Резултатите от националното външно оценяване в четвърти и седми клас са най-добри в сравнение с последните години, съобщиха от Министерството на образованието и науката на днешната пресконференция.
През тази учебна година седмокласниците имат повече добри и много добри оценки, отколкото са имали в предходни години. Увеличен е броят на отличните оценки и е намалял броят на слабите в първия модул по математика, съобщиха експерти от министерството.
„Резултатите на учениците са ниски там, където има проблем с обхващането на децата в образователната система и има ранно отпадане на ученици от уязвими групи“, коментира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Средният брой точки, който седмокласниците са събрали по първия модул по български език и литература, е 34.67 от 65 възможни. При втория модул средният брой точки е 19.05 от възможните 35. По математика средният брой точки е 28.52 на първи модул от възможни също 65. На втори модул кандидат-гимназистите са изкарали средно 8.67 точки.
Пълния сбор от 100 точки на изпита по математика са получили 251 ученици, при едва 37 седмокласници за миналата година.
По български език и литература шест деца имат по сто точки. Миналата година ученикът с максимален брой точки по този предмет е бил само един ученик.
Тъй като тази година приемът в гимназии става само с точки, скала за преобразуване на точките в оценки по шестобалната система има само за първия модул от двата изпита. При него тройката е равна на 16 точки, а пълен отличен се получава при 65 точки. Отличен успех се присъжда от 57 точки нагоре.
Тези оценки се вписват като текущи в бележниците. Слабите оценки по първия модул са по-малък брой спрямо миналата година.
По български език и литература двойки са получили 7761 седмокласници спрямо 9481 през 2016 година. По математика слаби оценки имат 13 533 ученици срещу 17 983 за миналата година.
Най-добре на изпитите са се представили учениците от София-град, следвани от Смолян, Варна, Благоевград, Търговище.
На последните три места са седмокласници от Ямбол, Ловеч и Сливен. Във Враца и Пазарджик има рязко увеличение в средните резултати по български език в сравнение с миналата година. Данните сочат, че учениците във всички региони са повишили резултатите си спрямо миналата година. Единствените изключения са Търговище, където средният успех по български език и литература е по-нисък, но в рамките на статистическата грешка, и Габрово, където е по-нисък резултатът по математика.
Изводите от националното външно оценяване са, че учениците все по-успешно изпълняват поставената им дидактическа задача при преразказа, обясни Евгения Костадинова, директор на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“.
Продължава тенденцията все повече седмокласници да работят по втория модул по български език и литература. Увеличава се броят на учениците, които дописват дадения им текст, като все още те се затрудняват да разпознават видовете сложно изречение по състав, което се отразява на познанията им за пунктуацията.
Сред най-често срещаните грешки са преобразуването на пряката реч в непряка, личи и неумение да съвместяват глаголните времена.
По математика децата демонстрират умение да намират стойност на израз и корен на линейно уравнение, умеят да определят елементи в еднакви триъгълници, да определят различните видове ъгли, получени при пресичането на успоредни прави с трета права. Все повече ученици работят върху алгебричните задачи в сравнение с геометричните.
Учениците от четвърти клас са получили по-високи резултати по три от общо четирите учебни предмета, по които се явяват на външно оценяване – български език и литература, математика, човекът и обществото. Единствено по предмет „Човекът и природата“ резултатът е по-нисък с няколко стотни, въпреки че е най-висок за тази година спрямо останалите три предмета.
С най-високи резултати са децата от Смолян, София-град и Кюстендил. С най-ниски оценки са учениците от Сливен и Шумен. Тази година се забелязва тенденция към все по-широка амплитуда между най-високите и най-ниските регионални резултати.
Забелязва се също, че се изравняват разликите между резултатите по въпроси с избираем и със свободен отговор. Това показва, че все повече ученици вече могат да аргументират твърдения, да решават задачи с приложен характер, да избират и да доказват избора си.
Добави коментар