Престижната статуетка в категория „БГ Вдъхновител“ на тазгодишните награди на БГ радио получи една от емблемите на родната естрада – Йорданка Христова. Репортер на Topnovini.bg се свърза с изпълнителката на "Песен моя, обич моя", за да научим повече за емоциите, с които е приела признанието, както и за това вдъхновява ли я съвременната българска музика.
Г-жо Христова първо, честита награда. Какво е чувството да бъдете определена като БГ Вдъхновител?
- Наистина съм щастлива, защото получаването на това признание съвпада с личния ми юбилей - 50 години от създаването и първото изпълнение на емблематичната за кариерата ми „Песен моя, обич моя“, което е прекрасно и ме кара да се чувствам и аз вдъхновена, освен че взех тази награда.
Кое е нещото, което през годините вдъхновяваше Вас?
- Самият живот вдъхновява. Никога не съм търсила нещо специално в тази посока, но ми се случват достатъчно неща, които ме вдъхновяват.
Като се имат предвид текстовете на част от наградените песни, не Ви ли се струва, че през последните години изпълнителите не обръщат особено внимание думите в композициите?
- Преди имаше комисии, които не допускаха случайни неща. Сега вече всеки си пише текстове и музика и може да си издаде албум. Нещата се промениха, сега диктува пазарната икономика, а не качеството.
В категория „БГ Дуо“ наградата взеха изпълнителите на песента „SeTaaBrat“, в която се пее за коли, тоалетни и плазмени телевизори, в тази връзка мислите ли, че нивото пада?
- Светът се е изтърбушил и вече малко се интересува от такива неща. Масово хората искат само да се забавляват и не гледат на нещата, както сме научени ние, защото изпълнители от моето поколение няма да изпеят случаен текст, просто няма начин.
Как Ви се струват на Вас тези текстове?
- Ами, как да ми се струват, аз не съм радио, което да ги пуска и не печеля от това, просто не ги слушам и не ги знам. Много от песните, които бяха номинирани от БГ радио, ги чух за първи път на церемонията. Аз не харесвам такава музика. Тя ми е много монотонна и смятам, че е предназначена за друга аудитория. Все пак всеки си избира какво да слуша. В крайна сметка това не е задължение и човек избира музиката според желанието, настроението и потребностите си. Нека има всичко за всички. Вчера имаше такива малки деца на награждаването и аз се чудех на родителите им, които ги държаха до полунощ на площада. Децата знаеха наизуст всички текстове на тези песни, които аз за първи път чух и не бих слушала.
Това какво бъдеще ни вещае?
- Бъдещето не е отговорност на един човек, става дума за глобални държавни политики. Всичко се изпусна след последната промяна в България и изкуството вече се използва само за кампании, за някаква реклама и толкова. Вече е изпуснато положението и сме на друго място като цяло, интонационната среда е различна, както се казваше навремето. Малко трудно вече могат да се върнат старите критерии, интереси и потребности. Светът вече е съвсем друг.
Това означава ли, че комерсиалното вече изцяло доминира?
-Абсолютно! Вече комерсиалното е навлязло навсякъде, даже и в спорта, което е жалко. Това обаче не бива да ни пречи да бъдем вдъхновени.
Добави коментар