Тревожна е тенденцията на засилваща се агресия в обществото. Примерите за жалост растат и трайно присъстват в новинарските емисии. Вече и деца са готови да унижават и бият до смърт. И докато се опитваме да намерим отговор какво и защо провокира и отключва тази посевместна саморазправа, възрастните не подозираме, че може би самите ние сме проводници на всичко това?
Дали не налагаме тази опасна тенденция, служейки си често с език на омраза към всеки опонент на личните ни убеждения, без да осъзнаваме последствията от това? В опит да се се сложи край на всякаквъв род насилие сме свидетели на обществени обсъждания и искания за законови промени в цяла Европа, които да криминализират всякаква форма на агресия.
„...Вие за трибунал и смъртно наказание не сте ли чували?..“
„..Ако бях аз снощи, щях да млатна Евдокия Манева зад врата, че да й спре тременсът..“
„...ако не - ще бъде изритан със шутове..“
„ Мощен сливенски х*й за....“
Не, това не са цитати от най-мракобесния период в българската история, когато смъртното наказание е било висша форма на правосъдие.
Това не са и само мъже , които демонстрират желание за физическа саморазправа.Някои от цитатите за съжаление принадлежат и на жени, майки на деца.
Това не се случва и в някоя чужда държава.Това е демократична България в 21-ви век, част от обединена Европа.
Напоследък дебатите около решението за промяна плана за управление на НП Пирин и изразяването на публични позиции не стихва. Това, което остава непоказано от репортажите в медиите обаче е скритото лице, вербалната агресия и език на омраза, които свободно и необезпокоявано, а често - търсени и поощрявани присъстват в ежедневието на някои заклети "еколози".
Социалните мрежи за добро или зло съществуват и обединяват хора с близки интереси, възприятия и ценностна система.Какво общо има всичко това със зелените?
Зелената идея се приема за възвишена и морална .Това увлича младите хора.
Когато си говорим за морал, това неминуемо е свързано със взаимното уважение. Логиката във живота е такава: Ако искаш да те уважават- уважавай и ти! Какво обаче на практика се получава?
Да искаш физическа разправа с различно мислещ - дали има нещо общо с морал?!
Да искаш трибунал и смъртни накзания - дали има нещо общо със демокрация?!
Да третираш хората с обидни квалификации - има ли нещо общо със свободата на изразяване ?!
Да манипулираш истината, за която ти самият твърдиш, че се бориш - дали те прави по-достоверен?
Да раздаваш присъди кой е престъпник без съд и присъда - дали това не беше част от едно друго време?!
Надъхването един срещу друг дали води до решения?
Всъщност, от това ли искаме да бъдат част младите хора и това ли са „ героите“, които трябва да следват?
Видни представители на неправителствени зелени организации като че ли са обсебени от идеята за собствената си значимост. Нещо повече - опитват се да ни внушат, че на тях единствено е отредено правото да отсъждат кое е законно и кое не е! Фиксацията върху идеята за легитимирана и единствена институциалност по теми като екология и природа излиза често пъти извън здравия разум.
Стилистиката от личната страница в социалната мрежа FB на един от лидерите на „зелените герои“ и следвана от негови последователи ни връща в годините на зараждането на червения терор.Историята доказа, че толерантното отношение към тези процеси води към ада.
Добави коментар