Днес е Международният ден на децата с онкологични заболявания. Символът златна панделка показва подкрепата на обществото към онкоболните деца.
"Преди много години се събират родители, за да изберат цвят на панделката и всъщност избират златното, защото златото е скъпоценен метал. За да бъде обработено златото, то трябва да мине през огън, а лечението на децата е все едно, че те минават през огън", разказва Маргарита Борисова от сдружението "Деца с онкохематологични заболявания" пред БНР.
Борбата, която се води, както с институциите, така и с някои организации, за подобряването на грижите, лечението и възстановяването за децата с онкологични заболявания, е непрестанна и има още доста какво да се желае, коментираха пред БНР Петя Александрова и Симона Караиванова – майки от сдружението „Деца с онкозаболявания“. Според тях институциите изразяват теоретично подкрепата си, но на практика няма воля за промяна на проблемните звена, свързани с лечението и възстановяването на децата.
"Много деца и юноши нямат надежда да преодолеят болестта си, защото са родени в България. Тук няма достатъчно лекарства, няма качествени лекарства, няма условия, каквито би ни се искало да има за лечението на нашите деца. Изключително тежко е родител да чуе диагнозата рак, а още по-ужасяващо е да знае, че някъде по света могат да помогнат на детето му, но той не може да си го позволи. Нашата организация се бори в тази насока – да се подобрят условията на лечение, защото имаме добри специалисти, но тук държавата е фактор да направи така, че да осигури лекарства, да осигури нужната среда, в която да се лекуват нашите деца", коментира Петя Александрова.
Държавата трябва да се намеси, тъй като голяма част от онова, което е възложено на Фонда за лечение на деца в чужбина да поеме, като лекарства, примерно – трябва да се поемат от НЗОК или да се увеличи бюджетът на Фонда, за да може повече деца да получат шанс, смятат още от Сдружението. Според тях са необходими и промени в законите.
Дневният център в ИСУЛ на сдружението „Деца с онкозаболявания“ е единствен по рода си. Това е едно пъстро кътче, където децата, които са на активна терапия или на поддържаща терапия, или пък са приключили лечение, могат да прекарат няколко часа в разговори с психолог и игри, разказа Симона Караиванова.
Добави коментар