Днес отбелязваме Голяма задушница, известна още като Месопустна. Тя се пада винаги в съботата преди Месни заговезни и поставя началото на Великия пост.
На този ден, освен традиционното раздаване на подавки за „Бог да прости“, в църквата се прави заупокойно богослужение, в което се четат молитви за починалите. Камбаната бие за траур.
Живите близки посещават гробовете на починалите, оставят цветя, преливат с вино, прекадяват го с тамян и оставят запалени свещи. След това те раздават чинийки с храна, в които има жито за „Бог да прости починалия“. Тези подавки се раздават на всички, дошли на гроба, а също и на други хора, дошли на гробищата, за да почетат близките си, дори и те да не са познати. От тези подавки се носи и в църквата.
Изборът на обреди на Задушница не е случаен. Свещта символизира вярата в Иисус Христос, а пламъкът й е символ на безсмъртната душа на човека, която остава да живее и след кончината на тленното му тяло. Тамянът е знак на молитвата към Бог и нейната чистота, а цветята представят добродетелите на мъртвия.
Вярва се, че каденето с тамян прогонва злото, затова колкото по-голям пушек излиза от кандилото, толкова по-далеч ще стоят злите сили. Освен това по време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино, от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“.
В определени региони на България от житото за подавките първо се дава на кокошките, за да не умре и друг човек от дома. Това жито се нарича „коливо“. За самите подавки няма стриктни изисквания какво трябва или не трябва да съдържат. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има. Единственото условие е в тях да има жито, питка и вино. Тъй като житото символизира възкресението на Иисус Христов, а питата и виното – неговата плът и кръв.
Всяка година датите за различните задушници се сменят, защото винаги трябва да се падат в събота. Причината за това е, че съботният ден е установен от християнската църква като денят, в който се почита паметта на мъртвите. Винаги се избира съботата, която се пада преди съответния празник.
Добави коментар