Програмата беше открита с излъчването на документален филм, разказващ историята на музея на Борис Христов в столицата. В рамките на откриването беше показана и изложбата на фотографа Светослав Чулин, заснел кадри от римския дом на големия български оперен изпълнител. Репортер на Topnovini.bg разговаря с него и с директора на музея Елена Драгостинова във връзка с тържествата, посветени на Борис Христов, за дома му в столицата, а и за този в Рим.
Никак не бива да ни учудва, че настоящото 13-то издание на фестивала включва в себе си всякакви изкуства, а не само музикални изпълнения. Това е продиктувано от веруюто на великия бас, че всички изкуства трябва да вървят заедно.
„Другата линия в нашия фестивал е, че той събира няколко поколения. Маестрото е искал тази къща да е място за обмен на свежи идеи и мъдрост. Това, че има представители на различни изкуства, е най-хубавото, защото при срещата между тях, те често намират общ език и заедно участват в проекти“- споделя директорът на музея.
Всеотдайност е думата, която според Драгостинова характеризира в най-пълна степен личността на оперния гений.
Същото съществително пред името на големия творец поставя и фотографът Светослав Чулин, който в рамките на три дни успява да заснеме дома на твореца във вечния град, както и местата, където е прекарвал по-голяма част от времето си.
„Идеята беше да се представи по един по-интимен начин пространството на улица „Мадона ди Кампильо“, а и самият Рим и така да се даде поглед върху мястото, което е встрани от туристическото. Неслучайно изложбата е кръстена „Рим-Борис Христов“, точно както той е подписвал писмата си от там.“
Светослав разказва и за конкретни места, за които безспорно се знае, че оперният талант е посещавал. Такова е ателието на българския скулптор в Рим Асен Пейков, чиято скулптура на Леонардо да Винчи в момента краси летището на вечния град.
Интересът на фотографа към личността на маестрото се заражда, след като през 2014 г. е поканен да отрази първия от 20 години насам концерт на ученици на Борис Христов в същата италианска вила. Докато върви по стъпките на оперния бас, Светослав успява да се докосне и до човека Борис Христов и остава дълбоко впечатлен от желанието, с което е помагал на хората.
„Човек, който е живял в чужбина и се сблъсквал с трудностите, преодолявайки ги сам, знае отлично колко е важно някой да ти подаде ръка. Винаги ме е изумявало как този човек се е раздавал и то не само за музикантите, а за всички творци. Неслучайно вилата му в Италия, която е дарена, се нарича Академия за изкуства и култура, тъй като там са ходели художници, актьори и много други артисти. Друго, което научих от негови близки е, че той е подхождал изключително всеотдайно към всеки аспект не само на своето творчество, но и към това на другите и не е допускал някой да падне под нивото си.“
От всички заснети кадри на места и хора, близки до певеца, фотографът е категоричен, че оперният гений е оценен по достойнство навсякъде по света.
„Няма човек, който да не знае кой е Борис Христов, както в България, така и в чужбина.“
Вечерта завърши с концерт на Живко Желев, Георги Петков и Бойка Василева - ученици на световноизвестния бас. Да си спомнят за големия изпълнител бяха дошли много негови почитатели, близки и приятели. По традиция, вместо парична сума, всеки от тях на влизане остави цвете в саксия, което по-късно ще бъде засадено в двора на къщата.
Добави коментар