изгубихте през годините?
- Аз не обичам да губя, затова мога да кажа, че през тези години нищо не съм изгубил, а само съм спечелил и все хубави неща. Чувствам се като мъж на 48 години, с акъл на 6-годишно дете и с преживяванията на 1000-годишен човек.
От стотиците роли, които сте изиграл през годините, коя е тази или тези, които които считате, че Ви определят най-точно?
- Две са ролите, които ме определят. В професионален план - тази на актьор от „Малък градски театър зад канала“, а в личен – тази на баща на едно прекрасно семейство.
През последните години, освен с ролите си, Вие станахте известен в публичното пространство и с дейността си на председател на Съюза на артистите в България. С какво тази роля е по-различна и какви предизвикателства поставя през Вас тя?
- Да си председател на Съюза на артистите в България не е ангажимент, а кауза и понеже аз обичам да се боря за каузи (така са ме научили родителите ми), воювам за тях винаги докрай. Това е нещо, което ме крепи и ме пази здрав и силен в тази ми роля, ако това може да е роля.
Коя е най-голямата трудност пред българските актьори, според Вас?
- Животът на българския театрал ще е труден до момента, в който той не проумее, че светът се променя с бързи темпове и ние не можем да изоставаме, а трябва да сме част от света.
Да си представим, че вместо като актьор, решите да се изявите като режисьор и да създадете филм за днешната ситуация в България, как бихте го озаглавили и какъв би бил сюжетът му?
- Заглавието би било „Апокалипсис сега“. Бих го нарекъл така, защото голяма част от моето поколение, а и по-големите от мен, живяхме в друго време – спокойно време и въобще не сме вярвали, че толкова бързо ще настъпят промени в държавата ни. Мислихме, че много бързо ще се оправи всичко, но не сме вярвали, че ще преминем през толкова промени. Ако погледнем отстрани на живота си, той е апокалиптичен – промени, резки ходове, падания, ставания, умирания, събуждания, съживявания... това си е апокалипсис.
Какъв би бил финалът на този филм?
- Моите филми винаги са с щастлив край.
Кое е най-важното качество, което трябва да притежава един актьор?
- Да бъде искрен пред себе си и пред публиката.
Как изглеждат във Вашите очи българският театър и кино през последните години, не се ли комерсиализираха твърде много?
- Не считам, че българския театър и кино са се комерсиализирали. Според мен, пътят, през който минава в момента българския театър е абсолютно логичен. През него са минавали голяма част от европейските театри, за да стигнат до момента, в който нещата са подредени и хората в тях работят без да изпитват трудности. Българският театър премина през своя катарзис и вече се търсят други форми и начини за съществуването му, което да не е само преживяване. Ако забелязвате, продължава да съществува тази вълна, при която вечер театрите са пълни. Важно е да има разнообразие на заглавията, за да се привлича публика.
Какво си пожелавате за рождения си ден?
- Пожелавам си да съм обичан, децата ми, съпругата ми и родителите ми да са здрави, да ме радват и да бъдат щастливи. Също така всички колеги, които обичам и на които се възхищавам на сцената също да бъдат здрави и продължават да се срещат с мен в различни постановки.
Как ще празнувате днес?
Ще заведа семейството си на вечеря. Това е единственото, което мисля, че трябва да направя.
Накрая, ако трябва да посочите само едно нещо, с което бихте искали да Ви запомнят хората, какво би било то?
- Искам да ме запомнят като честен човек, нищо повече от това.
Добави коментар