Резултатът от турския вот за конституционни промени, независимо от продължителните твърдения за измами, представлява допълнително доказателство за рухването на световното статукво.
Когато турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви победа в разделилия населението референдум, той изтри 93 години турска история и близо 70 години преобладаваща концепция за мястото на Турция в света. Добавете това към днешните глобални промени, заедно с възхода на Китай, големия пожар в Близкия изток, износения Европейски съюз, заплахата за Европа от нарастващия прилив на имигранти, засилването на американско-руското напрежение и залитането на Америка към десния популизъм. Ясно, че Старият световен ред се разпада.
Статуквото на Турция през последните 93 г. замени по-ранното статукво, което се простира до XIV век, когато малоазийският бейлик на Осман, стремящ се към доминиране над други турски княжества, придоби хегемония над този обширен полуостров. След това то се насочи към запълване на празното пространство, оставено от разлагащата се Византийска империя. Османската сила се очертава като една от великите империи в света в продължение на повече от шест века. В своя върхов момент около 1670 г. тя обхваща Червено и Черно море, простира се до Персийския залив, обхваща голяма част от Близкия изток, включително Египет и големи части от Арабия, и контролира чрез васалните държави южното средиземноморско крайбрежие. Тя поглъща голяма част от Европа, включително Босна, Сърбия, България, Трансилвания и Унгария. Два пъти обсажда Виена.
След това настъпи бавен, агонизиращ упадък. Тогава империята стана, както казаха, "болният човек на Европа". И накрая, с Първата световна война /1914-1918 г./, болният умря.
Тогава Мустафа Кемал, известен като Ататюрк, започва да оформя нова мюсюлманска страна от пепелта на империята - модерна, светска национална държава, която гледа на запад и отива дори отвъд останките от старата теократична империя. Той отхвърли многонационалността в полза на една хомогенна нация, несправедлива към арменците или гърците в нейната среда. Той отхвърли султаната, премахна халифата и създаде републиканска форма на политическа власт по западен образец. Той сложи край на исляма като държавна религия, премахна религиозните училища, дори забрани носенето на фесове, защото символизират ислямския традиционализъм.
Покойният Самуел Хънтингтън от Харвард описва следващия му ход: "След като предефинира националната, политическата, религиозната и културната идентичност на турския народ, през 30-те години Кемал енергично се опита да насърчи турското икономическо развитие. Ориентирането на Запад трябваше да бъде средство за модернизация."
Този тласък към модернизацията чрез ориентиране към Запада придобива импулс със Студената война. Скоро Турция беше видяна от Запада и самата тя видя, че е източната преграда на Запада срещу Съветския съюз. След като получи членство в НАТО през 1952 г., Турция получи милиарди долари западна помощ, за да укрепи защитата си. Нейните военни са интегрирани в командната структура на НАТО и страната позволи на нейна територия да бъдат изградени американски военни бази. В крайна сметка Турция поиска членство в Европейския съюз.
Президентът Джордж Буш одобри тази идея през юни 2004 г., когато стоеше на брега на Босфора в Истанбул. "Като европейска сила", заяви той, "Турция принадлежи на Европа".
Но Турция не беше - и не е - европейска сила. Това е азиатска сила и мюсюлманска нация, културно различна от Европа. И всички смели и неумолими усилия на Ататюрк да я превърне в западна нация в крайна сметка бяха обречени на неуспех.
Хънтингтън, пишейки през 1996 г., видя, че провалът идва. Той нарече Турция една "разкъсана страна" - такава, чиято преобладаваща култура я поставя в една цивилизация, докато нейните лидери се стремят да я преместят в друга. Този процес на "предефиниране на идентичността", пише той, винаги е продължителен и болезнен - политически, социално и културно. Той добави: "Също така досега не е успял." Той няма предвид само в Турция, а навсякъде, където е бил направен опит.
Разпадането на кемалистката светска идентичност на Турция започна след края на Студената война, когато турците все повече се чудеха за своята национална и културна идентичност. И, отбелязва Хънтингтън, "религията беше там, за да даде отговор". Към 1993 г., съобщава Ерик Рулеу във „Форин афеърс“, брадите в ислямски стил и забулени жени започват да се множат, а книжарниците са "препълнени с книги и списания, касети, компактдискове и видеоклипове, прославящи ислямската история, предписания и начин на живот и възхваляващи ролята на Османската империя за запазване на ценностите на Пророка Мохамед ".
Това беше началото на процес, който завърши с референдума този месец. Това беше почти нещо, тъй като силите на Ердоган успяха да вземат само 51% от гласовете, а 49% се противопоставиха на автокрацията, която сега е перспектива под ръководството на Ердоган. Той може да остане на власт поне още едно десетилетие, което ще се добави към 14 години, през които управлява като премиер и държавен глава. През това време той може да управлява при минимална парламентарна намеса, тъй като тази проверка на неговата власт е ампутирана. На Ердоган ще бъде разрешено да налага укази по желание, да назначава заместник-президенти и служители на кабинета без законодателно одобрение и да доминира в съдебните назначения. Организация за правата на човека в Европа казва, че визията на Ердоган е "едноличен режим".
Декларацията за победа на Ердоган също така убива всяка перспектива Турция да иска членство в ЕС или по друг начин да преследва западната идентичност. Кемалисткият експеримент приключи. Турция вече не е разкъсана страна, според определението на Хънтингтън. Но тя остава разделена държава, както свидетелстват резултатите от скорошния референдум. Това отразява неуточнената природа на глобалната геополитика, както и днешната продължаваща атака срещу статуквото.
Добави коментар