На страните от Западните Балкани са им необходими минимум 25 години, за да достигнат равнището на ЕС, регионът е изправен пред многоетапно решаване на проблемите, предаде БГНЕС.
Това заяви за радио „Свободна Европа“, цитирано от БГНЕС, Тобиас Флесенкемпер, който е директор на проекта за Балканите в Европейския институт в Ница. Той се говори германския план „Берлин плюс“, който е проект на ЕС за подпомагане на региона.
Според него страните там са по-бедни от времето отреди 30 години и могат да настигнат ЕС след 25 години при условия на засилен икономически растеж. Поради това Германия предложи плана „Берлин плюс“, но „управляващите на Балканите може и сега да злоупотребяват с фондовете, за да засилят своите позиции“, посочи експертът.
„Поради това германският външен министър Зигмар Габриел настоява парите да отиват директно при гражданите и гражданското общество. Средства от предпресъединителните фондове трябва да се разпределят не чрез държавните институции“, обясни Феленкемпер.
В същото време има критики и съмнения дали тази инициатива ще се реализира, добави той, имайки пред вид Пакта за стабилност, създаден преди 20 години, който обаче не даде никакви резултати заради тромавостта и бюрократизирането на процедурите.
Втория проблем е, че планът трябва да се задейства до 2020 година, а третия е бързината, защото се изисква време за реализирането на новия механизъм. Европейците не познават по-бързо реализиране на такива инициатива, докато останалите (външни сили) са по-експедитивни, поясни събеседникът. Въпрос е дали германската инициатива ще се задейства бързо, подозира той. Флесенкемпер припомня, че инициативата е само на ниво идея: „Все още няма нищо конкретно за фондовете, дори няма правен механизъм. Всичко е само на ниво идея“, подчерта специалистът.
„Между другото, знаем какви са потребностите на региона и тяхното изпълнение не зависи само от парите. Една от препоръките за неговото развитие е преодоляването на огромния дефицит в търговията с ЕС. От 2006 година той се увеличи с 96 милиарда евро. Реалностите са такива, че европейските страни могат да изнасят в Западните Балкани, докато икономиките на регионалните държави не са способни за значителен износ на пазарите в ЕС“, поясни специалистът.
Според него пропусната е и възможността да се изгради разширена инфраструктура: „Железопътната и пътната мрежа значително изостават от европейските стандарти. А най-вероятно европейските страни няма да се ангажират, както го правят другите актьори. Правят се планове, но парите идват бавно“, констатира експертът.
Освен инфраструктурата, важно е и образованието: „Както знаете, нивото на образование падна през последните 40 години, въпреки че се появиха голям брой частни училища и университети. Тяхната структура и равнище не отговарят на нуждите на икономиката. Много граждани търсят работа в обществения сектор или настояват да заминат в чужбина“.
По повод подозренията на Балканите, че процесът „Берлин плюс“ е замяна на пълноправното членство и във връзка с умората в ЕС от разширяването, Флесенкемпер отвърна, че проблемът с Балканите е многоетапен и многостранен: „Всички страни (в региона) имат търговки договори с ЕС... Недостига интеграция в политически план, по-точно поставя се въпросът дали и кога политическата система във всяка от държаните в региона ще внушава доверие и ще изпълни всички изисквания за членство. И тази година показа, че нивото на демокрация в тях не е на европейско ниво“, констатира германският събеседник.
Той смята, че ЕС се опитва да намали икономическото изоставане на Балканите, но също, че членството в ЕС не означава да се достигне нивото на цялата общност.
Добави коментар