Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 година в Карлово.
Той е известен още с прозвищата си "Дякона", "Апостола" и се счита за идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Левски учи във взаимно училище в Карлово. От 1855 година е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. През 1858 година приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 година става дякон. По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.
През 1862 година заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкостта си получава прозвището Левски, като според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.
През 1867 година е знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868).
В края на 1869 година участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България.
Негови са думите: „ Дела трябват, а не думи“, написани в писмо до Л.Каравелов на 27. 01.1872 година.
На 26 декември 1872 година е заловен от турската полиция до Къкринското ханче.
На 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 година е изпълнена смъртната присъда.
Като теоретик и практик на революцията Васил Левски извършва почти сам онова, което после служи за основа на Априлското въстание и на Освобождението.
Добави коментар