Месец след поемане на управлението коалиционното правителство между ГЕРБ и Обединените патриоти има одобрение от 23% срещу 33% неодобрение – равнище, аналогично на това, от което стартира и „Борисов 2“.
Това показват данните на агенция Алфа Рисърч от първото проучване на обществените нагласи след старта на 44-то Народно събрание и третия кабинет „Борисов“, съобщи БГНЕС.
Нормално за началото на един управленски мандат, значителна част (44%) от хората все още не могат да изразят мнение за работата на кабинета. Към момента, отношението към него е силно повлияно от политическите симпатии: сред привържениците му се открояват избирателите на ГЕРБ, Обединените патриоти и частично – тези на Реформаторския блок. Сред най-ярките му противници са последователите на БСП и ДПС.
Премиерът Бойко Борисов запазва съизмеримо с периода на предишното управление доверие от 32%. Що се отнася до членовете на кабинета, първите мнения за работата им ги обособява в три групи:
Добре познати от предишните две правителства на ГЕРБ министри с положителна оценка за дейността: сред тях са вицепремиера Томислав Дончев (индекс за дейността от 18.8%), министъра по председателството на България на Съвета на ЕС – Лиляна Павлова (индекс 12.3%) и спортния Красен Кралев (11.1%), които оформят водещата тройка на възприеманите като най-успешни членове на кабинета. С добри позиции в челото на класацията е и министъра на отбраната Красимир Каракачанов (6.7%).; Министри, чиято работа все още не е позната на обществото, поради което малка част от хората изразяват мнение за тях. Това са най-голямата група от около 10 – 12 членове на кабинета.; Министри, ръководещи натоварените със силни обществени очаквания сфери: те не получават кредита, с който стартират други техни колеги. Преобладаващо критично е отношението към правосъдния министър Цецка Цачева (индекс от -13.2%), към икономическия Емил Караниколов (индекс -7.9%), към здравния Николай Петров (индекс -6.9%). Поредица реакции на вицепремиера Валери Симеонов се посрещат критично от хората и му отреждат място сред най-малко успешните министри (индекс от -7.0%).
Въпреки неподминаващата и България вълна на национализъм, приобщеността към ЕС се възприема като основен фактор, който може да гарантира сигурност в ситуацията на множеството глобални рискове и по-добро икономическо развитие за страната ни. Най-голяма част от българските граждани (48%) смятат, че България трябва да се присъедини към Шенген и еврозоната, за да бъде част от държавите с т.нар. „първа скорост” в ЕС.
Одобрението (50%) за членство в Шенген доминира над неодобрението (23%). Както и част от ЕС обаче българското общество смята, че страната ни не изпълнява напълно критериите за членство в шенгенското пространство. 24% са на мнение, че се справяме успешно с охраната на границата като външна граница на ЕС срещу 38% на обратната позиция. Силно критично е мнението за осигуряване върховенство на закона и борба с корупцията: 2% до 3% смятат, че се справяме успешно срещу 70 и повече на сто, които оценяват това като неуспешно.
Липсата на достатъчно информация и незапознатостта с ползите предизвикват сериозни притеснения от присъединяване на страната към еврозоната. Към днешна дата подобна стъпка подкрепят 32%, срещу 42% неодобрение.
По-тясната интеграция в ЕС е един от въпросите, по които е налице съществено разминаване в позициите на отделните електорални групи. Категорични привърженици на сближаването с ЕС са симпатизантите на ГЕРБ и по-малките десни партии (РБ, Нова република). Обратно – сред противниците на тази теза се открояват избирателите на БСП, ДПС, Воля и Обединените патриоти.
Предстоящото в началото на следващата година председателство от България на Съвета на ЕС среща по-сериозен обществен консенсус. 50% от българите (избиратели както на ГЕРБ и по-малките десни партии, така и на Обединени патриоти и Воля) смятат, че то е много важно и страната ни трябва максимално да се възползва от него. На обратната позиция остават единствено привържениците на БСП, възприемайки го за формалност, на която не трябва да се обръща внимание. Избирателите на ДПС в огромната си част не изразяват мнение по въпроса.
Българските граждани виждат ангажиментите на България по председателството най-вече в извеждане и поставяне за обсъждане на важни за страната приоритети (43%) и предлагане на конкретни политики на равнище ЕС (35%).
Външно-политическата активност на правителството в първите седмици от сформирането му получава общото одобрение на хората. Укрепването на позициите в рамките на ЕС обаче е свързано с решаване на вътрешно-политически проблеми (особено в осигуряване върховенство на закона и борба с корупцията), които както и в предишния мандат продължават да се възприемат като слабост на управлението. Именно това противоречие поляризира отношението към правителството като цяло и към отделни негови представители.
Оценката за дейността на институциите потвърждава тенденцията към трайно ниско доверие в тях. Изключение прави единствено президента Румен Радев, който от встъпването си в длъжност в началото на годината до момента запазва одобрение от 57% срещу 12% неодобрение.
44-то Народно събрание стартира мандата си с 15% положителни срещу 39% отрицателни оценки за първите седмици от неговата работа. Със същото равнище на доверие се ползва и председателят на парламента Димитър Главчев – 16% положителни срещу 29% отрицателни оценки. Аналогични бяха мненията и за 43-то НС в началото на неговата работа. В сравнения с края на 43-ия парламент обаче, критичните оценки са намалели с почти 20 на сто.
Полицията е една от институциите, които успяват да възстановят загубено през последната година доверие. За периода от септември 2016 до юни 2017, одобрението за дейността й нараства от 17% до 26%, а неодобрението спада от 44% до 35 на сто.
Институциите на съдебната власт обаче продължават да страдат от дефицит на обществено доверие. Независимо от повишената през последните месеци активност от страна на прокуратурата, мнението за главния прокурор Сотир Цацаров остава преобладаващо критично – 8% положителни срещу 44% отрицателни оценки. Аналогично е и отношението към съда – 9% положителни срещу 49% отрицателни оценки.
Близо три месеца след предсрочните парламентарни избори, ГЕРБ запазва устойчива електорална преднина пред БСП. Подкрепа за управляващите заявяват 25.7% от пълнолетните жители на страната, а с личен рейтинг от 32% Бойко Борисов се откроява като най-одобрявания партиен лидер. Управляващите печелят симпатиите на младите и средни възрастови поколения в градовете.
Неуспехът на БСП да спечели предсрочните избори и проявилите се вътрешно-партийни напрежения стопираха електоралния подем на социалистите, получен след президентския вот. Те успяват да запазят подкрепата на 19.6%, а председателят им Корнелия Нинова – на 27% от българите, но за разлика от края на миналата година не разширяват влиянието си сред обществото.
Обединените патриоти привличат 6.3% от избирателите, но отношението към лидерите им е силно противоречиво и респективно – крие риск от възможен отлив на подкрепа. Най-одобряван е лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов (28% одобрение), значително по-нисък е рейтингът на Валери Симеонов (13%) и Волен Сидеров (7%).
ДПС запазва устойчивите си позиции от 5.2% електорална подкрепа. Същото е и равнището на доверие в лидера му Мустафа Карадайъ (6%).
Воля е парламентарно представената партия, чиито позиции вече започват да се разколебават. Без да регистрират рязък спад, доверието и в партията (3.7%) и в лидера й Веселин Марешки (18%) плавно намаляват.
Подкрепата за по-малките десни формации – Реформаторски блок, „Да, България“, Нова Република – остава на равнището, което всяка от тях получи на последните избори. Склонни да гласуват за Реформаторския блок са 2.7% от пълнолетните жители на страната, за „Да, България“ – 1.5% и за Нова Република – 0.6%.
Предстоящият летен сезон и възстановяващият се предпазлив оптимизъм водят до сериозен (в сравнение с период от преди 5 години) ръст както в намеренията за почивка, така и за ремонтни домашни дейности. Всеки трети планира почивка в страната, 11% - в чужбина. 4% от българите възнамеряват да се възползват и от двете форми на летен отдих. 7%, предимно представители на младото и средно поколение възнамеряват да прекарат лятото по-динамично, като посетят музикални фестивали и концерти, 4% - да спортуват по-активно. Всеки десети българин очаква лятото, заради среща с деца/близки, които живеят в чужбина – което ясно показва чисто човешкия и дълбоко психологически аспект на постоянната емиграция през последните десетилетия.
Ремонтните дейности са втората група, която бележи ръст – 5% ще извършат по-големи обновления, а 14% - по-малки подобрения в жилището си. 18% ще се занимават със селскостопанска работа, 7% - със сезонна работа за допълнителни доходи.
Тревожният и силно отличаващият ни от европейските страни факт е, че под 1% планират каквито и да било активности за повишаване на образованието или квалификацията. Обстоятелство, което вещае продължаващи трудности пред бизнеса да намира качествени и добре обучени кадри.
Добави коментар