Рязко се е увеличил броят на сигналите за прояви на корупция от граждани, неправителствени организации и държавни институции, след като разследванията срещу т. нар. "висока корупция" бяха прехвърлени на Специализираната наказателна прокуратура. Това обяви на пресконференция ръководителят на спецпрокуратурата Иван Гешев, отчитайки работата на институцията през миналата година, предаде БНР.
Иван Гешев отчете ръст на исканията на специални разузнавателни средства, което обясни с това, че това е най-ефективният способ за разследване на организирани престъпни групи, корупционни действия и дела за тероризъм. Гешев отбеляза и критичното отношение на съда към тези искания, цитирайки 30-те процента откази на Специализирания наказателен съд.
На пресконференцията стана дума и за тежките условия на труд в съда, защото въпреки увеличения брой преписки сградният фонд е недостатъчен, а недостигът на кадри е осезаем. "Чисто житейски няма смисъл да работиш шест пъти повече или 100 пъти повече и да получаваш същите пари. Няма защо да си го причиняваш. Това е масовият начин на разсъждаване. Плюсът на тази ситуация е, че в последната година и половина идват хора, които са мотивирани да си вършат работата. Може да са малко, но са качествени", обясни Гешев.
"На обществото трябва да му е ясно, че т. нар. "бонуси" са естествен процес и това не е откритие на българския законодател. Това е практика, въведена в абсолютно всички специализирани структури под различна форма в цялата Европа. Понеже много често се споменава Румъния, от специализираните прокурорски структури там получават заплатата като върховни магистрати в техния върховен съд, плюс процент отгоре, плюс бонуси за конкретни резултати. Това е логичният начин да постигнеш резултати. Това е европейски подход. Специализираната прокуратура е добра европейска практика, която съществува във всички европейски страни. Не виждам защо, от една страна да искаме резултати в борбата с престъпността, а от друга страна да не искаме да въвеждаме добрите европейски практики. Това означава, че някой има някакви други интереси и те не са съвпадат с интересите на обществото и не съвпадат с интересите, насочени в посока на борбата с престъпността", каза още Гешев.
60% от специалните разузнавателни средства, поискани от прокуратурите в цялата страна, се искат именно от Специализираната наказателна прокуратура. 30% откази, според Гешев, означават, че съдът става все по-взискателен, когато става дума за използването като крайна мярка на специалните разузнавателни средства.
Над 80% осъдителни присъди е постигнала спецпокуратурата през миналата година. Половината - след споразумение. Това е и основната критика, която търпи специализираната прокуратура.
"Голяма част от криминалната престъпност е осчетоводила затвора като част от бизнеса. На него му е ясно, че трябва да сключи споразумение, след като стигане до едно ниво, и колкото по-малко, толкова по-насметка, за да може да излиза и да продължава да си работи. За тези дела е така. Но ако мислите, че ще има споразумения за корупция по високите етажи, много се лъжете. Там борбата ще е до последно, защото едно споразумение означава КПКОНПИ, запори на сметки, възбрани на имотия репутационен риск", допълни Гешев.
Добави коментар